Българският символ, родил репликата Ще пием по една ракия и всичко ще бъде наред
Ракията не е просто спиртна напитка – тя е част от душата на България и Балканите. Тя събира хората към масата, оказва помощ за облекчение на болки и стрес, а също по този начин е нещо, което минава през поколенията като знак на гостолюбие и обичаи.
Ракията е знак на българската традиция, само че тя не е неповторима единствено за България. Тя има дълга история и участва в доста други страни, като част от националната им просвета.
Според историческите източници, ракията се създава в Балканските страни още от времето на османското господство. Традицията за произвеждане на спиртни питиета от ферментирали плодове, изключително грозде и сливи, се е развивала и в други райони на Европа, само че в България тя е придобила особено значение и е неразривно обвързвана с националния темперамент.
Основният състав на ракията се състои от разнообразни типове плодове, като най-популярните са:
Гроздова ракия – Това е най-разпространената форма на ракия в България, която се прави от грозде. Тя има внимателен усет и се смята за едно от най-ценените питиета в страната.
Сливова ракия – Известна с присъщия си плодов усет, сливовата ракия има дълга история на произвеждане и консумация в България. Тя се счита за една от най-старите разновидности и е извънредно известна.
Дюлева ракия – Изработена от дюли, тя е по-малко известна в необятния свят, само че измежду ценителите на ракията тя има изключително място. Тя е по-мека и по-сладка, с богат мирис.
Други типове – В България се срещат и други разновидности на ракията, като тази от ябълки, круши и даже от орехи. Всеки район има свои специалитети, които придават неповторим усет на напитката.
Ракията в националната медицина
Ракията е известна освен като питието, което събира хората към масата, само че и със своите лечебни свойства в националната медицина. В България се употребява за:
– Компреси и масажи – ракията има антисептични свойства, които я вършат потребна за лекуване на рани и натъртвания. Компреси с ракия са част от обичайна българска медицина, като се употребяват за облекчение на болки в ставите и мускулите.
– Лечение на настинки – в националните обичаи ракията се употребява за масажи при настинка и грип, като се има вяра, че тя оказва помощ за " прогонване " на студената сила от тялото.
– Успокояващо средство – пие се в дребни количества и се смята за средство, което отпуска и успокоява нервната система, като се употребява за облекчение на напрежението.
Традицията да се изпие по една ракия в компания е вкоренена надълбоко в българската просвета. Тя постоянно се възприема като освен това от просто напитка – тя е обред на събиране и шерване. Както постоянно се споделя: " Ще пием по една ракия и всичко ще бъде наред ". Това е освен опит за разтрошаване на ледовете в обществени обстановки, само че и метод да се възстановят остарели другарства и да се разрешат спорове.
Старите български пословици и лафове са основани към ракията, като една от тях гласи: " Ракия не се пие, ракия се живее. " Тези думи акцентират по какъв начин ракията е част от всекидневието, освен в моментите на празнуване, само че и в ежедневните компликации.
Въпреки че България е известна със своето майсторство в производството на ракия, сходни питиета се срещат и в други балкански и средиземноморски страни.
– Турция – ракията е също по този начин необятно известна, като е съществена част от турската кухня и обичаи.
– Гърция – " узо " е тип ракия, приготвена от анасон и зърно, само че и тя има своето място като нещо, което се споделя с другари и семейство.
– Сърбия и Хърватия – тези страни имат свои версии на ракия, които се подготвят най-вече от сливи и грозде, а традицията за тяхното произвеждане и консумация е надълбоко вкоренена.
Ракията е знак на българската традиция, само че тя не е неповторима единствено за България. Тя има дълга история и участва в доста други страни, като част от националната им просвета.
Според историческите източници, ракията се създава в Балканските страни още от времето на османското господство. Традицията за произвеждане на спиртни питиета от ферментирали плодове, изключително грозде и сливи, се е развивала и в други райони на Европа, само че в България тя е придобила особено значение и е неразривно обвързвана с националния темперамент.
Основният състав на ракията се състои от разнообразни типове плодове, като най-популярните са:
Гроздова ракия – Това е най-разпространената форма на ракия в България, която се прави от грозде. Тя има внимателен усет и се смята за едно от най-ценените питиета в страната.
Сливова ракия – Известна с присъщия си плодов усет, сливовата ракия има дълга история на произвеждане и консумация в България. Тя се счита за една от най-старите разновидности и е извънредно известна.
Дюлева ракия – Изработена от дюли, тя е по-малко известна в необятния свят, само че измежду ценителите на ракията тя има изключително място. Тя е по-мека и по-сладка, с богат мирис.
Други типове – В България се срещат и други разновидности на ракията, като тази от ябълки, круши и даже от орехи. Всеки район има свои специалитети, които придават неповторим усет на напитката.
Ракията в националната медицина
Ракията е известна освен като питието, което събира хората към масата, само че и със своите лечебни свойства в националната медицина. В България се употребява за:
– Компреси и масажи – ракията има антисептични свойства, които я вършат потребна за лекуване на рани и натъртвания. Компреси с ракия са част от обичайна българска медицина, като се употребяват за облекчение на болки в ставите и мускулите.
– Лечение на настинки – в националните обичаи ракията се употребява за масажи при настинка и грип, като се има вяра, че тя оказва помощ за " прогонване " на студената сила от тялото.
– Успокояващо средство – пие се в дребни количества и се смята за средство, което отпуска и успокоява нервната система, като се употребява за облекчение на напрежението.
Традицията да се изпие по една ракия в компания е вкоренена надълбоко в българската просвета. Тя постоянно се възприема като освен това от просто напитка – тя е обред на събиране и шерване. Както постоянно се споделя: " Ще пием по една ракия и всичко ще бъде наред ". Това е освен опит за разтрошаване на ледовете в обществени обстановки, само че и метод да се възстановят остарели другарства и да се разрешат спорове.
Старите български пословици и лафове са основани към ракията, като една от тях гласи: " Ракия не се пие, ракия се живее. " Тези думи акцентират по какъв начин ракията е част от всекидневието, освен в моментите на празнуване, само че и в ежедневните компликации.
Въпреки че България е известна със своето майсторство в производството на ракия, сходни питиета се срещат и в други балкански и средиземноморски страни.
– Турция – ракията е също по този начин необятно известна, като е съществена част от турската кухня и обичаи.
– Гърция – " узо " е тип ракия, приготвена от анасон и зърно, само че и тя има своето място като нещо, което се споделя с другари и семейство.
– Сърбия и Хърватия – тези страни имат свои версии на ракия, които се подготвят най-вече от сливи и грозде, а традицията за тяхното произвеждане и консумация е надълбоко вкоренена.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ




