3 юли 1969 г. – Най-големият взрив в историята на космонавтиката
Ракетно-космическият комплекс H-1 — руска ракета-носител от свръхтежък клас - прави втори опит за полет, откакто първия (на 21 февруари) се оказва несполучлив.
Възниква повреда в мотор № 8 на Блок А. Ракетата съумява да се издигне единствено на 200 метра. На 23-та секунда от полета пада на стартовата площадка. В резултат на най-големия гърмеж в историята на космонавтиката е тежко развален целия стартов комплекс. За възобновяване му са нужни съвсем две години.
H-1 e rазработена в средата на 60-те години на XX век от ОКБ-1 (Опитно Конструкторско Бюро - 1) под управлението на Сергей Корольов, а след неговата гибел — под управлението на Василий Мишин. Първоначално е предопределена за извеждане на ниска околоземна орбита на тежка (75 тона) орбитална станция с вероятност за застраховане сборката на Тежък космичен транспортен съд (ТМК) за полети до Венера и Марс.
С приемане на закъснялото решение по включването на Съюз на съветските социалистически републики в така наречен " лунна надпредвара ", програмата Н-1 е форсирана и ракетата става притежател на експедиционния галактически транспортен съд Л3 в комплекса Н1-Л3 от руската лунна стратегия. Цялата пилотирана лунна стратегия е строго секретна до 1989 год., когато стават известни нейния главен план и техническите параметри на ракетата - притежател. Работата по развиването на Н-1 е публично прекъсната през 1976 год.
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
• 324 година — В Битката при Адрианопол римският император Константин I Велики побеждава Лициний, който се избавя зад стените на Византион.
• 1608 година — Град Квебек е учреден при устието на река Сейнт Лорънс от френския откривател Самюел дьо Шамплен.
• 1863 година — Завършва Битката при Гетисбърг, част от Американската революция.
• 1866 година — По време на Австро-пруската война се състои борбата при Кьонегрец с присъединяване общо на 436 000 бойци и 1 700 оръдия; австрийските и саксонските войски претърпяват загуба и са принудени да сключат Пражкия мир.
• 1877 година — Руско-турска освободителна война: Българското опълчение минава река Дунав.
• 1890 година — Айдахо става 43-я щат на Съединени американски щати.
• 1894 година — Започва учредителният конгрес на Българската работническа социалдемократическа партия.
• 1908 година — С протест в гарнизона в Ресен избухва Младотурската революция; дадена е прошка на 1 500 българи — политически пандизчии.
• 1912 година — Провежда се за пръв път Оперният фестивал в Савонлина във Финландия, проведен от Айно Акте.
• 1915 година — В Турция са пуснати в обращение първите банкноти.
• 1940 година — Втора международна война: Започва Операция Катапулт, в която английската флота, идваща от Гибралтар, атакува Френската атлантическа флота, ситуирана в Мерс ел Кебир.
• 1944 година — Втората международна война: Англо-американската авиация бомбардира Русе и село Чупрене.
• 1956 година — Народна република България открива дипломатически връзки с Етиопия.
• 1957 година — Създаден е Български авто турингклуб, преименуван по-късно на Съюз на българските автомобилисти.
• 1962 година — След продължителна колониална война френският президент Шарл дьо Гол прогласява независимостта на Алжир от Франция.
• 1971 година — Джим Морисън, водещият артист на групата „ Доорс “ е открит мъртъв в жилището си в Париж.
• 1985 година — Състои се премиерата на кино лентата Завръщане в бъдещето в Съединени американски щати.
• 1988 година — Самолет Еърбъс на иранските авиолинии катастрофира над Персийския залив, умират 290 души.
• 1991 година — Адигея влиза в състава на Руската федерация.
• 2000 година — Правителството на Иван Костов реализира съглашение с МВФ, което дава опция за повишение на приходите, понижаване на налозите и заледяване цените на отоплението.
• 2006 година — При злополука в метрото на Валенсия (Испания) умират 41 души.
Родени
• 1423 година — Луи XI, крал на Франция († 1483 г.)
• 1728 година — Робърт Адам, английски проектант († 1792 г.)
• 1738 година — Джон Копли, американски и британски художник († 1815 г.)
• 1767 година — Жан Жозеф Пол Огюстен, френски общественик († 1828 г.)
• 1854 година — Леош Яначек, чешки композитор († 1928 г.)
• 1855 година — Петър Груев, български върховен боен, военачалник († 1942 г.)
• 1857 година — Антон Шоурек, чешки математик († 1926 г.)
• 1875 година — Фердинанд Зауербрух, немски хирург († 1951 г.)
• 1876 година — Ралф Пери, американски мъдрец, неореалист († 1957 г.)
• 1879 година — Алфред Кожибски, полски езиковед († 1950 г.)
• 1883 година — Франц Кафка, чешки и австрийски публицист († 1924 г.)
• 1923 година — Йордан Малиновски, български физикохимик († 1996 г.)
• 1924 година — Славчо Чернишев, български публицист († 2000 г.)
• 1925 година — Асен Попов, български ваятел († 2008 г.)
• 1928 година — Гюнтер Бруно Фукс, немски стихотворец, белетрист и график († 1977 г.)
• 1929 година — Петър Дюлгеров, български политик († 2003 г.)
• 1932 година — Стефан Гецов, български артист († 1996 г.)
• 1933 година — Александър Фол, български историк († 2006 г.)
• 1934 година — Стефан Абаджиев, български футболист
• 1935 година — Харисън Шмит, американски астронавт
• 1937 година — Невена Симеонова, българска актриса
• 1942 година — Радосвет Коларов, български литературовед
• 1945 година — Стефан Воронов, български естраден реализатор († 1974 г.)
• 1948 година — Йордан Костурков, български публицист и преводач
• 1949 година — Емилия Масларова, български политик
• 1961 година — Албена Бакрачева, български академик и преводач
• 1962 година — Том Круз, американски артист
• 1962 година — Хънтър Тайло, американска актриса
• 1964 година — Теодор Лулчев, български дизайнер
• 1968 година — Елин Рахнев, български публицист
• 1968 година — Рамуш Харадинай, косовски боен деятел и политик
• 1969 година — Гедеон Буркхард, немски артист
• 1977 година — Деян Божков, български шахматист
• 1978 година — Петя Янчулова, българска волейболистка
• 1981 година — Ангел Игов, български публицист и публицист
• 1986 година — Оскар Устари, аржентински футболист
Починали
• 1642 година — Мария Медичи, кралица на Франция (* 1573 г.)
• 1904 година — Теодор Херцел, австрийски ционист (* 1860 г.)
• 1908 година — Николай Игнатиев, съветски посланик (* 1832 г.)
• 1918 година — Мехмед V, султан на Османската империя (* 1844 г.)
• 1941 година — Марк Никълсън, британски футболист (* 1871 г.)
• 1965 година — Иван Антипов-Каратаев, съветски почвовед (* 1888 г.)
• 1971 година — Джим Морисън, американски артист (The Doors) (* 1943 г.)
• 1971 година — Цветан Стоянов, български преводач и публицист (* 1930 г.)
• 1995 година — Андрей Гуляшки, български публицист (* 1914 г.)
• 1998 година — Иван Пановски, български реализатор на национални артисти (* 1921 г.)
• 1998 година — Садек Чубак, ирански публицист (* 1916 г.)
• 2000 година — Георги Трингов, български шахматист (* 1937 г.)
• 2000 година — Кемал Сунал, турски киноартист (* 1944 г.)
• 2007 година — Алис Тимандер, шведска зъболекарка и киноактриса (* 1915 г.)
• 2010 година — Абу Дауд, палестински терорист (* 1937 г.)
Възниква повреда в мотор № 8 на Блок А. Ракетата съумява да се издигне единствено на 200 метра. На 23-та секунда от полета пада на стартовата площадка. В резултат на най-големия гърмеж в историята на космонавтиката е тежко развален целия стартов комплекс. За възобновяване му са нужни съвсем две години.
H-1 e rазработена в средата на 60-те години на XX век от ОКБ-1 (Опитно Конструкторско Бюро - 1) под управлението на Сергей Корольов, а след неговата гибел — под управлението на Василий Мишин. Първоначално е предопределена за извеждане на ниска околоземна орбита на тежка (75 тона) орбитална станция с вероятност за застраховане сборката на Тежък космичен транспортен съд (ТМК) за полети до Венера и Марс.
С приемане на закъснялото решение по включването на Съюз на съветските социалистически републики в така наречен " лунна надпредвара ", програмата Н-1 е форсирана и ракетата става притежател на експедиционния галактически транспортен съд Л3 в комплекса Н1-Л3 от руската лунна стратегия. Цялата пилотирана лунна стратегия е строго секретна до 1989 год., когато стават известни нейния главен план и техническите параметри на ракетата - притежател. Работата по развиването на Н-1 е публично прекъсната през 1976 год.
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
• 324 година — В Битката при Адрианопол римският император Константин I Велики побеждава Лициний, който се избавя зад стените на Византион.
• 1608 година — Град Квебек е учреден при устието на река Сейнт Лорънс от френския откривател Самюел дьо Шамплен.
• 1863 година — Завършва Битката при Гетисбърг, част от Американската революция.
• 1866 година — По време на Австро-пруската война се състои борбата при Кьонегрец с присъединяване общо на 436 000 бойци и 1 700 оръдия; австрийските и саксонските войски претърпяват загуба и са принудени да сключат Пражкия мир.
• 1877 година — Руско-турска освободителна война: Българското опълчение минава река Дунав.
• 1890 година — Айдахо става 43-я щат на Съединени американски щати.
• 1894 година — Започва учредителният конгрес на Българската работническа социалдемократическа партия.
• 1908 година — С протест в гарнизона в Ресен избухва Младотурската революция; дадена е прошка на 1 500 българи — политически пандизчии.
• 1912 година — Провежда се за пръв път Оперният фестивал в Савонлина във Финландия, проведен от Айно Акте.
• 1915 година — В Турция са пуснати в обращение първите банкноти.
• 1940 година — Втора международна война: Започва Операция Катапулт, в която английската флота, идваща от Гибралтар, атакува Френската атлантическа флота, ситуирана в Мерс ел Кебир.
• 1944 година — Втората международна война: Англо-американската авиация бомбардира Русе и село Чупрене.
• 1956 година — Народна република България открива дипломатически връзки с Етиопия.
• 1957 година — Създаден е Български авто турингклуб, преименуван по-късно на Съюз на българските автомобилисти.
• 1962 година — След продължителна колониална война френският президент Шарл дьо Гол прогласява независимостта на Алжир от Франция.
• 1971 година — Джим Морисън, водещият артист на групата „ Доорс “ е открит мъртъв в жилището си в Париж.
• 1985 година — Състои се премиерата на кино лентата Завръщане в бъдещето в Съединени американски щати.
• 1988 година — Самолет Еърбъс на иранските авиолинии катастрофира над Персийския залив, умират 290 души.
• 1991 година — Адигея влиза в състава на Руската федерация.
• 2000 година — Правителството на Иван Костов реализира съглашение с МВФ, което дава опция за повишение на приходите, понижаване на налозите и заледяване цените на отоплението.
• 2006 година — При злополука в метрото на Валенсия (Испания) умират 41 души.
Родени
• 1423 година — Луи XI, крал на Франция († 1483 г.)
• 1728 година — Робърт Адам, английски проектант († 1792 г.)
• 1738 година — Джон Копли, американски и британски художник († 1815 г.)
• 1767 година — Жан Жозеф Пол Огюстен, френски общественик († 1828 г.)
• 1854 година — Леош Яначек, чешки композитор († 1928 г.)
• 1855 година — Петър Груев, български върховен боен, военачалник († 1942 г.)
• 1857 година — Антон Шоурек, чешки математик († 1926 г.)
• 1875 година — Фердинанд Зауербрух, немски хирург († 1951 г.)
• 1876 година — Ралф Пери, американски мъдрец, неореалист († 1957 г.)
• 1879 година — Алфред Кожибски, полски езиковед († 1950 г.)
• 1883 година — Франц Кафка, чешки и австрийски публицист († 1924 г.)
• 1923 година — Йордан Малиновски, български физикохимик († 1996 г.)
• 1924 година — Славчо Чернишев, български публицист († 2000 г.)
• 1925 година — Асен Попов, български ваятел († 2008 г.)
• 1928 година — Гюнтер Бруно Фукс, немски стихотворец, белетрист и график († 1977 г.)
• 1929 година — Петър Дюлгеров, български политик († 2003 г.)
• 1932 година — Стефан Гецов, български артист († 1996 г.)
• 1933 година — Александър Фол, български историк († 2006 г.)
• 1934 година — Стефан Абаджиев, български футболист
• 1935 година — Харисън Шмит, американски астронавт
• 1937 година — Невена Симеонова, българска актриса
• 1942 година — Радосвет Коларов, български литературовед
• 1945 година — Стефан Воронов, български естраден реализатор († 1974 г.)
• 1948 година — Йордан Костурков, български публицист и преводач
• 1949 година — Емилия Масларова, български политик
• 1961 година — Албена Бакрачева, български академик и преводач
• 1962 година — Том Круз, американски артист
• 1962 година — Хънтър Тайло, американска актриса
• 1964 година — Теодор Лулчев, български дизайнер
• 1968 година — Елин Рахнев, български публицист
• 1968 година — Рамуш Харадинай, косовски боен деятел и политик
• 1969 година — Гедеон Буркхард, немски артист
• 1977 година — Деян Божков, български шахматист
• 1978 година — Петя Янчулова, българска волейболистка
• 1981 година — Ангел Игов, български публицист и публицист
• 1986 година — Оскар Устари, аржентински футболист
Починали
• 1642 година — Мария Медичи, кралица на Франция (* 1573 г.)
• 1904 година — Теодор Херцел, австрийски ционист (* 1860 г.)
• 1908 година — Николай Игнатиев, съветски посланик (* 1832 г.)
• 1918 година — Мехмед V, султан на Османската империя (* 1844 г.)
• 1941 година — Марк Никълсън, британски футболист (* 1871 г.)
• 1965 година — Иван Антипов-Каратаев, съветски почвовед (* 1888 г.)
• 1971 година — Джим Морисън, американски артист (The Doors) (* 1943 г.)
• 1971 година — Цветан Стоянов, български преводач и публицист (* 1930 г.)
• 1995 година — Андрей Гуляшки, български публицист (* 1914 г.)
• 1998 година — Иван Пановски, български реализатор на национални артисти (* 1921 г.)
• 1998 година — Садек Чубак, ирански публицист (* 1916 г.)
• 2000 година — Георги Трингов, български шахматист (* 1937 г.)
• 2000 година — Кемал Сунал, турски киноартист (* 1944 г.)
• 2007 година — Алис Тимандер, шведска зъболекарка и киноактриса (* 1915 г.)
• 2010 година — Абу Дауд, палестински терорист (* 1937 г.)
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ