Защо болестта рак се нарича така: със сигурност не сте чели за това в учебниците
Рак е дума, която доста хора изпитват вътрешен мраз. Това заболяване трансформира елементарните кафези в човешкото тяло в същински „ извършители на реда “. Те стартират да се развъждат без спиране, завземат нови територии и пречат на органите да работят както би трябвало. Туморите могат да си стоят умерено на мястото или да стартират да „ пътуват “ из тялото с кръвта и лимфата, създавайки съществени закани за живота. Заболяването не избира кого да засегне – то може да се появи във всяка част на тялото, заради което ранното разкриване е изключително значимо.
Ракът е заболяване, при което клетките стартират да се разделят неконтролируемо и завладяват нови и нови тъкани Произход на думата рак
Ако през днешния ден думата „ рак “ звучи като здравна диагноза, то в древността тя е била първо облик. Преди към 2500 години гръцкият доктор Хипократ забелязал, че някои тумори наподобяват на раци: плътна заоблена „ черупка “ и разклоняващи се настрана съдови „ крайници “. Той ги назовава „ καρκίνος “ – „ рак “. По-късно римският доктор Аул Корнелий Целз превежда термина на латински като „ рак “. Въпреки че от този момент медицината е минала дълъг път, този облик се е наложил в доста езици, в това число и в българския.
Приликата с раците не е единствено във формата. Туморът, сходно на морско членестоного, като че ли се вкопчва в околната тъкан и не желае да се пусне. Древните лекари отбелязвали, че сходни формирания порастват постепенно, само че непреклонно, причинявайки от ден на ден и повече болежка. Картината, разказана от Хипократ, е била толкоз точна във усещането, че даже модерни термини като „ карцином “ са запазили препоръка към този античен „ рак “.
Произход на думата „ онкология “
В медицинския език паралелно с това е съществувала и друга линия. Гален, доктор от II в. сл. н. е., употребява гръцката дума „ ὄγκος “ – „ израстък, образувание “. От нея произлизат термините „ онкология “ и „ онкологичен “. Така в медицината се утвърждават две обичаи: „ рак “ (crab, carcinoma) и „ онко “ – двете са се запазили и до през днешния ден, като от време на време даже се срещат в една и съща диагноза.
Българската дума „ рак “ е навлязла в здравната приложимост от западноевропейските езици, където от дълго време са живели облици на рак или речен рак. Германците споделят Krebs, французите споделят cancer, англичаните също споделят cancer. Навсякъде това е позоваване на същото антично съпоставяне, което в миналото са измислили средиземноморските лекари.
Интересно е, че макар че науката от дълго време е обяснила рака от позиция на клетките, гените и разновидностите, признакът на рака е изненадващо резистентен. Той е оживял в здравната терминология, в наименованията на дисциплините, в научните публикации и даже в известната тирада. Оказва се, че античният облик се е оказал толкоз прецизен и прегледен, че е оживял през вековете, запазвайки мястото си в езика и във усещането ни за заболяването.
