В клиниката по ортопедия и травматология на ИСУЛ спасиха ръката на 17-годишно момче
Ръката на 17-годишно момче беше избавена от експертите в Клиниката по ортопедия и травматология на УМБАЛ „ Царица Йоанна – ИСУЛ “ след битка с тежка зараза, траяла година и половина и няколко интервенции.
Кошмарът за младежа стартира след сборичкване с връстник, трениращ битка, по време на което получава строшаване на двете кости на лявата предмишница. Момчето е лекувано оперативно в Хасково, като счупването е наместено и закрепено с плаки и винтове и гипсова имобилизация за два месеца. След премахване на гипса се открива зараза, с съществуване на секреция от оперативната рана. Давани са антибиотици, само че без резултат. Около шест месеца след случая пациентът постъпва за лекуване в Клиниката по ортопедия и травматология на УМБАЛ „ Царица Йоанна – ИСУЛ “.
„ Това, което установихме при приемането му, беше секретираща фистула в региона на едната оперативна рана. От рентгеновите проучвания се видя, че има несрастване на костите на предмишницата, с съществуване на костна загуба, в резултат на инфекцията, в региона на лакътната кост “, споделя доктор Радоил Симеонов, лекуващ доктор на младия пациент. От взетите проби за микробиологично проучване експертите от Лабораторията по микробиология на болничното заведение изолират съществуването на рискова бактерия (Stafilococcus Aureus.)
След консилиум в Клиниката по ортопедия и травматология на УМБАЛ „ Царица Йоанна – ИСУЛ “ се взема решение детето да се лекува с двуетапна техника на Маскуле. Лечението е осъществено от екип в състав доктор Радоил Симеонов, доцент доктор Георги Георгиев (началник на клиниката) и доктор Атанас Панев. На първия стадий се отстраняват имплантите от костите и се прави подробно разчистване на всички възпалително-изменени тъкани, включително кости. Костният недостатък (липса на костна тъкан), формиран в резултат на възпалението, се замества с така наречен антибиотичен спейсър. (Изделие от полиметил метакрилат, натоварено с антибиотици, които се излъчват последователно в огнището на инфекцията и защищават костта от следващо съкращаване.) Незарастналите кости се фиксират с външен фиксатор.
Постоперативно сe ползват антибиотици по отношение на микробиологичното проучване за период от два месеца.
На втория стадий от хирургичното лекуване поставеният антибиотичен спейсър се отстранява и изчезналата костна тъкан, към която към този момент няма зараза, се замества с костен присадък.
„ Съществуват разнообразни способи за справяне с проблемите на костната загуба – автотрансплантация с кост от друго място от същия пациент, с донорски материал от тъканна банка, със синтетични костни заместители и др. Съвременен аспект от лекуването на сходни случаи е потреблението като костен сурогат на основата на биологично интензивно стъкло, на което се спряхме ние “, споделя доктор Симеонов.
Предимството от потреблението на този материал е, че с изключение на механичното заменяне на костния недостатък, биологичното стъкло трансформира локалната среда, като основава неподходящи условия за развиването на микроорганизми, в това време се интегрира в костната конструкция и спомага за оздравяването на костната загуба.
„ Счупванията на костите на предмишницата като цяло са предизвикателство за лекуване пред хирурзите, занимаващи се с травматология. Възстановяването на анатомичните съотношения сред лакътната и лъчевата кост е основно за положителната функционалност на горния крак. Едно от най-неприятните и проблематични за лекуване затруднения след счупвания изобщо, е незарастването (псевдоартроза), още по-тежко е, когато има съществуване и на зараза. Персистирането на хронична бактериална зараза може да докара до ампутация на крак и даже гибел “, безапелационен е доктор Радоил Симеонов. Ето за какво положителната диагностика и предоперативното обмисляне са основни за триумфа на интервенцията.
Шест месеца след втория стадий от хирургичното лекуване рентгенографски се открива цялостно зарастване на счупванията и запълване на костния недостатък. Функциите в лакътната и гривнената стави са възобновени. Въртеливите придвижвания на предмишницата и ръката обаче, за жалост, ще останат трайно лимитирани.
***
Поглед в бъдещето
Редица центрове по света, в това число и в България, работят интензивно в проучването на средства за справяне с костната загуба. Интерес съставляват мезенхимните стволови кафези и тяхната роля при лекуването на огромни костни недостатъци. В един от тези планове на Българска академия на науките, който се създава по Национален фонд научни проучвания, вземат участие и част от лекарите от Клиниката по ортопедия и травматология на УМБАЛ „ Царица Йоанна – ИСУЛ “. Някога, напред във времето, лекарите ще могат да създават самостоятелни костни присадки, направени посредством 3D принтиране от биологично съвместими материи, даже от кафези. На този стадий обаче тематиката е на стадий пробни разработки и сходни техники не сe ползват в клиничната процедура.
