Надал: Много пъти съм губил вяра в себе си, но никога не спрях да се боря
Рафаел Надал показа, че доста пъти в кариерата си е губил религия в себе си, обратно на това, което почитателите считат за него. Преди година Матадора постави завършек на своята славна кариера, оттегляйки се с 22 трофеи от Големия шлем и два златни олимпийски медала, един от които на сингъл. „ Краля на клея “ даде много забавно изявление за предаването „ Universo Valdano “ по Movistar+, в което разяснява голям брой забавни тематики от персоналния и професионалния си живот.
„ Преди няколко дни организирах 45-минутна подготовка с Александра Еала. Тя се свърза с мен и с наслада откликнах. Ако не ми се постанова да търча, няма проблеми. Все още съм доста зает с академията си, несъмнено, въпреки да не проследявам ежедневните процеси толкоз изкъсо, колкото преди. Гледам и мачове, само че единствено от време на време “ – показа Надал.
„ Оттеглянето ми донесе покой от позиция на това, че към този момент го няма този всекидневен напън за резултати. На тенисистите нерядко им се постанова да играят в неприятни условия или да превъзмогват болежка или други физически или здравословни проблеми. Това неизбежно води до безсилие и в един миг осъзнаваш, че не си толкоз благополучен, колкото на доктрина би трябвало да бъдеш. Беше ми тежко, несъмнено, тъй като боготворя тениса и това беше прелестен интервал от живота ми. Да играеш на най-високо равнище в Тура е адреналин, който няма по какъв начин да намериш другаде. Мислиш, че можеш да го направиш, само че след известно време ти излиза наяве, че спортът носи нещо неповторимо “ – сподели още рекордьорът по трофеи от Ролан Гарос.
„ Подходих към отдръпването с уважението, което би трябвало да имаш към всяка огромна смяна в живота ти. Трябваше да се приспособявам към изцяло нова действителност, тъй като тенисът е моят живот, откогато бях на 10 години и му се бях посветил изцяло. Въпреки това обаче се усещах подготвен, тъй като извлякох всичко допустимо от кариерата си. Резервоарът беше празен. Знаех, че съм направил всичко по силите си, с цел да играя допустимо най-дълго и тази мисъл ми оказа помощ да намеря покой и да приема по-лесно протичащото се “.
Надал бе запитан с какви усеща си спомня последните месеци от кариерата си.
„ Нямам неприятни мемоари от този интервал. Някои хора считат, че трябваше да се отдръпва по-рано и че няма логичност да завърша по този метод. За мен обаче имаше. Както постоянно съм казвал, би трябвало да си правилен на себе си и да правиш нещата по метода, който ти смяташ за верен. Исках да се възползвам даже от най-малките шансове да играя на най-високо равнище. Не се отдръпнах, тъй като бях изтощен или нямах мотивация. Направих го, тъй като тялото ми не можеше да понесе повече. Тенисът в никакъв случай не спря да ми доставя наслаждение.
„ След последната интервенция лекарите ми споделиха, че има късмет да се възстановя изцяло. Исках да си дам известно време и да схвана дали в действителност ще се случи. В един миг осъзнах, че мога да продължа да играя, само че не и на равнището, на което ми се желае. Бях достигнал лимита на физическите си благоприятни условия и надали щях да реализира още нещо огромно в кариерата ми “.
Двукратният първенец от Уимбълдън бе запитан кое съгласно него е по-ценно: геният или трудолюбието?
„ Може да си най-големият естествен гений, само че да ти липсва даже обикновена дисциплинираност и работна нравственос. В тениса геният постоянно дава решаващо преимущество, само че по-голямата част от триумфите се дължи на трудолюбието. Ако насочиш силата си в вярната посока, нещата се получават по-лесно. Трябва да ги подготвен на саможертви и да правиш неща, които не искаш. Лично аз нямам чувството, че съм жертвал доста или че съм пропуснал значими неща от живота. Обичах тениса, само че не бях захласнат от него и съумях да реализира доста добър баланс сред персоналния живот и кариерата ми. Дори като младеж съумях да намеря метод да си основа време за всичко и по тази причина не мисля, че съм пропуснал нещо значимо от който и да е стадий от живота “.
Матадора се върна и към първия миг, в който е бил медийна звезда в Испания.
„ Медийната популярност ме споходи за пръв път в края на 2004 година, когато спечелихме Купа „ Дейвис “ в Севиля. Тогава триумфите ми за пръв път започнаха да се трансформират от местни в световни. Преди това обаче имах голям брой триумфи в другите възрастови групи и това ми оказа помощ да се оправя със международната популярност по-лесно, когато тя пристигна. Случиха ми се доста нови неща и прекосих през голям брой интензивни моменти, само че все пак не забравих кой съм и от кое място съм тръгнал “.
Испанецът приказва и за психическата си настройка, както и за непроменяемо високите му условия към самия себе си.
„ До огромна степен дължа това на чичо ми, който ме възпитаваше по този метод още от доста ранна възраст. Той ме научи да бъда порядъчен, да се разпределям във всяка подготовка и да обръщам внимание даже на привидно най-маловажните елементи. Когато се подготвяш по този метод още от дете, е доста по-лесно да стигнеш върха. Винаги съм се наслаждавал на провокациите и съм се стремял към рационализиране. Готов съм да прослушвам непознати отзиви, само че постоянно съм бил своя максимален критик “.
„ Някои моменти от кариерата ми бяха белязани от моята борбеност. Мисля, че това е комплимент за мен. Както споделих, може да притежаваш удивителен гений и да си съвършен спортист, само че в случай че не си стимулиран и порядъчен, нещата няма по какъв начин да се получат “.
„ Заради тази борбеност хората мислят, че в никакъв случай не съм губил религия в себе си, само че това не е правилно. Съмненията и страховете са неизбежни, само че даже в тези моменти не стопирах да се боря и да се пробвам да намеря решения. Именно това е спортът – да даваш всичко от себе си, даже когато знаеш, че ще загубиш. Това, към което нямах никаква толерантност, е да се прибера вкъщи с чувството, че не съм направил всичко по силите си, с цел да победя. Търсех решения, вместо да премислям единствено върху вероятните изходи. Понякога точно в такива сложни моменти можеш да постигнеш дребни победи, които след това да преобърнат целия ти сезон “.
На Ролан Гарос Надал доминираше по метод, по който никой тенисист не е доминирал в който и да е шампионат. Испанецът победи във всички 14 финала, които изигра на „ Филип Шатрие “, а салдото му в конкуренцията е 112-4. С успеха си над Стан Вавринка рпез 2017 година Надал стана първият състезател, печелил двуцифрен брой трофеи на един шампионат от Големия шлем.
„ Това, което изживях и изпитах на Ролан Гарос през всички тези години, няма по какъв начин да бъде разказано или пресъздадено. Историята ми там стартира от купата през 2005 година до отдръпването ми. Когато се замисля върху всичките ми достижения в шампионата, може би в действителност съм бил по-добър от другите на тази настилка, само че даже освен това положения има доста фактори, които би трябвало да са налице за сходни триумфи. Точно това прави тези достижения още по-специални “.
Едно от нещата, с които Надал бе прочут, бяха неговите характерни ритуали на корта.
„ Като цяло не съм религиозен човек. Много хора се шокират, само че истината е, че отвън тениса нямам никакви ритуали. Просто на корта имах потребност от тези неща, с цел да доближи нужното равнище на централизация. Иска ми се да можех да го върша и без тях, само че, за положително или за неприятно, не беше допустимо. Всеки от нас има потребност от избрана рутина, която да му дава успокоение и сигурност. Опитах се да огранича тези неща, тъй като не ми харесваше по какъв начин наподобяват по малкия екран, само че все пак не бяха неприятни и ми помагаха “.
Двукратният първенец от Уимбълдън описа и за историческото си съревнование с Роджър Федерер и Новак Джокович. „ Тримата огромни “ белязаха цяла ера в тениса, спечелвайки общо 66 трофеи от Големия шлем.
„ Когато Пийт Сампрас завоюва 14 трофеи от Големия шлем, никой не вярваше, че е допустимо този връх да бъде усъвършенстван. При естествени условия, в случай че някой от трима ни беше стигнал тази граница, щеше да намерения, че е на върха и няма накъде повече да се изкачва. Ние обаче бяхме трима, а не двама, което не даваше покой на никого от нас и не оставяше никакво място за разпределяне. Поставяхме летвата все по-високо и непрекъснато се подтиквахме да бъдем по-добри. Именно в това беше хубостта на нашата епоха “.
„ Не можехме да си позволим да се отнасяме безгрижно към който и да е шампионат. Винаги бяхме в заключителните етапи, борейки се за най-големите титли. Не мисля, че някой от нас щеше да реализира толкоз доста, в случай че ги нямаше другите “.
В умозаключение, носителят на четири трофея от US Open бе запитан по какъв метод чака да се промени тенисът в бъдеще.
„ Не мисля, че ще се промени чак толкоз доста. Сега тенисът стана по-силов, само че все пак техниката и интуицията не престават да са доста значими. Ако искаш да си най-хубавият, няма по какъв начин да играеш като робот. Трябва да изпъкваш, да предложиш нещо друго. Според мен играчите и треньорите в днешно време разчитат прекалено много на статистическите разбори. Това е нещо, което съм обсъждал и с Федерер. Той също беше измежду играчите, които не обичаха да ги затрупват с информация “.
