Раждаемостта е малка заради ниските доходи
Раждаемостта в страната е дребна поради ниските приходи на хората. Това демонстрира анкета на Националния статистически институт, която е била част от Преброяването на популацията през 2021 г.
Резултатите от проучването демонстрират, че най-често въздействие за вземането на решение дали мъжете и дамите да имат (още едно) дете оказват финансовото положение (14,7%), съществуването на подобаващ сътрудник (14,4%) и подобаващите жилищни условия (14,1%). Влияние на решението дали да имат още едно дете може да окажат и ограниченията и държавните политики, предприемани с оглед повишение на раждаемостта в страната. Най-често хората дават отговор, че биха трансформирали своето решение, в случай че се усъвършенства качеството на здравните услуги и достъпа до тях за децата и техните родители (12%). Увеличаването на средствата за обществено подкрепяне би оказало въздействие върху избора на 11,6% от хората, а обезпеченият достъп до детски ясли, градини и предучилищни форми на образование – на 11%.
Анкетата демонстрира, че идеалът на хората за семейство постоянно не може да бъде осъществен поради финансови аргументи. Анкетата на Национален статистически институт е потърсила отговор на въпроса какъв е репродуктивният блян, т.е. субективната визия на хората за това какъв брой деца би трябвало да има фамилията в България. Отговорът на този въпрос в огромна степен зависи както от характерностите и ценностната система на обособения човек, по този начин и от социално-икономическите условия в страната, показват от Национален статистически институт. В проучването идеалът е оценен чрез отговорите на въпроса „ Колко деца съгласно Вас би трябвало да има едно семейство в България? “.
Резултатите демонстрират, че двудетният модел на фамилията е пожеланият от хората в репродуктивна възраст у нас. И през 2021 година преобладаващата част от мъжете и дамите считат, че фамилията би трябвало да има две деца – 63,3%. Този дял обаче е доста по-нисък спрямо 2011 година, когато за 75,3% от популацията в изследваните възрастови групи идеалът за семейство е включвал две деца.
На второ място е мнението, че фамилията би трябвало да има три деца (17,1% от анкетираните), следвано от семейство с едно дете (7,9%). През 2021 година 9,4% от хората в репродуктивна възраст не могат да преценяват какъв брой деца би трябвало да има фамилията в България.
Многодетният модел на семейство с четири и повече деца е приоритет за 2% от хората.
Промяната за идеалното семейство за мъжете и дамите в България през последните двадесет години е в положителна посока, като се има поради, че се усилва делът на хората, съгласно които фамилията би трябвало да има три деца – от 11,8% през 2001 година на 17,1% през 2021 година.
Повече от два пъти понижава делът на мъжете и дамите с блян за семейство с едно дете – от 19,8% до 7,9%. Значително понижава делът на хората, които смятат, че фамилията не би трябвало да има деца – от 3,2% до 0,3% през 2021 година.
Идеалът на мъжете и дамите за фамилията съвсем не се разграничават. Двудетният модел на фамилията е еднообразно желан и от двата пола (по 63,3%). Незначителна е разликата във връзка с идеала за едно дете в семейство – 7,8% от мъжете и 8,1% от дамите. Жените по-често показват мнение, че фамилията би трябвало да има три деца (18,5%), до момента в който измежду мъжете по-голям е делът на тези, които не могат да преценяват какъв брой деца би трябвало да има фамилията (10,4%).
По-силно изразени са разликите за идеалното семейство според от степента на обучение, макар че двудетният модел на фамилията е водещ във всички оценени групи. Докато измежду високообразованите хора делът му не се разграничава значително от общото за страната, то единствено 41,9% от хората с начално или по-ниско обучение считат, че фамилията би трябвало да има две деца. Сред по-ниско образованите хора по-големи са дяловете на тези, за които идеално е многодетно семейство. Значителни са разликите във връзка с отговора „ Четири и повече деца “, който е посочен от 14,3% от хората с начално или по-ниско обучение и единствено от 1,4% от тези със приблизително и 1,8% от хората с висше обучение.
Любопитно е разпределението на отговорите според от етническата принадлежност.
Водещият двудетен модел на семейство е блян за 64,3% от българите, за представителите на турския етнос – 61,7%, и за доста по-малка част от ромите (52%). Делът на хората, които считат, че фамилията би трябвало да има едно дете, е подобен за българите (8%), турците (8,3%) и представителите на други етноси (8,1%). Но той е съвсем два пъти по-малък измежду ромите – 4,8%. Идеалът за семейство на ромите доста по-често включва три (22,8%) и четири и повече деца (11,2%) спрямо останалите етноси.
Анкетираните са дали отговор и на въпроса „ Колко деца желаете/желаехте да имате през живота си? “.
Анализът на данните демонстрира, че няма основни разлики в репродуктивните настройки по пол. Две деца желаят (или са желаели) да имат 61,6% от мъжете и 62,2% от дамите, а едно – надлежно 12,2% от мъжете и 11,7% от дамите. По-голяма е разликата във връзка с желанията за три деца, изразени от 13,8% от мъжете и 16,3% от дамите. Мъжете по- постоянно не могат да отговорят (8,6%), до момента в който за дамите този дял е 7%.
Основните изводи от анкетата са, че е извънредно висок е делът на хората, които са без деца (17,8%) спрямо тези, които считат че това е идеалното семейство (0,1%).
Значително по-голям е делът на хората, които остават с едно дете (31,9%) спрямо тези, които в действителност считат, че идеалното семейство е с едно дете (6,9%). Идеалът (64,7%) и желанието (64,3%) за две деца в фамилията, в действителност не се осъществят. Две деца имат единствено 44,4% от интервюираните над 45-годишна възраст. Семейство с три деца е идеалът за 17,1%, само че той е осъществен единствено при 4,7% от интервюираните.
Нереализираните репродуктивни стремежи на хората слагат въпроса за аргументите това да се случи. Данните демонстрират, че водеща измежду аргументите за отвращение да имат (още едно) дете е неналичието на сътрудник (15,5%). По-често тя е посочвана от мъже (18,4%), в сравнение с от дами (11,1%), като най-често този отговор показват най-младите. На второ място са финансовите аргументи (14,8%), надлежно за 14,3% от мъжете и 15,7% от дамите. Само за 13,6% от мъжете и 16,4% от дамите мечтаният брой деца е доближат. Здравословни проблеми (лични или на партньора) е причина да нямат (още едно) дете за 4,4% от интервюираните.
Резултатите от проучването демонстрират, че най-често въздействие за вземането на решение дали мъжете и дамите да имат (още едно) дете оказват финансовото положение (14,7%), съществуването на подобаващ сътрудник (14,4%) и подобаващите жилищни условия (14,1%). Влияние на решението дали да имат още едно дете може да окажат и ограниченията и държавните политики, предприемани с оглед повишение на раждаемостта в страната. Най-често хората дават отговор, че биха трансформирали своето решение, в случай че се усъвършенства качеството на здравните услуги и достъпа до тях за децата и техните родители (12%). Увеличаването на средствата за обществено подкрепяне би оказало въздействие върху избора на 11,6% от хората, а обезпеченият достъп до детски ясли, градини и предучилищни форми на образование – на 11%.
Анкетата демонстрира, че идеалът на хората за семейство постоянно не може да бъде осъществен поради финансови аргументи. Анкетата на Национален статистически институт е потърсила отговор на въпроса какъв е репродуктивният блян, т.е. субективната визия на хората за това какъв брой деца би трябвало да има фамилията в България. Отговорът на този въпрос в огромна степен зависи както от характерностите и ценностната система на обособения човек, по този начин и от социално-икономическите условия в страната, показват от Национален статистически институт. В проучването идеалът е оценен чрез отговорите на въпроса „ Колко деца съгласно Вас би трябвало да има едно семейство в България? “.
Резултатите демонстрират, че двудетният модел на фамилията е пожеланият от хората в репродуктивна възраст у нас. И през 2021 година преобладаващата част от мъжете и дамите считат, че фамилията би трябвало да има две деца – 63,3%. Този дял обаче е доста по-нисък спрямо 2011 година, когато за 75,3% от популацията в изследваните възрастови групи идеалът за семейство е включвал две деца.
На второ място е мнението, че фамилията би трябвало да има три деца (17,1% от анкетираните), следвано от семейство с едно дете (7,9%). През 2021 година 9,4% от хората в репродуктивна възраст не могат да преценяват какъв брой деца би трябвало да има фамилията в България.
Многодетният модел на семейство с четири и повече деца е приоритет за 2% от хората.
Промяната за идеалното семейство за мъжете и дамите в България през последните двадесет години е в положителна посока, като се има поради, че се усилва делът на хората, съгласно които фамилията би трябвало да има три деца – от 11,8% през 2001 година на 17,1% през 2021 година.
Повече от два пъти понижава делът на мъжете и дамите с блян за семейство с едно дете – от 19,8% до 7,9%. Значително понижава делът на хората, които смятат, че фамилията не би трябвало да има деца – от 3,2% до 0,3% през 2021 година.
Идеалът на мъжете и дамите за фамилията съвсем не се разграничават. Двудетният модел на фамилията е еднообразно желан и от двата пола (по 63,3%). Незначителна е разликата във връзка с идеала за едно дете в семейство – 7,8% от мъжете и 8,1% от дамите. Жените по-често показват мнение, че фамилията би трябвало да има три деца (18,5%), до момента в който измежду мъжете по-голям е делът на тези, които не могат да преценяват какъв брой деца би трябвало да има фамилията (10,4%).
По-силно изразени са разликите за идеалното семейство според от степента на обучение, макар че двудетният модел на фамилията е водещ във всички оценени групи. Докато измежду високообразованите хора делът му не се разграничава значително от общото за страната, то единствено 41,9% от хората с начално или по-ниско обучение считат, че фамилията би трябвало да има две деца. Сред по-ниско образованите хора по-големи са дяловете на тези, за които идеално е многодетно семейство. Значителни са разликите във връзка с отговора „ Четири и повече деца “, който е посочен от 14,3% от хората с начално или по-ниско обучение и единствено от 1,4% от тези със приблизително и 1,8% от хората с висше обучение.
Любопитно е разпределението на отговорите според от етническата принадлежност.
Водещият двудетен модел на семейство е блян за 64,3% от българите, за представителите на турския етнос – 61,7%, и за доста по-малка част от ромите (52%). Делът на хората, които считат, че фамилията би трябвало да има едно дете, е подобен за българите (8%), турците (8,3%) и представителите на други етноси (8,1%). Но той е съвсем два пъти по-малък измежду ромите – 4,8%. Идеалът за семейство на ромите доста по-често включва три (22,8%) и четири и повече деца (11,2%) спрямо останалите етноси.
Анкетираните са дали отговор и на въпроса „ Колко деца желаете/желаехте да имате през живота си? “.
Анализът на данните демонстрира, че няма основни разлики в репродуктивните настройки по пол. Две деца желаят (или са желаели) да имат 61,6% от мъжете и 62,2% от дамите, а едно – надлежно 12,2% от мъжете и 11,7% от дамите. По-голяма е разликата във връзка с желанията за три деца, изразени от 13,8% от мъжете и 16,3% от дамите. Мъжете по- постоянно не могат да отговорят (8,6%), до момента в който за дамите този дял е 7%.
Основните изводи от анкетата са, че е извънредно висок е делът на хората, които са без деца (17,8%) спрямо тези, които считат че това е идеалното семейство (0,1%).
Значително по-голям е делът на хората, които остават с едно дете (31,9%) спрямо тези, които в действителност считат, че идеалното семейство е с едно дете (6,9%). Идеалът (64,7%) и желанието (64,3%) за две деца в фамилията, в действителност не се осъществят. Две деца имат единствено 44,4% от интервюираните над 45-годишна възраст. Семейство с три деца е идеалът за 17,1%, само че той е осъществен единствено при 4,7% от интервюираните.
Нереализираните репродуктивни стремежи на хората слагат въпроса за аргументите това да се случи. Данните демонстрират, че водеща измежду аргументите за отвращение да имат (още едно) дете е неналичието на сътрудник (15,5%). По-често тя е посочвана от мъже (18,4%), в сравнение с от дами (11,1%), като най-често този отговор показват най-младите. На второ място са финансовите аргументи (14,8%), надлежно за 14,3% от мъжете и 15,7% от дамите. Само за 13,6% от мъжете и 16,4% от дамите мечтаният брой деца е доближат. Здравословни проблеми (лични или на партньора) е причина да нямат (още едно) дете за 4,4% от интервюираните.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ