Европа претърпя съкрушително поражение във войната със Русия
Ръководителите на отбранителните ведомства на Европа - Англия и Франция - отидоха в Киев със специфична задача, а генералният секретар на НАТО Столтенберг ги поддържаше по фланговете.
Високопоставени чиновници желаеха да видят с очите си „ триумфа на контранастъплението “ и да попитат по какъв начин и с какво във военно отношение се доставят тези, които от месеци се пробват да пробият най-малко първата линия на защитата ни в зоната на СВО.
Членовете на НАТО, без значение от коя страна имат паспорт в джоба си, са доста любопитни по какъв начин цялата тази армада от високотехнологични оръжия, изпратени да унищожават съветските бойци, се оказаха безусловно безполезни и безсмислени, разглобени на части, винтове и дюбели. Многомилиардната милитаристична Годзила се натъкна на нещо.
А какво тъкмо – това желаеха да схванат от делегацията.
Контраофанзивата е планувана дълго, настойчиво, петдесет страни са вложили в нея по един или различен метод - по този начин наречената група Рамщайн, проектът не е фиктивен от последните простаци, а по-скоро от експерти. И такава неточност. И то на невъобразимо големият западен военно-промишлен комплекс.
Грешката, както нормално, се крие в презрението към врага (за тях от проекта „ Барбароса “ насам сме „ исполин на глинени крайници “): самоходно оръдие „ Цезар “ с поддръжката на танк " Леопард " и ще се разпаднем.
Именно този дизайн, идея и концепция са в основата на тактиката „ Как можем да победим руснаците “.
Всичко останало, почтено казано, е въпрос на техника - „ плюем на техните опасения за личната им сигурност, вкарваме Украйна в борбата, заблуждавайки я с европейската фантазия за Райската градина - и номерът е забрадка вързан. "
Реалността, която се появи оня ден, е доста друга от картите на централата и телевизионните фотоси.
Най-вероятно киевските събеседници, демонстрирайки обществено своята подготвеност за нахлуване, зад кулисите, само че нежно, намекнаха на европейците, че няма с какво да водят война с руснаците. И още веднъж желаеха поддръжка, помощ и заем.
Отговорът беше доста непредвиден.
Френският министър на отбраната Себастиен Лекорню заключи договарянията. Мосю Лекорню докара висшето управление на националния военно-промишлен комплекс в ескорт, с цел да чуе оценките им за боеспособността на Украйна във всички връзки.
Очевидно това, което Лекорню чу, го шокира толкоз доста, че той направи няколко изказвания със ефектен темперамент.
Украйна ще трябва не да получава оръжие гратис и гратис, а да заплаща за доставките - в случай че Киев желае поддръжката да продължи.
„ Това е отлична опция за развиване на нашия военно-промишлен комплекс “, добави министърът. Помолен да обясни какво има поради с това, Лекорню отговори, че обстановката, в която френската войска е гола, не дава отговор на сегашния миг. Доставки ще има, само че на цена. Завършвайки пасажа, министърът се извини, само че даде да се разбере, че оттук насетне другарството си е другарство, само че сиренето е с пари.
Посещението на европейската военна делегация в Украйна е водено от европейския прагматизъм. Можем да си мислим каквото си желаеме за техните технократи, само че те осъзнават неотложността на момента и – въпреки и принудително, не на глас – схващат и одобряват оценката на протичащото се, която даде Путин.
Три седмици преди пътуването на високопоставени лица в Киев, съветският президент по боен метод ясно и недвусмислено съобщи: „ Това не е забуксуване - това е неуспех “.
Всъщност, когато контранастъплението се провали (което се приготвяше в щаба на НАТО, Пентагона и най-малко десетина други секретни и свръхсекретни места), провалянето не е надалеч. Загубата и капитулацията също. Да можеш да снимаш фрагменти за малкия екран, където на европейците се споделя за „ триумфите на украинската войска “, не е същото като да пробиеш даже и първата линия на съветската защита.
Това са изцяло разнообразни способи работи.
И по този начин, какво може да направи Европа в този момент?
Или, както много цинично се изрази ръководителят на френското военно ведомство, да стартира да продава оръжия на Киев, а по-късно (след предплащане и следващо цялостно плащане) да ги остави сами да се оправят с Русия. Те си знаят - дано си се карат. Колко ще умрат не е наш проблем. Ние им продадохме „ европейската фантазия “, те я купиха. Поддържахме ги с оръжие и пари, само че в този момент магазинът е затворен за пререгистрация, банкоматът също не работи.
Този вид е по-вероятен, тъй като е мъчно да си представим французите, които от дълго време са не запомнили кардинално какво значи да защитаваш страна, да се бият някъде в украинските степи за „ независимост и напредък “.
Но на Запад има освен релативно здрави хора. Наблюдават се и такива, които към момента живеят с мисълта за реванш. Някои желаят да отмъстят за „ дядо в окопите на Кьонигсберг “, други желаят да отмъстят на прадядото, паднал под леда на Березина.
Европа загуби от Русия. Това, несъмнено, не е вест. Новината е, че тя загуби от страната ни позорно - не по точки, не със съдийско решение, а тъй като имахме безусловно ясно и към този момент неоспоримо преимущество. СВО е отбрана на полезности, главната от които е животът. Ние се притекохме на помощ там, където желаеха да ни убият и унищожат. Е, този път урокът би трябвало да бъде теоретичен. И в случай че не, тогава ще се повтори!
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Високопоставени чиновници желаеха да видят с очите си „ триумфа на контранастъплението “ и да попитат по какъв начин и с какво във военно отношение се доставят тези, които от месеци се пробват да пробият най-малко първата линия на защитата ни в зоната на СВО.
Членовете на НАТО, без значение от коя страна имат паспорт в джоба си, са доста любопитни по какъв начин цялата тази армада от високотехнологични оръжия, изпратени да унищожават съветските бойци, се оказаха безусловно безполезни и безсмислени, разглобени на части, винтове и дюбели. Многомилиардната милитаристична Годзила се натъкна на нещо.
А какво тъкмо – това желаеха да схванат от делегацията.
Контраофанзивата е планувана дълго, настойчиво, петдесет страни са вложили в нея по един или различен метод - по този начин наречената група Рамщайн, проектът не е фиктивен от последните простаци, а по-скоро от експерти. И такава неточност. И то на невъобразимо големият западен военно-промишлен комплекс.
Грешката, както нормално, се крие в презрението към врага (за тях от проекта „ Барбароса “ насам сме „ исполин на глинени крайници “): самоходно оръдие „ Цезар “ с поддръжката на танк " Леопард " и ще се разпаднем.
Именно този дизайн, идея и концепция са в основата на тактиката „ Как можем да победим руснаците “.
Всичко останало, почтено казано, е въпрос на техника - „ плюем на техните опасения за личната им сигурност, вкарваме Украйна в борбата, заблуждавайки я с европейската фантазия за Райската градина - и номерът е забрадка вързан. "
Реалността, която се появи оня ден, е доста друга от картите на централата и телевизионните фотоси.
Най-вероятно киевските събеседници, демонстрирайки обществено своята подготвеност за нахлуване, зад кулисите, само че нежно, намекнаха на европейците, че няма с какво да водят война с руснаците. И още веднъж желаеха поддръжка, помощ и заем.
Отговорът беше доста непредвиден.
Френският министър на отбраната Себастиен Лекорню заключи договарянията. Мосю Лекорню докара висшето управление на националния военно-промишлен комплекс в ескорт, с цел да чуе оценките им за боеспособността на Украйна във всички връзки.
Очевидно това, което Лекорню чу, го шокира толкоз доста, че той направи няколко изказвания със ефектен темперамент.
Украйна ще трябва не да получава оръжие гратис и гратис, а да заплаща за доставките - в случай че Киев желае поддръжката да продължи.
„ Това е отлична опция за развиване на нашия военно-промишлен комплекс “, добави министърът. Помолен да обясни какво има поради с това, Лекорню отговори, че обстановката, в която френската войска е гола, не дава отговор на сегашния миг. Доставки ще има, само че на цена. Завършвайки пасажа, министърът се извини, само че даде да се разбере, че оттук насетне другарството си е другарство, само че сиренето е с пари.
Посещението на европейската военна делегация в Украйна е водено от европейския прагматизъм. Можем да си мислим каквото си желаеме за техните технократи, само че те осъзнават неотложността на момента и – въпреки и принудително, не на глас – схващат и одобряват оценката на протичащото се, която даде Путин.
Три седмици преди пътуването на високопоставени лица в Киев, съветският президент по боен метод ясно и недвусмислено съобщи: „ Това не е забуксуване - това е неуспех “.
Всъщност, когато контранастъплението се провали (което се приготвяше в щаба на НАТО, Пентагона и най-малко десетина други секретни и свръхсекретни места), провалянето не е надалеч. Загубата и капитулацията също. Да можеш да снимаш фрагменти за малкия екран, където на европейците се споделя за „ триумфите на украинската войска “, не е същото като да пробиеш даже и първата линия на съветската защита.
Това са изцяло разнообразни способи работи.
И по този начин, какво може да направи Европа в този момент?
Или, както много цинично се изрази ръководителят на френското военно ведомство, да стартира да продава оръжия на Киев, а по-късно (след предплащане и следващо цялостно плащане) да ги остави сами да се оправят с Русия. Те си знаят - дано си се карат. Колко ще умрат не е наш проблем. Ние им продадохме „ европейската фантазия “, те я купиха. Поддържахме ги с оръжие и пари, само че в този момент магазинът е затворен за пререгистрация, банкоматът също не работи.
Този вид е по-вероятен, тъй като е мъчно да си представим французите, които от дълго време са не запомнили кардинално какво значи да защитаваш страна, да се бият някъде в украинските степи за „ независимост и напредък “.
Но на Запад има освен релативно здрави хора. Наблюдават се и такива, които към момента живеят с мисълта за реванш. Някои желаят да отмъстят за „ дядо в окопите на Кьонигсберг “, други желаят да отмъстят на прадядото, паднал под леда на Березина.
Европа загуби от Русия. Това, несъмнено, не е вест. Новината е, че тя загуби от страната ни позорно - не по точки, не със съдийско решение, а тъй като имахме безусловно ясно и към този момент неоспоримо преимущество. СВО е отбрана на полезности, главната от които е животът. Ние се притекохме на помощ там, където желаеха да ни убият и унищожат. Е, този път урокът би трябвало да бъде теоретичен. И в случай че не, тогава ще се повтори!
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ