Надал: Винаги съм предпочитал битките пред лесните победи
Рафаел Надал показа, че за него е било немислимо да напусне корта с мисълта, че не е дал всичко от себе си. Носителят на 22 трофеи от Големия шлем бе специфичен посетител на лекция на студенти по специалността „ Спортно показване и здраве “ в UAX Rafa Nadal University. Испанската легенда описа за някои от най-важните моменти в кариерата си и разкри коя е най-голямата смяна за него след края на спортната му кариера.
„ Никога не съм имал огромно его и не съм мислил за цифри и статистики. След края на кариерата си се усещах задоволен, тъй като знаех, че съм дал всичко от себе си и нямаше по какъв начин да направя освен това. Никога не се е случвало да се прибера от шампионат с мисълта, че не съм дал 100 % от себе си на корта. За мен това е немислимо. Това е психическата настройка, към която постоянно съм се придържал “ – сподели Надал на събитието в мадридския кампус „ Villanueva de la Canada “.
„ Победите и загубите постоянно са резултат от условия, които са отвън твоя надзор. Ако обаче постоянно даваш всичко от себе си, ще ти бъде доста по-лесно да надминеш това, което смяташ за върха на опциите си “ – добави рекордьорът по трофеи от Ролан Гарос.
Надал споделя, че отдръпването от професионалния спорт не му се е отразило зле, макар че по личните му думи е изгубил досегашния си спортен дух.
„ Вече не съм толкоз стимулиран и конкурентен колкото преди и това ме ядосва. Обичам да играя голф и към момента го върша, само че към този момент не съм толкоз съсредоточен и предан. Проблемът е, че в никакъв случай до момента не съм играл без цел. Винаги съм се борил за нещо. Предпочитам това пред лесните победи. Когато се оттеглиш, физическият ти темп се забавя, само че за сметка на това към този момент съм много по-спокоен. Оттеглянето не ми се отрази отрицателно, одобрявам живота си “.
Четирикратният първенец от US Open се върна към първите си стъпки в тениса, както и все още, в който е схванал за хроничната травма в крайници, която го измъчваше през цялата му кариера.
„ Чичо ми Тони стартира да ме тренира още като 3-годишен. Впоследствие към екипа се причислиха и други значими хора. Бях отгледан по доста добър метод и това ми оказа помощ да се приготвя за живота. Хората от щаба ми постоянно са ме третирали като наследник и не са ме поставяли под какъвто и да е напън. Когато напрегнатите моменти на корта дойдат, всичко зависи от напъните, които си положил в подготовката и това какъв брой добре си се научил да контролираш страстите си “.
През 2005 година Надал чува диагнозата, която трансформира целия му живот. Той схваща, че страда от синдрома на Мюлер-Вайс – дегенеративно заболяване, което поврежда костната система на ходилото му.
„ В първия миг изглеждаше, че няма излаз. Няколко лекари ми споделиха, че към този момент няма да мога да играя, а бях едвам на 19 години. След няколко проучвания и голям брой изследвания обаче в последна сметка успяхме да откри решение. Успяхме да подсилим ходилото ми със 7-милиметрова пластина и специфични обувки. След това още веднъж можех да играя, само че за жалост кракът ми към този момент бе съществено повреден, а това наруши салдото на цялото ми тяло и докара до голям брой травми в хода на кариерата ми “.
Матадорът описа и за може би двата най-велики мача в кариерата си – финалът на Уимбълдън 2008 и този на Australian Open 2022.
„ Онзи мач против Федерер несъмнено бе един от най-трудните в кариерата ми. Причината беше освен мощния ми конкурент, само че и фактът, че ми беше мъчно да управлявам страстите си поради голямото значение на оня дуел. Това беше третият ми следващ край на Уимбълдън, откакто бях изгубил предходните два точно от Роджър. Онези провали бяха доста мъчителни за мен, само че триумфът през 2008 година потвърди както на самия мен, по този начин и на всички останали, че мога пъкъл спечелвам трофеи от Големия шлем освен на клей “.
„ Срещу Медведев през 2022 година мислех, че ще изгубя, само че все пак бях решен да се боря до дъно. Винаги съм имал добър самоконтрол и рядко съм си разрешавал да се нервирам на корта. Когато приемеш, че някои неща са отвън твоя надзор, става доста по-лесно да се успокоиш и да намираш решения в сложните обстановки “.
В умозаключение, двукратният първенец от Уимбълдън показа по какъв начин съгласно него ще наподобява бъдещето на професионалния тенис.
„ Тенисът е спорт, който е много закостенял във връзка с разпоредбите. През последните 100 години не се е трансформирало съвсем нищо. Играчите стават все по-високи и по-бързи, а сервисът е все по-важна част от играта. Ако физическият аспект на играта не бъде стеснен по някакъв метод, в избран миг ще се появи бърз двуметров състезател и никой няма да може да играе против него “.
„ Този миг обаче към момента не е пристигнал. Джокович игра край преди няколко дни, а аз към момента бях в Тура предходната година по това време. Щом играчи като нас към момента имат своите шансове, значи измененията, за които приказвам, въпреки всичко не се случват толкоз бързо “.
