Демографската криза в България се задълбочава: броят на живородените деца спадна с 33% за последните три десетилетия, от 79 442 през 1994 г. до 53 428 през 2024 г., според данни от Националния статистически институт (НСИ). Тези тревожни показатели бяха представени на форум в София, който откри Европейската седмица на фертилитета (3–9 ноември 2025 г.), организирана от Българската асоциация по стерилитет и репродуктивно здраве (БАСРЗ). Коефициентът на раждаемост е 8,3‰, а средният брой деца на жена – 1,72, далеч под необходимите 2,1 за естествено възпроизводство на населението.
Средната възраст на майките при първо раждане достигна 27,6 години – ръст от 23,5 през 1994 г., което отразява системна тенденция към отлагане на родителството поради кариерни, икономически и социални фактори. България се нарежда сред лидерите в ЕС по бързина на застаряване: хората над 65 години са 24% от населението, докато децата под 14 години – само 14%. Общата популация намаля с 0,13% през 2024 г., достигайки 6 437 360 души, с естествен прираст от -0,6%. Това е най-бързият спад в света според ООН, с прогноза за 3,5 млн. жители до 2100 г., ако тенденцията продължи.
"Тези данни показват трайна тенденция и сериозна нужда от дългосрочна репродуктивна политика", коментира доц. д-р Мария Юнакова, председател на БАСРЗ и АГ репродуктивен специалист в Медицински комплекс "Д-р Щерев". Тя подчерта, че промяната във възрастовия профил на родителите не е епизодична, а системна: "В тази ситуация ключова ще става ролята на клиниките по асистирана репродукция и държавната политика в подкрепа на двойките с репродуктивни проблеми и инфертилитет". Юнакова отбеляза, че от 145 000 двойки с проблеми, само 3500 получават годишна държавна помощ.
Европейската седмица на фертилитета, стартирала през 2016 г., фокусира върху образованието за репродуктивно здраве в училищата и достъпа до лечение. В България тя подчертава успеха на асистираните репродукции: през 1994 г. 0,1% от бебетата са заченати така, през 2004 г. – 1,2%, 2014 г. – 5%, а през 2024 г. – 6,5%. Това е резултат от държавното финансиране чрез Центъра за асистирана репродукция (ЦАР), който от 2024 г. увеличи сумата: до 6000 лв. за IVF с прехвърляне на свеж ембрион и 600 лв. за замразени. Според Европейския атлас на политиките за лечение на инфертилитет, България покрива ключови критерии за достъп и качество, наравно с лидери като Франция.
Въпреки напредъка, системата има пропуски: 70% от двойките не получават подкрепа поради липса на капацитети, а чакането за IVF достига месеци. Юнакова подчерта: "Фондация 'Инвитро' допринесе за скока от 5% през 2014 г., но държавата трябва да инвестира в персонал и клиники". България има 30 клиники, 26 частни, с успех от 40–50% на цикъл, наравно с ЕС средното. Законът от 2007 г. позволява анонимни донори и лечение до менопаузата, включително за неженени жени и еднополовни двойки.
ЕС тенденциите са подобни: средният коефициент на раждаемост е 1,38 през 2023 г., с България на 1,81 – най-високо в блока, следвана от Франция (1,66). Но застаряването е общ проблем: в ЕС над 65-годишните са 21%, а раждаемостта пада с 5,4% годишно. Европейската директива за тъкани и клетки регулира практиките, но България изостава по финансиране – само 10% от двойките получават пълна подкрепа, срещу 50% в Скандинавия.
Експерти виждат в кризи възможност: инвестиции в образование за фертилитет в училищата могат да намалят отлагането на ражданията. Юнакова: "Репродуктивното здраве трябва да е приоритет – без него няма бъдеще". Фондация "Инвитро" и клиники като "Д-р Щерев" подкрепа кампанията с безплатни консултации тази седмица. За 1,1 млн. деца в страната, според UNICEF и НСИ, демографията е не само статистика – тя е за поколения.
Форумът в София, с участието на 200 специалисти, обсъди европейски модели: Унгария и Франция с 5000–6000 лв. субсидия на цикъл. България, с 6000 лв. лимит, е конкурентна, но нуждае от повече клиники – сега 30 за 6,5 млн. души. Прогнозите са мрачни: без политики, популацията ще спадне с 22,5% до 2050 г. МЗ обещава план до 2026 г., но опозицията настоява за спешни мерки: "Децата са бъдещето, не статистиката".
За България, с най-бързо застаряване в ЕС, седмицата е сигнал: 24% пенсионери, 14% деца – балансът се накланя. Юнакова завърши: "С подкрепа можем да обърнем тенденцията – започнете днес". Кампанията продължава с уебинари и тестове – шанс за осведоменост.
