Дневник на репортера: След прекратяване на огъня, преследващ въпрос от J&K
" Вие хората си тръгвате, работата ви е свършена - да, по този начин или другояче каква е потребността от медии тук " - изречението беше отпаднало в прекосяването, като коментар на открито. Но ме удари като камък. Служител на жена в хотела в Раджури ни го сподели. Гласът й не трепереше. Очите й не мигаха. Те към момента бяха, към момента като планините към нея. Но в нейния взор имаше нещо - непоколебимо, неподвижно - това ме прониза.
Понякога истината не вика. Просто стои там, безшумно, кара ви да спрете в следите си.
Този миг не ме е оставил. Не, до момента в който снимах, не до момента в който пишех това. И не мисля, че в миналото ще го направи.
, тъй като въпросът зад думите й не беше единствено нейният.
Той принадлежеше на Раджури.
Той принадлежеше на Poonch.
Той принадлежеше на всяко лице, което не го направи на нашите екрани.
Джаму и Кашмир съществуват единствено в нашите заглавия. < /P>
Джаму и Кашмир съществуват единствено в нашите заглавия, когато съществува, когато има ли млеци...
Прочетете целия текст »
