Легендарният викинг Рагнар Лодброк
Рагнар Лодброк е феодален конунг (вожд) на викингите и воин от античните скандинавски поеми и саги.
Информацията за него се съдържа най-вече в легенди и предания. Те описват, че той се занимавал с морско злодейство, грабежи и набези върху земите на Франция и Англия през ІХ век. Най-известното му действие е завладяването на Париж.
Според легендите, Лодброк бил роден в фамилията на краля на Дания Сигурд Пръстена. Самият той обаче твърдял, че е потомък на висшия скандинавски господ Один.
Предполага се, че е управлявал в интервала 835-865 г. Бил извънредно самоуверен в борбите, само че в това време се отличавал с свирепост и лукавство. Постоянно правил набези за грабежи и разрушения. Тези нападения постоянно били сполучливи, най-много заради това, че Рагнар предпочитал да атакува християнските градове по време на религиозни празници. В тези дни и стражите, и жителите били тържествено настроени и по тази причина не можели да обезпечат почтена опозиция. Гражданите на превзетите градове плащали огромни откупи, с цел да избягнат цялостното опустошение.
Според една от легендите, трите дъщери на конунга изтъкали за него вълшебно знаме с изображение на птицата на господ Один – гарван. Преди всеки поход разгъвали знамето. Ако гарванът размахвал криле, това означавало шанс за викингите; също така, крилете сочели посоката на бъдещите набези. Ако обаче крилете увисвали в гънките на знамето, тогава отлагали похода.
Рагнар Лодброк имал и самобитен амулет – кожени панталони с козината на открито, ушити от жена му Лагерта. Смятало се, че те пазят вожда на викингите по време на борби.
Към 845 година Рагнар бил най-прославения предводител в Скандинавия. Затова не му било мъчно да провежда огромна флота за поход против Западно-Франкското кралство, където царувал крал Карл ІІ Плешиви. Събрали се 120 кораба, на които имало 5 хиляди викинги. Съюзник на Лодброк в този поход станал конунгът Хастинг.
Достигайки крайбрежията на Франция, флотът на нашествениците се разделил. Половината кораби, водени от Рагнар, навлезли в Сена, а другата половина, командвана от Хастинг, се отправила към Лоара. За жителите на тези земи настъпили ужасни дни. Хастинг нахлул в град Нант, където викингите устроили грубо кръвопролитие. Те не щадяли нито дами, нито старци, нито деца. Монасите пробвали да се скрият в църквата, само че нашествениците разрушили вратата с брадви, нахлули вътре и избили всички. След това разграбили църквата и я изгорили.
Самият Рагнар Лодброк опустошил Руан, опожарил Сент-Уенския манастир и заповядал да убият всички монаси.
Манастирът Фонтенел се откупил от разбойниците, като им дал 6 кг злато. Монасите от манастира в Жюмиеж обаче отказали да платят на викингите. В отговор те опустошили манастира дотам, че и след 30 години в него нямало никой.
През март 845 година двамата конунги събрали още веднъж силите си и поели по Сена към Париж. Карл Плешиви почнал да се приготвя за борба – но не знаел на кой бряг на Сена ще слязат викингите. Затова разделил армията си на две елементи, които заели позиции на двата бряга на реката. Но викингите се доближили скрито, слезли на единия бряг и разрушили франките там.
За да сплаши останалите си съперници, Рагнар заповядал да обесят 100 хванати франки на дребен остров в средата на Сена.
Това подействало. Втората половина на армията на Карл Плешиви се отдръпнала, а викингите на 28 март тържествено влезнали в Париж. Рагнар се срещнал с краля в Сен-Дени и разговарял с него като победител.
Париж трябвало да бъде избавен от цялостна съсипия и кърваво кръвопролитие, по тази причина Карл Плешиви дал на викингите 7 хиляди фунта сребро (1 каролингски фунт тежал 408 грама). След като получил откупа, Рагнар Лодброк тържествено се заклел, че към този момент ще остави на мира Западно-Фанкското кралство. Корабите на викингите поели надолу по Сена. Но вероломният конунг нарушил клетвата си. Разбойниците опустошили крайбрежията по долното течение на Сена и разграбили манастира „ Свети Берген “.
Минали 20 години след тези събития и подлият викингски предводител решил да предприеме боен поход в Британия. През 865 година той нападнал кралство Нортумбрия, в северната част на Англия.
Но британците, под командването на своя цар Ела II, разгромили нашествениците и завладели Рагнар. Без да се церемонят много-много с него, го хвърлили в дълбока яма, цялостна с отровни змии. Според легендата водачът на викингите, ухапан от отровните влечуги, извикал преди гибелта си: „ Когато моите прасенца схванат по какъв начин е починал остарелият глиган, ще ги чуете да грухтят! “
Така той загатнал на Ела II, че неговите синове сигурно ще отмъстят за татко си. И в действителност, през 867 година синовене му – Ивар Безкостният, Бьорн Железният хълбок и Сигурд Змийското око, нахлули в Британия с 20-хилядна войска и покорили Нортумбрия.
Крал Ела II бил покорен и осъден с жестоката екзекуция „ кървясъл орел “ – разсекли с меч ребрата му, разтворили ги във тип на разперени орлови криле, издърпали белите дробове през гърба и ги поставили върху раменете му, като посипали всичко със сол.
Кралят починал в ужасна мъка, само че синовете на Лодброк не се успокоили. Със своите войски те минали през земите на Британия, като на всички места сеели смут и гибел.
Едва през 878 година владетелят на Есекс и пръв крал на Англия – Алфред Велики, разгромил изцяло викингите в Британия и положил основите на нова историческа ера.
