Рафаело, божественият художник
Рафаело Санцио да Урбино
художник (1483 – 1529)
Произход: Урбино, Папската страна, семейство на художник, велможа стихотворец и уредник на празненства
Образование: учи занаята от татко си, чиракува при Пиетро Перуджино, а изтънчените маниери – от двора на херцозите
Интереси: живопис, стенна живопис, дами
Известен с : фамозните Мадони, Станци (стаи) на Рафаело, в Станца каузи Сигнатура са фреските „ Атинската школа “ и „ Диспутът за Светото писание “
Признание: дружно с Микеланджело и Леонардо, е считан за един от тримата най-велики художници на Ренесанса
Има столетия, които не се насищат да раждат гении. Ето четири имена и към този момент знаете какво имам поради - Леонардо, Микеланджело, Донатело и Рафаело.
Костенурки нинджа ли? Да се държим съществено и да не бъркаме Леонардо, Микеланджело, Донатело и Рафаело, костенурките, с Леонардо, Микеланджело, Донатело и Рафаело, великите италиански художници от Зрелия Ренесанс.
Само един от тях обаче и до през днешния ден се назовава „ божественият “ - Рафаело. Как става по този начин, че славата на индивида, който умира едвам на 37, пет века продължава да е равна с тази на великите му съвременници? Каква магия блика от четката на Рафаело, когато рисува Мадоните си, портретите, фреските във Флоренция и Рим?
Защо папа Юлий ІІ наема тъкмо него, 27-годишен юноша, а не фамозния Микеланджело, да изпише трите стаи на папската частна библиотека във ватиканския замък, известните Станци?
Не знам сигурно. Но пък мога да изтъквам епитафа от мраморния саркофаг, където почива художникът. Той е на Пиетро Бембо, кардинал, рицар-хоспиталиер, преподавател, стихотворец, книжовен теоретик.
Епитафът гласи: „ Тук почива оня фамозен Рафаело, от който природата се боеше, че ще бъде превзета до момента в който е жив, а когато умря, боеше се, че и тя самата ще почине ”. А какво ли щеше да написа, в случай че Рафаело бе доживял 80-90 и бе траял да работи интензивно?
Както подсказва цялостното му име, Рафаело Санцио да Урбино е роден в Урбино, Италия, на 6 април 1483 година. Запомнете тази дата, ще се върнем към нея. Баща му, Джовани, е велможа стихотворец, художник, постановчик на празненства при херцозите на Урбино. Рафаело от дребен върви с него, той в никакъв случай да не научава писмен латински, само че освен се учи на изобразяване и артистичност, а и усвоява изтънчените обноски на аристокрацията.
Рафаело е на 8, когато умира майка му, а на 11 - татко му. През идващите девет години обаче младежът живее с мащехата, а не с формалния си настойник - чичо си Бартоломео. Може единствено да се гадае по какъв начин страданието на момчето по изгубената майката и нескритата обич към откритата мащеха оформят отношението му към дамите, само че те участват мощно в творчеството и на централно място в живота му. А даже и в гибелта.
На 20 Рафаело се мести във Флоренция, където довършва леко безредното си образование в изкуствата. Той гледа творбите на малко по-възрастните Леонардо, Микеланджело и Донатело и геният му избуява като талант. И освен бързо се вписва измежду великите, а и отчасти ги надминава в славата.
Донякъде това се дължи на положителните му маниери, житейската артистичност, на готовността му да гледа света с жадни очи, т.е., характерът на индивида Рафаело има не по-малко значение за неговата известност, от гения на художника Рафаело.
Докато се радва на живота във Флоренция, той рисува някои от най-прочутите мадони – „ Мадоната с щиглеца ”, „ Мадона Естерхази ”, „ Мадоната на великия херцог ”, както и други безсмъртни работи като „ Полагане на Христос в гроба ”.
След пет години Рафаело, въпреки да не е правил нищо по-голямо от олтар, е поканен от папа Юлий ІІ да изпише стаите в персоналната му библиотека и отпътува за Рим. Поканата е поради гения му, подсилен с добра дума от самия папски проектант Браманте. Но още в първата стая, Станца каузи Сигнатура, положителната дума се изплаща с величави произведения – „ Атинската школа ”, „ Парнас ”, „ Диспутътза светото писание ”.
Микеланджело упреква Рафаело в плагиатство и даже споделя след гибелта му: „ Каквото може да прави, научил го е от мен ”. Но по-безпристрастните не му обръщат внимание, а правят оценка творбите на Рафаело като „ божествени ”. Той се прочува, има огромно ателие, доста възпитаници и поръчки.
Това е една от тайните на неговата работливост, с която Леонардо въобще не може да се мери, а Микеланджело доближава, само че след три пъти по-дълъг креативен живот. Просто от един миг нататък Рафаело прави най-вече скици и подписва подготвени произведения, които учениците му рисуват.
Освен изкуството обаче, Рафаело има още една пристрастеност, на която се отдава напълно и до дъно – любовта на дамите. „ Любов, ти ме облече в светлина // с очи, в които се стопих и се разтворих // от блестящ сняг и ярки рози, // от песента красива на жена “.
Така стартира един от дребното сонети, писани от Рафаело. И тъкмо една прекомерно бурна любовна нощ го убива. През 1520 той е благоприятен за племенницата на кардинал Медичи Бибиена, само че сгоденият Рафаело поддържа връзки с доста дами, а най-сериозната му обич е Маргарита Лути, щерка на пекар от Сиена, чиято изящна хубост е пресъздаден в портрета La Fornarina, Пекарката.
Та, съгласно Джорджо Вазари, съвременник и биограф на огромните ренесансови звезди, Рафаело прекарва прекомерно буйна нощ в обятията на Маргарита Лути, след което изпада в тресчица. Не споделя обаче на докторите от кое място идва казусът, те организират неверно лекуване и го довършват след няколко дни.
Годината е 1520, датата - 6 април, Велики петък. Точно в деня на гибелта си, художникът Рафаело има рожден ден, навършва 37. Природата стартира да се бои, че и тя самата ще почине.
художник (1483 – 1529)
Произход: Урбино, Папската страна, семейство на художник, велможа стихотворец и уредник на празненства
Образование: учи занаята от татко си, чиракува при Пиетро Перуджино, а изтънчените маниери – от двора на херцозите
Интереси: живопис, стенна живопис, дами
Известен с : фамозните Мадони, Станци (стаи) на Рафаело, в Станца каузи Сигнатура са фреските „ Атинската школа “ и „ Диспутът за Светото писание “
Признание: дружно с Микеланджело и Леонардо, е считан за един от тримата най-велики художници на Ренесанса
Има столетия, които не се насищат да раждат гении. Ето четири имена и към този момент знаете какво имам поради - Леонардо, Микеланджело, Донатело и Рафаело.
Костенурки нинджа ли? Да се държим съществено и да не бъркаме Леонардо, Микеланджело, Донатело и Рафаело, костенурките, с Леонардо, Микеланджело, Донатело и Рафаело, великите италиански художници от Зрелия Ренесанс.
Само един от тях обаче и до през днешния ден се назовава „ божественият “ - Рафаело. Как става по този начин, че славата на индивида, който умира едвам на 37, пет века продължава да е равна с тази на великите му съвременници? Каква магия блика от четката на Рафаело, когато рисува Мадоните си, портретите, фреските във Флоренция и Рим?
Защо папа Юлий ІІ наема тъкмо него, 27-годишен юноша, а не фамозния Микеланджело, да изпише трите стаи на папската частна библиотека във ватиканския замък, известните Станци?
Не знам сигурно. Но пък мога да изтъквам епитафа от мраморния саркофаг, където почива художникът. Той е на Пиетро Бембо, кардинал, рицар-хоспиталиер, преподавател, стихотворец, книжовен теоретик.
Епитафът гласи: „ Тук почива оня фамозен Рафаело, от който природата се боеше, че ще бъде превзета до момента в който е жив, а когато умря, боеше се, че и тя самата ще почине ”. А какво ли щеше да написа, в случай че Рафаело бе доживял 80-90 и бе траял да работи интензивно?
Както подсказва цялостното му име, Рафаело Санцио да Урбино е роден в Урбино, Италия, на 6 април 1483 година. Запомнете тази дата, ще се върнем към нея. Баща му, Джовани, е велможа стихотворец, художник, постановчик на празненства при херцозите на Урбино. Рафаело от дребен върви с него, той в никакъв случай да не научава писмен латински, само че освен се учи на изобразяване и артистичност, а и усвоява изтънчените обноски на аристокрацията.
Рафаело е на 8, когато умира майка му, а на 11 - татко му. През идващите девет години обаче младежът живее с мащехата, а не с формалния си настойник - чичо си Бартоломео. Може единствено да се гадае по какъв начин страданието на момчето по изгубената майката и нескритата обич към откритата мащеха оформят отношението му към дамите, само че те участват мощно в творчеството и на централно място в живота му. А даже и в гибелта.
На 20 Рафаело се мести във Флоренция, където довършва леко безредното си образование в изкуствата. Той гледа творбите на малко по-възрастните Леонардо, Микеланджело и Донатело и геният му избуява като талант. И освен бързо се вписва измежду великите, а и отчасти ги надминава в славата.
Донякъде това се дължи на положителните му маниери, житейската артистичност, на готовността му да гледа света с жадни очи, т.е., характерът на индивида Рафаело има не по-малко значение за неговата известност, от гения на художника Рафаело.
Докато се радва на живота във Флоренция, той рисува някои от най-прочутите мадони – „ Мадоната с щиглеца ”, „ Мадона Естерхази ”, „ Мадоната на великия херцог ”, както и други безсмъртни работи като „ Полагане на Христос в гроба ”.
След пет години Рафаело, въпреки да не е правил нищо по-голямо от олтар, е поканен от папа Юлий ІІ да изпише стаите в персоналната му библиотека и отпътува за Рим. Поканата е поради гения му, подсилен с добра дума от самия папски проектант Браманте. Но още в първата стая, Станца каузи Сигнатура, положителната дума се изплаща с величави произведения – „ Атинската школа ”, „ Парнас ”, „ Диспутътза светото писание ”.
Микеланджело упреква Рафаело в плагиатство и даже споделя след гибелта му: „ Каквото може да прави, научил го е от мен ”. Но по-безпристрастните не му обръщат внимание, а правят оценка творбите на Рафаело като „ божествени ”. Той се прочува, има огромно ателие, доста възпитаници и поръчки.
Това е една от тайните на неговата работливост, с която Леонардо въобще не може да се мери, а Микеланджело доближава, само че след три пъти по-дълъг креативен живот. Просто от един миг нататък Рафаело прави най-вече скици и подписва подготвени произведения, които учениците му рисуват.
Освен изкуството обаче, Рафаело има още една пристрастеност, на която се отдава напълно и до дъно – любовта на дамите. „ Любов, ти ме облече в светлина // с очи, в които се стопих и се разтворих // от блестящ сняг и ярки рози, // от песента красива на жена “.
Така стартира един от дребното сонети, писани от Рафаело. И тъкмо една прекомерно бурна любовна нощ го убива. През 1520 той е благоприятен за племенницата на кардинал Медичи Бибиена, само че сгоденият Рафаело поддържа връзки с доста дами, а най-сериозната му обич е Маргарита Лути, щерка на пекар от Сиена, чиято изящна хубост е пресъздаден в портрета La Fornarina, Пекарката.
Та, съгласно Джорджо Вазари, съвременник и биограф на огромните ренесансови звезди, Рафаело прекарва прекомерно буйна нощ в обятията на Маргарита Лути, след което изпада в тресчица. Не споделя обаче на докторите от кое място идва казусът, те организират неверно лекуване и го довършват след няколко дни.
Годината е 1520, датата - 6 април, Велики петък. Точно в деня на гибелта си, художникът Рафаело има рожден ден, навършва 37. Природата стартира да се бои, че и тя самата ще почине.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ