Ракът на дебелото черво е едно от най-често срещаните онкологични

Ракът на дебелото черво е едно от най-често срещаните онкологични болести в международен мащаб. Всяка година милиони хора са диагностицирани с рак на дебелото черво. Често, страдащите от това тежко онкологично заболяване, се диагностицират в късните стадии, заради неналичието на признаци при започване на болестта. Защо е добре да посещаваме гастроентеролог… Пред ФАКТИ приказва доктор Стефан Митев от УМБАЛ „ Св. Иван Рилски “.

- Д-р Митев, дано да стартираме по този начин. Защо е значимо човек да прави регулярни прегледи при гастроентерелог?
- Важно е човек да посети гастроентеролог в точния момент. Това включва две съществени обстановки. Първата е при поява на “алармиращи ” признаци. Те може да демонстрират съществено подлежащо заболяване. Включват съществуване на кръв в изхожданията, повръщане на кръв, мъчно преглъщане, болежка при преглъщане, необяснима загуба на вкус с редукция на телесното тегло, както и желязодефицитна анемия на лабораторните проучвания. Втората значима причина за посещаване на гастроентеролог е скринингът за рак на дебелото черво. Скринингът е профилактична мярка. Прилага се при хора, които нямат недоволства. Скринингът потвърдено избавя животи и пести пари на системата. Скринингът предотвратява развиването на рак на дебелото черво и не се стига до интервенция и скъпа следваща химиотерапия.

- След каква възраст човек би трябвало да обръща повече внимание на гастроентерологичния си тракт? Кога стартират да се показват повече признаци за проблеми?
- Сега предложената възраст за започване на скрининг за рак на дебелото черво е 45 години. Скринингът може да се организира посредством фекален тест за прикрито кървене или посредством колоноскопия. Практически всеки човек над 45-годишна възраст би трябвало да се насочи към скринингово проучване за рак на дебелото черво, даже да няма никакви коремни недоволства. Иначе признаци от страна на стомашно-чревния тракт може да се появят във всяка възраст. Например, възпалителните чревни болести (болест на Крон и гноен колит), както и синдромът на раздразненото черво нормално пораждат при младежи. Коремните недоволства са чести и повода за тях би трябвало да бъде изяснена след обзор с гастроентеролог.

- Има ли унаследен фактор, когато приказваме за проблеми с гестроентерологичния тракт?
- Да, фамилната обремененост е значим фактор при болесттите на храносмилателната система. Скринингът за рак на дебелото черво стартира по-рано при хора с фамилна обремененост. Ако имате родител, брат или сестра с рак на дебелото черво, то би трябвало започнете със скрининга на 40-годишна възраст или 10 години преди възрастта на диагнозата при кръвния родственик от първа линия, което от двете е по-рано.

- Ракът на дебелото черво е прочут като „ тихият палач “. Защо най-често става по този начин, че за казуса се схваща много късно?
- Ракът на дебелото черво е спокоен палач, тъй като няма ранни признаци. Напълно допустимо е пациентите да имат към този момент метастази и да са без никакви недоволства. За страдание, първите признаци нормално демонстрират напреднало заболяване. Ракът се развива постепенно, най-често въз основата на предхождащи го полипи, които също прогресират безсимптомно. Затова е значимо скринингът да се организира в точния момент, без значение от неналичието на недоволства.

- Обяснете какво съставляват полипите в дебелото черво и по какъв начин се действа с тях?
- Полипите са дребни обединения, образуващи се в дебелото черво, с разнообразна конструкция, форма и размери. Голяма част от тях имат недоброкачествен капацитет, т.е. може да прогресират безсимптомно към рак. Процесът на промяна от полип в рак нормално лишава доста години, което дава опция за ефикасен скрининг.

- Когато се види полип, наложително ли се отстранява. Има ли стандарт по отношение на размера на полипа, съгласно който се дефинира дали да се махне, или не?
- Когато по време на колоноскопия се открие полип, първо би трябвало да се характеризира съгласно стандартизирани критерии. Процесът се назовава “оптична диагноза ”. По външните характерности се съди за подлежащата конструкция на полипа. В протокола от проучването би трябвало да се опише местоположението, размера, формата и повърхностните характерности на полипа. Препоръчва се да се направи фотография преди премахване на полипа. По-голямата част от полипите са с размер до 1 см. Те могат да се отстранят елементарно, бързо и безболезнено посредством така наречен “студена ” техника. По-големите полипи изискват по-сложни способи за отстраняването им. Невинаги това може да стане при първата колоноскопия. Понякога се постанова премахване на идващ стадий след в детайли разискване на изгодите, рисковете и вероятните затруднения от съответната операция.

- Може ли да се пропусне полип. Колко е значимо лекарят, на който се доверяваме, да си прави работата отговорно?
- За страдание, полипи се пропущат по-често, в сравнение с си представяме. По международни научни данни аденоми (вид евентуално рискови полипи) се пропущат в 22% от случаите. Или всеки пети аденом се пропуща. Така полипът може да продължи да се развива и след време да се трансформира в интервален рак. За да се понижи рискът от сходно нежелано развиване, би трябвало прецизно да се съблюдават критериите за качествено осъществяване на колоноскопия. Те включват оптимално разчистване на дебелото черво, постигане до края му, време за оглед най-малко 7 минути и задоволително постоянно разкриване на аденоми. Качеството на колоноскопията може да варира в необятни граници. Има огромно значение кой доктор организира процедурата.
--------------------------------
Д-р Стефан Митев приключва медицина в Медицински Университет – София.
Спечелен конкурс за специализация по Гастроентерология в София.
Спечелен конкурс за помощник по Гастроентерология.
Член на Българско Дружество по Гастроентерология.
Член на ECCO (European Crohn’s and Colitis Organization).
Медицински ползи: функционални гастроинтестинални болести, хепатология