Ползата и моралът зад едно убийство за ядрени оръжия
Ръководителят на иранската стратегия за нуклеарно оръжие бе. Предполага се, че той е погубен от израелците, чийто претекст е да осакатят иранската стратегия за нуклеарно оръжие, като убият единствения човек, който е в действителност значим за триумфа й. Възможно е да са били израелците, само че има забележителен брой други страни, които не желаят Иран с нуклеарно оръжие. Съединените щати са една такава страна, само че няколко арабски страни се усещат по същия метод. Руснаците може да не са разчувствани от нуклеарно въоръжен Иран на юг; Техеран и Москва в този момент са другарски настроени, само че съперниците се сменят и нуклеарните оръжия са всъщност вечно. Въпреки това е рационално да се допусна, че това са израелците, защото поради възгледите на Иран те са с най-вече залог, написа Джордж Фридман за Geopolitical Futures.
Атентатът не е елементарно нещо. Той носи риск от неуспех и възмездие. Това е разумен ход единствено в два случая: като възпиращ фактор за заплашване на организация или страна в смяна на политиката или когато убийството на един човек би било решаващо за блокиране на нежелано развиване. Ще се спра на втората категория, която наподобява разказва офанзивата в Иран. Ръководителят на стратегия за нуклеарни оръжия може да е талант или просто да е заместител, да разбърква документи и гибелта му да не реализира нищо. За да е потребна цел, той в някакъв смисъл би трябвало да бъде незаместим. Не би трябвало да има кохорта млади гении, които целта е отглеждала през годините, подготвени да заемат неговото място. Убийството би трябвало да има доста влияние върху опасността, с цел да си коства напъните, рисковете и последствията от неуспех и възмездие.
Стратегически значимият човек е огромна необичайност, само че вярното му идентифициране е още по-голяма необичайност. За да го намерят, оперативните чиновници от разузнаването би трябвало да събират неуловима информация, а анализаторите би трябвало да дефинират дали информацията е годна, а не просто красива легенда, измислена от самото лице или други хора. Идентифицирането на нужния човек не е елементарно, защото той в действителност може и да не съществува.
Ако приемем, че е открита подобаващата цел, придвижванията й би трябвало да бъдат проследени. При мобилните телефони такова следене може да е по-лесно, само че има и други устройства, които с компликации и рискове могат да бъдат употребявани за следене. Трябва да се разкрие образец, с цел да може екип атентатори да извърши своята офанзива. Най-важното е, бъдещите придвижвания да бъдат разпознати, а не предишните. Освен това задачата не би трябвало да бъде охранявана съществено и дейно от самото начало. В идеалния случай той е минимално предпазен и следва предвидима рутина на придвижване през региони, където убийците могат да чакат, без да бъдат открити. Нападателите се нуждаят от задоволително предупреждение, с цел да могат да възнамеряват къде задачата ще бъде най-уязвима.
Иранското разузнаване е разпознало уредниците на убийството на нуклеарния академик
Разработват се контрамерки
Друго предизвикателство е опасността от възмездие. Иран не може да нахлуе в Израел и бомбардирането на Израел отваря вратата за интензивни ответни удари. Пропорционалната стъпка, в случай че в действителност Израел е направил убийството, е контраофанзива - или, по-вероятно в този случай, терористична офанзива. Терористичната офанзива е безразлична към това, кой е погубен, стига някой да бъде погубен, и затова е по-лесно да се извърши.
Опасността в този момент обаче е, че убийствата и контраатаките могат да излязат отвън надзор. Щом това се случи, всичко - даже всеобхватна война - е допустимо. Дори не е значимо дали първата офанзива е била осъществена от Израел или някоя друга страна - може би страна, която се надява да подтикне военно противоборство, като сложи Иран в състояние, в което счита, че би трябвало да предприеме военни дейности. В този миг значимото е кой счита, че Иран е виновен.
" Какво и в случай че " са безкрайни. Въпросът е, че до момента в който убийството би трябвало да бъде независимо събитие, неговите пермутации са безкрайни и евентуално непредвидени. Следователно единственото събитие, при което убийството може да бъде употребявано рационално, е когато потреблението му е решаващо против извънредно значима стратегия. Изглежда, че иранската стратегия за нуклеарно оръжие дава отговор на това изискване, само че към момента не е ясно дали ученият, който е погубен, е в действителност значим или че гибелта му няма да докара до големи съпътстващи вреди.
Моралният въпрос съгласно мен е по-прост от практическите компликации. Вярно е, че убийството на жител на страна, с която няма оповестяване на война, е проблематично. Но декларациите за война са в предишното, от 1945 година Има доста войни и малко са с публични заявления. Така че тази характерност на интернационалното право стана безсмислена, което смятам за тъпо, само че е действителност. Ако ще има войни, не мога да си показва за какво е по-законно да убиеш хиляди хора, в сравнение с да убиеш един, единствено тъй като авансово и публично си декларирал желанието си да убиеш хиляди. Всъщност, в случай че убийството може да попречи на гибелта на хиляди, то това би трябвало да е освен морално, само че и честен императив. Така че, в случай че Израел законно се опасява от заличаване на своята нация, в случай че Иран създаде нуклеарни оръжия, то тогава изборът е заличаване на Израел, предпазен удар по Иран или гибелта на незаместим човек.
Съществува мощна морална теза, която може се употребява против войната, само че през хилядолетията човешка история и битие сходни причини са останали без резултат. Моралното изказване може да бъде маркер, само че е непрекъснато подценявано, то не може да управлява дейностите на нациите. Нациите се опасяват една от друга, постоянно с доста основателна причина. А страховете нормално са взаимни.
Трудно разбирам моралния мотив против подобен жанр убийството (атентат) или практическата цел на пацифизма, само че мога да схвана за какво убийството е необичайност: Много е мъчно да се извърши и има евентуални последствия, които биха могли да бъдат главозамайващи. Но когато хирургическа офанзива против един човек може да увеличи сигурността на нация, наподобява, че е най-малко толкоз законно, колкото и една инвазия. Обстоятелствата, при които можете да идентифицирате нужната фигура и да я отстраните, са редки и извънредно сложни.
Проблемът не е честен, а на практика...
Тръмп пуснал " ястребите " против Иран, само че да не предизвикат Трета международна война
Тръмп не се интересува от един от най-големите външнополитически проблеми
Атентатът не е елементарно нещо. Той носи риск от неуспех и възмездие. Това е разумен ход единствено в два случая: като възпиращ фактор за заплашване на организация или страна в смяна на политиката или когато убийството на един човек би било решаващо за блокиране на нежелано развиване. Ще се спра на втората категория, която наподобява разказва офанзивата в Иран. Ръководителят на стратегия за нуклеарни оръжия може да е талант или просто да е заместител, да разбърква документи и гибелта му да не реализира нищо. За да е потребна цел, той в някакъв смисъл би трябвало да бъде незаместим. Не би трябвало да има кохорта млади гении, които целта е отглеждала през годините, подготвени да заемат неговото място. Убийството би трябвало да има доста влияние върху опасността, с цел да си коства напъните, рисковете и последствията от неуспех и възмездие.
Стратегически значимият човек е огромна необичайност, само че вярното му идентифициране е още по-голяма необичайност. За да го намерят, оперативните чиновници от разузнаването би трябвало да събират неуловима информация, а анализаторите би трябвало да дефинират дали информацията е годна, а не просто красива легенда, измислена от самото лице или други хора. Идентифицирането на нужния човек не е елементарно, защото той в действителност може и да не съществува.
Ако приемем, че е открита подобаващата цел, придвижванията й би трябвало да бъдат проследени. При мобилните телефони такова следене може да е по-лесно, само че има и други устройства, които с компликации и рискове могат да бъдат употребявани за следене. Трябва да се разкрие образец, с цел да може екип атентатори да извърши своята офанзива. Най-важното е, бъдещите придвижвания да бъдат разпознати, а не предишните. Освен това задачата не би трябвало да бъде охранявана съществено и дейно от самото начало. В идеалния случай той е минимално предпазен и следва предвидима рутина на придвижване през региони, където убийците могат да чакат, без да бъдат открити. Нападателите се нуждаят от задоволително предупреждение, с цел да могат да възнамеряват къде задачата ще бъде най-уязвима.
Иранското разузнаване е разпознало уредниците на убийството на нуклеарния академик
Разработват се контрамерки
Друго предизвикателство е опасността от възмездие. Иран не може да нахлуе в Израел и бомбардирането на Израел отваря вратата за интензивни ответни удари. Пропорционалната стъпка, в случай че в действителност Израел е направил убийството, е контраофанзива - или, по-вероятно в този случай, терористична офанзива. Терористичната офанзива е безразлична към това, кой е погубен, стига някой да бъде погубен, и затова е по-лесно да се извърши.
Опасността в този момент обаче е, че убийствата и контраатаките могат да излязат отвън надзор. Щом това се случи, всичко - даже всеобхватна война - е допустимо. Дори не е значимо дали първата офанзива е била осъществена от Израел или някоя друга страна - може би страна, която се надява да подтикне военно противоборство, като сложи Иран в състояние, в което счита, че би трябвало да предприеме военни дейности. В този миг значимото е кой счита, че Иран е виновен.
" Какво и в случай че " са безкрайни. Въпросът е, че до момента в който убийството би трябвало да бъде независимо събитие, неговите пермутации са безкрайни и евентуално непредвидени. Следователно единственото събитие, при което убийството може да бъде употребявано рационално, е когато потреблението му е решаващо против извънредно значима стратегия. Изглежда, че иранската стратегия за нуклеарно оръжие дава отговор на това изискване, само че към момента не е ясно дали ученият, който е погубен, е в действителност значим или че гибелта му няма да докара до големи съпътстващи вреди.
Моралният въпрос съгласно мен е по-прост от практическите компликации. Вярно е, че убийството на жител на страна, с която няма оповестяване на война, е проблематично. Но декларациите за война са в предишното, от 1945 година Има доста войни и малко са с публични заявления. Така че тази характерност на интернационалното право стана безсмислена, което смятам за тъпо, само че е действителност. Ако ще има войни, не мога да си показва за какво е по-законно да убиеш хиляди хора, в сравнение с да убиеш един, единствено тъй като авансово и публично си декларирал желанието си да убиеш хиляди. Всъщност, в случай че убийството може да попречи на гибелта на хиляди, то това би трябвало да е освен морално, само че и честен императив. Така че, в случай че Израел законно се опасява от заличаване на своята нация, в случай че Иран създаде нуклеарни оръжия, то тогава изборът е заличаване на Израел, предпазен удар по Иран или гибелта на незаместим човек.
Съществува мощна морална теза, която може се употребява против войната, само че през хилядолетията човешка история и битие сходни причини са останали без резултат. Моралното изказване може да бъде маркер, само че е непрекъснато подценявано, то не може да управлява дейностите на нациите. Нациите се опасяват една от друга, постоянно с доста основателна причина. А страховете нормално са взаимни.
Трудно разбирам моралния мотив против подобен жанр убийството (атентат) или практическата цел на пацифизма, само че мога да схвана за какво убийството е необичайност: Много е мъчно да се извърши и има евентуални последствия, които биха могли да бъдат главозамайващи. Но когато хирургическа офанзива против един човек може да увеличи сигурността на нация, наподобява, че е най-малко толкоз законно, колкото и една инвазия. Обстоятелствата, при които можете да идентифицирате нужната фигура и да я отстраните, са редки и извънредно сложни.
Проблемът не е честен, а на практика...
Тръмп пуснал " ястребите " против Иран, само че да не предизвикат Трета международна война
Тръмп не се интересува от един от най-големите външнополитически проблеми
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ