Какво спечелихме (и загубихме), когато дъщеря ни се откачи от мрежата за една учебна година
Ръкописните писма от нашата 13-годишна щерка стоят на масичката ни за кафе в транспарантна пластмасова директория. С техните рисунки на розови цветя и дълги абзаци, маркирани с подчертани и зачертани думи, те са съкратена, аналогова версия на нейната одухотворена персона - и метод за жена ми и аз да я държим покрай себе си, до момента в който гледаме телевизия и си играем с нашите телефони.
Те нямаше да съществуват, несъмнено, в случай че Амелия беше вкъщи с нас в Сидни. Но тя е на стотици километри в неповторимо австралийско учебно заведение в храсталака, където тича и изминава десетки благи на седмица, споделя отговорностите си със съученици, учи единствено от книги и, най-чудотворното, прекарва цялата си образователна година в девети клас без интернет, телефон, компютър или даже камера с екран.
Нашите другари и родственици в Съединените щати надали могат да повярват, че това въобще е допустимо. Там се счита за самоуверено просто да се приказва за...
Прочетете целия текст »
