Starship може никога да не полети до Марс
Ракетата има голям проблем с огромното си тегло и прекомерно уплашени мотори
SpaceX продължава да се сблъсква с неуспехи в опитите си да направи Starship функционираща ракета. След девет тестови полета, компанията към момента не е съумяла да предотврати разрушаването или експлодирането на ракетата. Макар че се твърди, че всеки крах води до прогрес, резултатите от последния (Flight 9) демонстрират, че SpaceX евентуално е достигнала задънена улица.
Историята на Starship стартира да припомня на един различен огромен план. Съветската мегаракета Н-1 имаше 5 степени, като първата ѝ беше снабдена с цели 30 мотора. Задача - да се стигне до Луната преди Съединени американски щати. След 4 несполучливи теста, планът е преустановен, а Н-1 остава в историята.
Starship има едвам две степени. И до момента в който доста от електрониката за надзор над елементите е по-добра, то част от проблемите са същите.
В основата на плана за мегаракета на SpaceX стои обещанието тя да може да транспортира 150 тона до ниска околоземна орбита или най-малко 100 души до Марс. Starship би трябвало да успее в колонизацията на Луната и изобщо - на цялата Слънчева система. Всичко това би могло да е допустимо поради новия мотор Raptor - 2 пъти по-мощен от ракетния елемент Merlin 1D, употребен във Falcon-9. Но дали тези числа са правилни. Засега разполагаме само с думата на Илон Мъск. Данните от полетите на Starship сочат, че те може би не са правилни.
Най-големият проблем на Starship е тежестта. Ракетата е прекалено тежка. Полетът ѝ с тестов товар сочи, че тя може да извърши едвам 10% от обещаните 150 тона на ниска околоземна орбита.
Това естествено може да се промени от по-нови мотори и по-различна настройка.
Но методът на SpaceX към този момент не дава резултат. Всеки опит да се понижи тежестта води до структурна неустойчивост, а всеки опит да се ускори структурата води до още по-голямо тегло и още по-малка успеваемост.
Горната степен наподобява структурно слаба и подложена на каскаден резултат от напрежения, което води до нови повреди при всяка " оправена " зона.
При последния девети тестови полет SpaceX тества нова траектория за кацане благодарение на атмосферен противодействие вместо разчитащо напълно на ретродвигатели — задачата беше понижаване на потребността от гориво, защото Starship е прекомерно тежка.
Този нов метод докара до машинален срив, защото ракетата не устоя на натоварването от " коремното рухване " и се разпадна при включване на ретродвигателите.
Така се оказва, че и двете степени на Starship могат мъчно да доближат обещаните си параметри в настоящия си тип.
Проблемите пред SpaceX обаче занапред предстоят.
До януари 2025 година (според първичните планове), Starship би трябвало да извърши сполучливо кацане на горната степен, да реализира повторна приложимост на горната степен, да достави цялостен потребен товар до орбита, да реализира прекачване на криогенно гориво сред два Starship-а в орбита (никога до момента не е правено), да извърши дългогодишен тестов полет и даже да извърши безпилотна лунна задача.
Нито едно от тези условия още не е реализирано, а съвсем всички контракти на SpaceX с НАСА са свързани с точно тези задачи.
Сравненията с мегаракетата Saturn V, с която американците стигнаха до Луната преди повече от половин век не са в интерес на Starship.
След 9 полета и изхарчени над 10 милиарда $, ракетата на SpaceX към момента няма нито един триумф.
Saturn V, след девет задачи, е имал единствено един непълен крах, и към този момент е изпратил три екипажа до Луната.
НАСА е постигнала това с технология от 60-те години на предишния век.
За да доближи Луната с сегашния дизайн, Starship ще би трябвало да бъде презареден неведнъж в орбита. Дори в настройка за многократна приложимост едно изстрелване до Луната може да се окаже с съвсем 1 милиард $ по-скъпо, по отношение на това със Saturn V.
Starship се оказва софтуерно и концептуално задънена улица. Тестовете демонстрират, че планът не се движи напред, а по-скоро в кръг или даже обратно. Ранните предизвестия (още от неуспехите с цялостната повторна приложимост на Falcon 9) не са били взети поради.
Може би Starship би трябвало да се върне назад на чертожната дъска. Възможно е степените да бъдат увеличени и не всички от тях да бъдат за многократна приложимост. Това обаче би било прекомерно дълго и скъпо изпитание.
Единствения коз на SpaceX е опита на компанията бързо да създава ракетите и моторите си, които разрешава еластичност. Някои оферират занемаряване на стоманения дизайн в интерес на композитни и карбонови детайли, които да са по-леки. Дори SpaceX да може да извежда 50% от обещаните товар в ниска околоземна орбита, то това би отворило вратата за важен комерсиален триумф и по-късни ъпдейти в тенденция проучвания на дълбокия космос и пътешествия до Марс и Луната.
SpaceX продължава да се сблъсква с неуспехи в опитите си да направи Starship функционираща ракета. След девет тестови полета, компанията към момента не е съумяла да предотврати разрушаването или експлодирането на ракетата. Макар че се твърди, че всеки крах води до прогрес, резултатите от последния (Flight 9) демонстрират, че SpaceX евентуално е достигнала задънена улица.
Историята на Starship стартира да припомня на един различен огромен план. Съветската мегаракета Н-1 имаше 5 степени, като първата ѝ беше снабдена с цели 30 мотора. Задача - да се стигне до Луната преди Съединени американски щати. След 4 несполучливи теста, планът е преустановен, а Н-1 остава в историята.
Starship има едвам две степени. И до момента в който доста от електрониката за надзор над елементите е по-добра, то част от проблемите са същите.
В основата на плана за мегаракета на SpaceX стои обещанието тя да може да транспортира 150 тона до ниска околоземна орбита или най-малко 100 души до Марс. Starship би трябвало да успее в колонизацията на Луната и изобщо - на цялата Слънчева система. Всичко това би могло да е допустимо поради новия мотор Raptor - 2 пъти по-мощен от ракетния елемент Merlin 1D, употребен във Falcon-9. Но дали тези числа са правилни. Засега разполагаме само с думата на Илон Мъск. Данните от полетите на Starship сочат, че те може би не са правилни.
Най-големият проблем на Starship е тежестта. Ракетата е прекалено тежка. Полетът ѝ с тестов товар сочи, че тя може да извърши едвам 10% от обещаните 150 тона на ниска околоземна орбита.
Това естествено може да се промени от по-нови мотори и по-различна настройка.
Но методът на SpaceX към този момент не дава резултат. Всеки опит да се понижи тежестта води до структурна неустойчивост, а всеки опит да се ускори структурата води до още по-голямо тегло и още по-малка успеваемост.
Горната степен наподобява структурно слаба и подложена на каскаден резултат от напрежения, което води до нови повреди при всяка " оправена " зона.
При последния девети тестови полет SpaceX тества нова траектория за кацане благодарение на атмосферен противодействие вместо разчитащо напълно на ретродвигатели — задачата беше понижаване на потребността от гориво, защото Starship е прекомерно тежка.
Този нов метод докара до машинален срив, защото ракетата не устоя на натоварването от " коремното рухване " и се разпадна при включване на ретродвигателите.
Така се оказва, че и двете степени на Starship могат мъчно да доближат обещаните си параметри в настоящия си тип.
Проблемите пред SpaceX обаче занапред предстоят.
До януари 2025 година (според първичните планове), Starship би трябвало да извърши сполучливо кацане на горната степен, да реализира повторна приложимост на горната степен, да достави цялостен потребен товар до орбита, да реализира прекачване на криогенно гориво сред два Starship-а в орбита (никога до момента не е правено), да извърши дългогодишен тестов полет и даже да извърши безпилотна лунна задача.
Нито едно от тези условия още не е реализирано, а съвсем всички контракти на SpaceX с НАСА са свързани с точно тези задачи.
Сравненията с мегаракетата Saturn V, с която американците стигнаха до Луната преди повече от половин век не са в интерес на Starship.
След 9 полета и изхарчени над 10 милиарда $, ракетата на SpaceX към момента няма нито един триумф.
Saturn V, след девет задачи, е имал единствено един непълен крах, и към този момент е изпратил три екипажа до Луната.
НАСА е постигнала това с технология от 60-те години на предишния век.
За да доближи Луната с сегашния дизайн, Starship ще би трябвало да бъде презареден неведнъж в орбита. Дори в настройка за многократна приложимост едно изстрелване до Луната може да се окаже с съвсем 1 милиард $ по-скъпо, по отношение на това със Saturn V.
Starship се оказва софтуерно и концептуално задънена улица. Тестовете демонстрират, че планът не се движи напред, а по-скоро в кръг или даже обратно. Ранните предизвестия (още от неуспехите с цялостната повторна приложимост на Falcon 9) не са били взети поради.
Може би Starship би трябвало да се върне назад на чертожната дъска. Възможно е степените да бъдат увеличени и не всички от тях да бъдат за многократна приложимост. Това обаче би било прекомерно дълго и скъпо изпитание.
Единствения коз на SpaceX е опита на компанията бързо да създава ракетите и моторите си, които разрешава еластичност. Някои оферират занемаряване на стоманения дизайн в интерес на композитни и карбонови детайли, които да са по-леки. Дори SpaceX да може да извежда 50% от обещаните товар в ниска околоземна орбита, то това би отворило вратата за важен комерсиален триумф и по-късни ъпдейти в тенденция проучвания на дълбокия космос и пътешествия до Марс и Луната.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ