Редовна профилактика и скрининг са пътят за контрол на рака на белия дроб
Ракът на белите дробове е водеща причина за гибел от онкологични болести в България. Той е най-честа причина за летален излаз от рак при мъжете и на трето място при дамите. В същото време всяка година у нас се диагностицират към 4250 нови случая на белодробен карцином. Данните разгласи ръководителят на Клиниката по здравна онкология в УМБАЛ " Света Марина “ - Варна доцент доктор Николай Цонев по време на онлайн семинар за публицисти във връзка Месеца за битка с рака на белите дробове - ноември.
Данните сочат, че 5-годишната преживяемост при белодробен карцином в България (6.5%) е почти два пъти по-ниска от тази в Европа (12,6%) . Причината е късното диагностициране на болестта . Близо 70% от тях са в напреднал етап (I етап – 6%, II етап – 9%, III етап – 28%, IV етап – 38%, неизяснен етап – 19%).
Най-честата причина за развиване на белодробен карцином е тютюнопушенето . Относителният риск при пушачите се усилва с 13.3 пъти спрямо непушачите, изясни доцент Цонев. Друг рисков фактор за рака на белите дробове е излагане на радон и съществуване на професионални фактори като азбест, радиация, арсен, никел и други Рискът се усилва при композиция от излагане на професионален канцероген , отрови и тютюнопушене. В нараснал риск от развиване на болестта са и хората с други белодробни болести - туберкулоза, ХОББ и белодробна фиброза.
Около 25% от пациентите с диагностициран белодробен карцином нямат признаци. Когато такива се появят, то те са продължаваща кашлица, затруднено дишане, гръдна болежка и прогресираща загуба на тегло.4 Симптомите на рака на белите дробове могат да са близки до тези на Covid-19, само че не всяка кашлица е обвързвана с ковид, разяснява доцент Цонев. Той бе безапелационен, че в изискванията на Covid-19 не трябва да се подценяват злокачествените болести, тяхната диагностика и навреме лекуване.
Ракът на белите дробове се диагностицира посредством осъществяване на образни проучвания (рентгенова фотография, компютърна томография, PET скенер и др.) , само че действителната диагноза се слага, след патологично проучване на тъканен материал посредством иглена биопсия, бронхоскопия или торакоцентеза. Изборът, кой вид способ да се употребява, зависи от съответната обстановката. В допълнение към патологичното проучване, актуалните способи на диагностика изискват проучване и на по този начин наречените предиктивни биомаркери.6 Това е значимо, с цел да може след това, при съществуване на подобен биомаркер, пациентът да получи опция за персонализирана терапия. Така лекуването се възнамерява въз основа на потребностите на съответния пациент, изясни доцент Цонев и добави, че в България могат да се ползват всички модерни лечения на болестта.
Той е безапелационен, че е належащо в България да се вкара скринингова стратегия за белодробен карцином , която да обгръща хора с открит висок риск от развиване на болестта – над 55-годишна възраст, които са многогодишни дейни пушачи.
Песимизмът на лекарите във връзка с белодробния рак, който бе присъщ преди години, се пречупи с навлизането на новаторските лечения – към този момент и пациенти с напреднало заболяване могат да живеят дълго с положително качество на живот. Те разрешават на пациентите да бъдат измежду нас, все едно нямат заболяването. Иновативното лекуване е и част от целите в Европейския проект за битка с рака “, сподели проф. Асен Дудов , шеф на Клиниката по здравна онкология в “Аджибадем Сити клиник “. През 2020 година 2.7 млн. души в Европейски Съюз са болни от рак, а 1.7 млн. са умряли. Само за 1 година в Европейски Съюз всички разноски, свързани с рака, възлизат на 97 милиарда евро. „ Той стартира да надвишава темповете на заболеваемост и смъртност на сърдечносъдовите болести. В Европа се радваме на висока дълготрайност на живота, само че би трябвало да се знае, че колкото по-дълго живее човек, толкоз повече има опция да срещне своя рак. Всеки втори ще се разболее от рак, всеки пети ще загуби живота си от това заболяване “, сподели още проф. Дудов. Той прикани да се обединят опциите за основаване на новаторски лечебни подходи към рака, като даде образец с новите ваксини против Covid-19: " Платформата на новите ваксини беше платформа на антитуморни медикаменти. Не единствено на локално равнище, само че цяла Европа би трябвало да настояваме да се обединят опциите, с цел да се реализира поврат в лекуването на рака – както за 1 година се откри нова ваксина, по този начин в къс интервал би трябвало да се откри лекуване за онкозаболяванията “, уточни той.
Д-р Красимир Койнов , шеф на Отделението по здравна онкология в болница “Сердика “, означи, че рисковата възраст за белодробния рак е сред 55 и 80 година В диагностиката най-масово се ползва фибробронхоскопия, при която се взема биопсия. Ако този способ не е използван, се пристъпва към видео-асистирана торакоскопия. В избрани случаи е допустима единствено класическа хирургия. Първи и втори стадии са ранните, в трети някои пациенти към този момент не подлежат на интервенция, а в четвърти болестта е с метастази. Двете нови лекарствени посоки в лекуването на метастатичните злокачествени болести са таргетната терапия и имунотерапията , сподели доктор Койнов. Таргетната терапия навлезе преди 15 година и се основава на разкриване на генетични промени в туморните кафези, които играят основна роля в процеса. С тяхното блокиране стопира и развиването на тумора. В последните години таргетите, за които има медикаменти в Съединени американски щати, към този момент са 10 – обгръща към една четвърт от пациентите с напреднал недребноклетъчен белодробен рак. Имунотерапията се ползва и у нас от 5 година Действа на правилото на освобождение на блокирания от тумора имунитет и по този начин работи индиректно, давайки опция на имунната система да се бори против рака. Първият въведен имунотерапевтичен сътрудник в България към този момент е регистриран при 17 злокачествени болести и включва 33 индикации, сподели доктор Койнов. „ С имунотерапия към 30% от пациентите с метастазирал недребноклетъчен рак на белия дроб живеят над 5 година, сочат данните от 5-годишно клинично изследване. Това беше немислимо преди 10-ина години, а през днешния ден може би сбъдва фантазията ни да хронифицираме раковия развой “, добави доктор Койнов. За да бъде това лекуване дейно обаче, болестта би трябвало да се открие оптимално рано.
Данните сочат, че 5-годишната преживяемост при белодробен карцином в България (6.5%) е почти два пъти по-ниска от тази в Европа (12,6%) . Причината е късното диагностициране на болестта . Близо 70% от тях са в напреднал етап (I етап – 6%, II етап – 9%, III етап – 28%, IV етап – 38%, неизяснен етап – 19%).
Най-честата причина за развиване на белодробен карцином е тютюнопушенето . Относителният риск при пушачите се усилва с 13.3 пъти спрямо непушачите, изясни доцент Цонев. Друг рисков фактор за рака на белите дробове е излагане на радон и съществуване на професионални фактори като азбест, радиация, арсен, никел и други Рискът се усилва при композиция от излагане на професионален канцероген , отрови и тютюнопушене. В нараснал риск от развиване на болестта са и хората с други белодробни болести - туберкулоза, ХОББ и белодробна фиброза.
Около 25% от пациентите с диагностициран белодробен карцином нямат признаци. Когато такива се появят, то те са продължаваща кашлица, затруднено дишане, гръдна болежка и прогресираща загуба на тегло.4 Симптомите на рака на белите дробове могат да са близки до тези на Covid-19, само че не всяка кашлица е обвързвана с ковид, разяснява доцент Цонев. Той бе безапелационен, че в изискванията на Covid-19 не трябва да се подценяват злокачествените болести, тяхната диагностика и навреме лекуване.
Ракът на белите дробове се диагностицира посредством осъществяване на образни проучвания (рентгенова фотография, компютърна томография, PET скенер и др.) , само че действителната диагноза се слага, след патологично проучване на тъканен материал посредством иглена биопсия, бронхоскопия или торакоцентеза. Изборът, кой вид способ да се употребява, зависи от съответната обстановката. В допълнение към патологичното проучване, актуалните способи на диагностика изискват проучване и на по този начин наречените предиктивни биомаркери.6 Това е значимо, с цел да може след това, при съществуване на подобен биомаркер, пациентът да получи опция за персонализирана терапия. Така лекуването се възнамерява въз основа на потребностите на съответния пациент, изясни доцент Цонев и добави, че в България могат да се ползват всички модерни лечения на болестта.
Той е безапелационен, че е належащо в България да се вкара скринингова стратегия за белодробен карцином , която да обгръща хора с открит висок риск от развиване на болестта – над 55-годишна възраст, които са многогодишни дейни пушачи.
Песимизмът на лекарите във връзка с белодробния рак, който бе присъщ преди години, се пречупи с навлизането на новаторските лечения – към този момент и пациенти с напреднало заболяване могат да живеят дълго с положително качество на живот. Те разрешават на пациентите да бъдат измежду нас, все едно нямат заболяването. Иновативното лекуване е и част от целите в Европейския проект за битка с рака “, сподели проф. Асен Дудов , шеф на Клиниката по здравна онкология в “Аджибадем Сити клиник “. През 2020 година 2.7 млн. души в Европейски Съюз са болни от рак, а 1.7 млн. са умряли. Само за 1 година в Европейски Съюз всички разноски, свързани с рака, възлизат на 97 милиарда евро. „ Той стартира да надвишава темповете на заболеваемост и смъртност на сърдечносъдовите болести. В Европа се радваме на висока дълготрайност на живота, само че би трябвало да се знае, че колкото по-дълго живее човек, толкоз повече има опция да срещне своя рак. Всеки втори ще се разболее от рак, всеки пети ще загуби живота си от това заболяване “, сподели още проф. Дудов. Той прикани да се обединят опциите за основаване на новаторски лечебни подходи към рака, като даде образец с новите ваксини против Covid-19: " Платформата на новите ваксини беше платформа на антитуморни медикаменти. Не единствено на локално равнище, само че цяла Европа би трябвало да настояваме да се обединят опциите, с цел да се реализира поврат в лекуването на рака – както за 1 година се откри нова ваксина, по този начин в къс интервал би трябвало да се откри лекуване за онкозаболяванията “, уточни той.
Д-р Красимир Койнов , шеф на Отделението по здравна онкология в болница “Сердика “, означи, че рисковата възраст за белодробния рак е сред 55 и 80 година В диагностиката най-масово се ползва фибробронхоскопия, при която се взема биопсия. Ако този способ не е използван, се пристъпва към видео-асистирана торакоскопия. В избрани случаи е допустима единствено класическа хирургия. Първи и втори стадии са ранните, в трети някои пациенти към този момент не подлежат на интервенция, а в четвърти болестта е с метастази. Двете нови лекарствени посоки в лекуването на метастатичните злокачествени болести са таргетната терапия и имунотерапията , сподели доктор Койнов. Таргетната терапия навлезе преди 15 година и се основава на разкриване на генетични промени в туморните кафези, които играят основна роля в процеса. С тяхното блокиране стопира и развиването на тумора. В последните години таргетите, за които има медикаменти в Съединени американски щати, към този момент са 10 – обгръща към една четвърт от пациентите с напреднал недребноклетъчен белодробен рак. Имунотерапията се ползва и у нас от 5 година Действа на правилото на освобождение на блокирания от тумора имунитет и по този начин работи индиректно, давайки опция на имунната система да се бори против рака. Първият въведен имунотерапевтичен сътрудник в България към този момент е регистриран при 17 злокачествени болести и включва 33 индикации, сподели доктор Койнов. „ С имунотерапия към 30% от пациентите с метастазирал недребноклетъчен рак на белия дроб живеят над 5 година, сочат данните от 5-годишно клинично изследване. Това беше немислимо преди 10-ина години, а през днешния ден може би сбъдва фантазията ни да хронифицираме раковия развой “, добави доктор Койнов. За да бъде това лекуване дейно обаче, болестта би трябвало да се открие оптимално рано.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ