Бюджетната лавина – 2025
Радвам се, че от дълго време в рецензиите си не съм съвсем самичък - само че това значи, че нещата са станали доста зле
В тази публикация ще се опитам да не загатвам имена на партии и персони, тъй като бих желал позитивно да окуража политическите сили да основат постоянно държавно управление и да спасят кораба от поглъщане.
Новата злополука - Бюджет `25 на служебния кабинет
За следващ път се вкарва папагалски бюджет с механично нарастване на разноски, без нови политики и визия. Това бюджет на какво е - на чиновническите заплати? За друго не се сещам. Без още да сме анализирали всички елементи, ето част от проблемите:
1) Ще харчим 46% от Брутният вътрешен продукт (!) вместо 39% или 36%
Откъде взех тези по-ниски цифри ли? През множеството години на прехода бюджетните разноски са били тридесет и няколко %. През една от годините на Виденов (ляв) даже паднахме до 29%. При Тройната коалиция (уж лява) първото изречение в съдружното съглашение ограничаваше разноските до 40% от Брутният вътрешен продукт. Ръстът на Брутният вътрешен продукт (знаменателят на съотношението) беше толкоз висок, че разноските не можеха да смогнат да порастват и паднаха до 36%. При Борисов-3 бяха 37-39%. А за 2025 година предлагаме 46%! Това към този момент не е същата страна и същият публичен контракт. Това даже не е комунизъм, а разточителство и безхаберие. Това не е и същото МФ, което познавам като най-професионалната институция в страната. Нека си спестя епитетите.
2) В милиарди - разноските порастват стремглаво
Недалечната 2020 година стартира с бюджет от 42 милиарда. Всяка последваща разноските растяха с десетина милиарда. За 2025 година - нарастване с 20 милиарда или над 25%! При инфлация от 2% и мижав напредък под 2%. Останал ли ни е въобще някакъв разсъдък?
3) Дефицитът още веднъж е -3%. И за 2026, 2027, 2028... 2100 година
По този въпрос съм имал толкоз публикации и изявленията, че не ми е комфортно да дублирам едни и същи причини. Предлагам да сменим напълно чипа на бюджетите:
" Нормалното " е да има уравновесен бюджет, т.е. с нулев недостиг. (Апропо - някогашен министър председател беше споделил, че " бюджетът бил уравновесен на -3% ". Все едно футболният тим да е постигнал тъждество с резултат 0:3). В " положителни " години - когато няма война, естествено злополучие, мигрантска рецесия, криза, пандемия или кацане на извънземни - би трябвало да има остатък от +1, +2, +3%. Тройната коалиция имаше остатъци на касова основа към +3%. А на сегашните години какво им е неприятното? Лош е единствено чипът на ръководството през новата ера на безпорядък и безвремие. В " неприятни " години може да се допусне недостиг. Такава беше далечната 2009 година със международната финансова рецесия. Внимание - даже през пандемичните 2020 и 2021 година бюджетите бяха на остатък докъм ноември. Завършихме на дефицити единствено поради декемврийската алчност и безнаказаност на ръководещите на стойност 7-9-10-11 милиарда.
4) Юруш на чиновническите заплати!
В Бюджет-25 най-силно се запомня незапомненият растеж на заплатите в обществения бранш от към +36%. При инфлация 2%. За Министерство на вътрешните работи +51%, ДАНС +61%, ДАТО +71%. От тези числа се възмути и някогашният финансов министър.
Съкращения и оптимизация в целия обществен бранш - нула. При намалялото население - за какво? Не настоявам, че заплатите в България и в обществения бранш са високи. Но считам, че растежът би трябвало да подхожда на опциите на стопанската система. А общественият бранш е прекомерно раздут. Така че заплатите могат да се усилват за сметка на понижаване на бройки.
5) Многомилиардни дотации за ток докога?
През декември 2021 година стартира замразяването на цените на ток, вода, парно. Уж за малко, до момента в който се направи разбор и тактика. Кога? До през днешния ден такива няма.
До кой век страната счита с парите на данъкоплатците да заплаща сметките за ток на всички? Перверзното в тази политика е, че богатите жители и компании получават голяма дотация, а бедните - съвсем нищо. Ако компания или домакинство икономисва ток, вкарва нови технологии - получава малко. Ако пилее ток - получава доста. Прилича ми на безхаберния комунизъм от епохата на Брежнев с явен край.
6) Каква прошка, какви 4 милиарда?
Интересно ще е да забележим по какъв начин ще проработи концепцията, че неизрядни платци ще внесат 4 милиарда със ставка от 15%. Ако се случи, отлично. Но в случай че се провали? Прекрасен образец за тигана и рибата в морето. Чудя се по какъв начин не се сетиха да предложат 12 милиарда доходи от прошка, с цел да бъде бюджетът даже уравновесен...
7) Някой чувал ли е за концесии?
С продънените бюджети ще построим и модернизираме автомагистрали, мостове, тунели, летища, пристанища, ВиК обекти, жп линии през кой век? Всички гореспоменати съществителни могат да се концесионират. Частни вложители ще влагат десетки милиарди и ще имаме напълно друга инфраструктура. Няма политиците да организират големи публични поръчки и може и да подобрим мястото си в класациите по корупция.
8) Банката за развиване още веднъж ще е контейнер за успореден бюджет
Отдавна споделям, че от държавна банка няма потребност. Знаем какво правеше преди. Сега пък ще дава заеми на закъсали компании, с цел да си заплащат налозите. Малко хора могат да разгадаят счетоводната врътка:
капитализирането на банката е " под линия " от фискалния запас - не се брои за бюджетен разход заплащането на налози е бюджетен доход по този начин оптически дефицитът понижава, въпреки че парите във фискалния запас са си същите
" Вуду бюджетиране. "
9) Нови изключителни налози?
Не сме изпаднала страна след война или опустошително земетресение, с цел да се постановат изключителни удари вурху банки или минодобивни компании. Ако се допусне неприятен казус, това ще отприщи други сходни пакости - тъкмо такава е наклонността през последните години. Ако накажем печеливши бизнеси, те или ще изоставен България, или ще се постараят да скрият бъдещи облаги. Тъпо.
Какво предлагам?
Ако няма постоянно държавно управление, бюджет да не се приема въобще. Защото има действителна заплаха за следващ път депутатите предизборно да раздуят разноските до безконечност. Да забележим каква ще е пропорцията сред настояванията за още нови разноски и изявленията за пестеливост. Прогнозата ми е 10:1.
Ако има постоянен кабинет, да скъса ритуално този план на бюджет и да изготви нов по следния метод:
Дефицит 0%. Или даже остатък от +1% - с цел да се покаже ясна нова посока. Разходи до 40% от Брутният вътрешен продукт. С наклонност за понижаване до 39-38-37% през идващите няколко години. Значителна оптимизация в държавната администрация и целия обществен бранш. Започвайки от броя на министерствата (може да са най-малко с 3 по-малко) и хилядите незаети щатни бройки. Намаляване на финансовите разноски за тези обекти, които в границите на месеци могат да бъдат концесионирани - всички автомагистрали (цялата Хемус, цялата Черно море от Румъния до Турция, до Русе, до Видин, до македонската граница), летища, пристанища, ВиК и жп обекти и други. Спиране на дотациите за ток за юридическите лица.
Дотук, уважаеми читатели, към този момент излязохме на огромен остатък. Найс, а? Сега политиците ще могат да се упражняват кои разноски въпреки всичко да се покачат през 2025 година:
заплати по браншове обществени разноски вложения в общините детски градини - въпреки че и те могат да са частни, най-малко част от тях доста други Последните 4 години - всяка бюджетна крачка е все по-надолу към пропастта
Лавината не стартира от през днешния ден. През лятото на 2021 година служебните държавни управления завариха бюджетен остатък, разноски към 37-39% от Брутният вътрешен продукт и страна, преди малко призната в " чакалнята " на Еврозоната. В един анекдот космонавтът трябваше " да нахрани животните и да не пипа нищо ". Ако бяхме следвали такива указания, евентуално на 1 януари 2023 година щяхме да приемем еврото. И нямаше всеки ден да приказваме за бюджетни произшествия, а за нови фабрики, автомагистрали, игрища, детски градини и за растеж на раждаемостта. Също по този начин, в случай че не бяхме изгубили години да поправяме сякаш несъвършения първичен План за възобновяване и резистентност (ПВУ), към този момент можеше да сме го изпълнили.
А политиците оплескаха всичко, до което се допряха Постоянно подстрекаваха към актуализации на бюджетите - един път на всеки няколко месеца. Не в посока спестявания и промени, а към от ден на ден разпределяне, несъмнено. Отрекоха се от четвърт век финансова дисциплинираност (довела до висок напредък и забогатяване), като я нарекохме " латиноамерикански модел на развиване ". И измислиха " европейски модел на развиване ", " с цел да живеем с европейски приходи ": дефицити на макс, задължения на макс, обществени разноски на макс, а промени никакви. Ей, какъв брой мъдро! Как не се бяхме сетили по-рано? Наричам това " Вуду стопанска система ". Изместиха скалата на нормалността: вярното към този момент не било да има уравновесени бюджети и даже остатъци в положителни години, а естественото било да сме на -3% недостиг до 2100 година И то било тъпо, че е " единствено " -3% поради " неприятните " Маастрихтски критерии. Ако тях ги нямаше, естественото несъмнено щеше да бъде -6%. ПВУ съвсем умря, тъй че за него или положително, или нищо. Публичният дълг беше двадесет и няколко милиарда преди 4 години, през днешния ден е към 50. Догодина - 60. До 2028 година - над 80. Дефицитът на Национален осигурителен институт набъбна от 3-4 милиарда преди 5 година в посока 12 милиарда. Цялата политика в енергетиката също е " Вуду ". " Постиженията " ни се разказват с доста нули Чуждите вложения са малко, като множеството са неразпределени облаги на непознатите компании у нас. Нови фабрики, които да сме запомнили - нула. Повишения на кредитния ни рейтинг - нула. Брой финансови министри след 2005 година, които да са чули, че има финансови пазари и да са създали нещо за тях - нула. Вече и борсата в Скопие е по-голяма от нашата. Оптимизации в държавната администрация и въобще обществения бранш - нула. Нови автомагистрали, мостове над Дунав, детски градини, народен стадион, детска болница - нещо като нула. Щеше да има окрупняване на университетите - подкрепях това обществено. Нула. Някакви триумфи на държавните сдружения? Пощите предходната година изгубиха към -73 милиона. БДЖ? Топлофикация - София губи милиарди. Булгаргаз - със или без контракта със прилежаща страна - също. За уменията да се ръководят държавните компании нула ли да кажа или минус безконечност? Усилия да отлепим от последното място на учениците ни по PISA за функционална просветеност - нула. Всичко по ПВУ - от нула до минус няколко милиарда. Хвалим се с растеж на раждаемостта от > 600 деца за 2023 година след спад от десетина хиляди преди този момент. Това за какъв брой огромен " триумф " да го броим? Радвам се, че от дълго време в рецензиите си не съм съвсем самичък - само че това значи, че нещата са станали доста зле
За пръв път се реализира публичен консенсус срещу бюджет. Даже и с присъединяване на Българска народна банка, че и на някогашния финансов министър. Значи обществото въпреки всичко има някакви съпротивителни сили.
През 2021 година малко бяха хората като мен, които не одобряваха формулата " актуализации - дефицити - задължения - обществени разноски - без промени ". Повечето икономисти и политици към момента не виждаха лавината, която се задава. През 2022 година много икономисти, включително леви, не одобряваха популизма на ръководството. Дори синдикатите (!) изказваха терзание за бюджетната непоклатимост.
През 2023 година към този момент множеството специалисти бяха обезпокоени. През 2024 година - всички. През декември 2024 година даже някогашният финансов министър подлага на критика скандалния бюджет, импортиран от служебното държавно управление. Добър десен икономист (по-горе дадох обещание да не загатвам имена) и досегашен народен представител на 12 декември има изявление със заглавие " Предлагат умопомрачителни разноски в Бюджет 2025, а приходите - розови сънища ". Абсолютно правилно. Интересното е, че и аз неведнъж използвах същата дума - " всеобщо лудост на всички депутати, които години наред сляпо подкрепяха разхитителните бюджети ". Гореспоменатият някогашен народен представител беше един от тях и поддържа тези бюджети и актуализации към 7 пъти. ☹ Но това, което споделя в този момент, му прави чест.
Не обичам изречението като по филмите: " Аз не ви ли споделях от самото начало? "
*Изразеното мнение в публикацията е напълно персонално. Авторът Николай Василев е бил член на две държавни управления на Република България, като поредно е заемал позициите на заместител министър-председател и министър на стопанската система (2001-2003 г.), заместител министър-председател и министър на превоза и известията (2003-2005 г.) и министър на държавната администрация и административната промяна (2005-2009 г.).
Преди това е бил старши вицепрезидент в Lazard Capital Markets - Лондон (2000-2001 г.), както и асоцииран шеф на UBS (UBS Warburg Dillon Read) в офисите на компанията в Токио, Ню Йорк и Лондон (1996-2000 г.), където работи в областта на акции и разрастващи се пазари. Работил е също по този начин като данъчен съветник в Coopers & Lybrand - Будапеща, Унгария (1993-1994 г.).
Николай Василев има магистърска степен по интернационална стопанска система и финанси от Университета Brandeis (САЩ) с обменна стратегия в Университета Keio (Токио, Япония), както и бакалавърски степени от Щатския университет на Ню Йорк (САЩ) и Университета за стопански науки в Будапеща (Унгария). От 1999 година той има степен CFA (сертифициран финансов аналитик). Владее британски, маджарски и съветски език, има базови знания по френски, немски и японски.
Член е на Управителния съвет на Българската CFA асоциация. Автор е на четири книги - " Енергия " (2009 г.), " Меню за реформатори " (2014 г.), " Кариера или не " (2018 г.) и (2023 г.)
В тази публикация ще се опитам да не загатвам имена на партии и персони, тъй като бих желал позитивно да окуража политическите сили да основат постоянно държавно управление и да спасят кораба от поглъщане.
Новата злополука - Бюджет `25 на служебния кабинет
За следващ път се вкарва папагалски бюджет с механично нарастване на разноски, без нови политики и визия. Това бюджет на какво е - на чиновническите заплати? За друго не се сещам. Без още да сме анализирали всички елементи, ето част от проблемите:
1) Ще харчим 46% от Брутният вътрешен продукт (!) вместо 39% или 36%
Откъде взех тези по-ниски цифри ли? През множеството години на прехода бюджетните разноски са били тридесет и няколко %. През една от годините на Виденов (ляв) даже паднахме до 29%. При Тройната коалиция (уж лява) първото изречение в съдружното съглашение ограничаваше разноските до 40% от Брутният вътрешен продукт. Ръстът на Брутният вътрешен продукт (знаменателят на съотношението) беше толкоз висок, че разноските не можеха да смогнат да порастват и паднаха до 36%. При Борисов-3 бяха 37-39%. А за 2025 година предлагаме 46%! Това към този момент не е същата страна и същият публичен контракт. Това даже не е комунизъм, а разточителство и безхаберие. Това не е и същото МФ, което познавам като най-професионалната институция в страната. Нека си спестя епитетите.
2) В милиарди - разноските порастват стремглаво
Недалечната 2020 година стартира с бюджет от 42 милиарда. Всяка последваща разноските растяха с десетина милиарда. За 2025 година - нарастване с 20 милиарда или над 25%! При инфлация от 2% и мижав напредък под 2%. Останал ли ни е въобще някакъв разсъдък?
3) Дефицитът още веднъж е -3%. И за 2026, 2027, 2028... 2100 година
По този въпрос съм имал толкоз публикации и изявленията, че не ми е комфортно да дублирам едни и същи причини. Предлагам да сменим напълно чипа на бюджетите:
" Нормалното " е да има уравновесен бюджет, т.е. с нулев недостиг. (Апропо - някогашен министър председател беше споделил, че " бюджетът бил уравновесен на -3% ". Все едно футболният тим да е постигнал тъждество с резултат 0:3). В " положителни " години - когато няма война, естествено злополучие, мигрантска рецесия, криза, пандемия или кацане на извънземни - би трябвало да има остатък от +1, +2, +3%. Тройната коалиция имаше остатъци на касова основа към +3%. А на сегашните години какво им е неприятното? Лош е единствено чипът на ръководството през новата ера на безпорядък и безвремие. В " неприятни " години може да се допусне недостиг. Такава беше далечната 2009 година със международната финансова рецесия. Внимание - даже през пандемичните 2020 и 2021 година бюджетите бяха на остатък докъм ноември. Завършихме на дефицити единствено поради декемврийската алчност и безнаказаност на ръководещите на стойност 7-9-10-11 милиарда.
4) Юруш на чиновническите заплати!
В Бюджет-25 най-силно се запомня незапомненият растеж на заплатите в обществения бранш от към +36%. При инфлация 2%. За Министерство на вътрешните работи +51%, ДАНС +61%, ДАТО +71%. От тези числа се възмути и някогашният финансов министър.
Съкращения и оптимизация в целия обществен бранш - нула. При намалялото население - за какво? Не настоявам, че заплатите в България и в обществения бранш са високи. Но считам, че растежът би трябвало да подхожда на опциите на стопанската система. А общественият бранш е прекомерно раздут. Така че заплатите могат да се усилват за сметка на понижаване на бройки.
5) Многомилиардни дотации за ток докога?
През декември 2021 година стартира замразяването на цените на ток, вода, парно. Уж за малко, до момента в който се направи разбор и тактика. Кога? До през днешния ден такива няма.
До кой век страната счита с парите на данъкоплатците да заплаща сметките за ток на всички? Перверзното в тази политика е, че богатите жители и компании получават голяма дотация, а бедните - съвсем нищо. Ако компания или домакинство икономисва ток, вкарва нови технологии - получава малко. Ако пилее ток - получава доста. Прилича ми на безхаберния комунизъм от епохата на Брежнев с явен край.
6) Каква прошка, какви 4 милиарда?
Интересно ще е да забележим по какъв начин ще проработи концепцията, че неизрядни платци ще внесат 4 милиарда със ставка от 15%. Ако се случи, отлично. Но в случай че се провали? Прекрасен образец за тигана и рибата в морето. Чудя се по какъв начин не се сетиха да предложат 12 милиарда доходи от прошка, с цел да бъде бюджетът даже уравновесен...
7) Някой чувал ли е за концесии?
С продънените бюджети ще построим и модернизираме автомагистрали, мостове, тунели, летища, пристанища, ВиК обекти, жп линии през кой век? Всички гореспоменати съществителни могат да се концесионират. Частни вложители ще влагат десетки милиарди и ще имаме напълно друга инфраструктура. Няма политиците да организират големи публични поръчки и може и да подобрим мястото си в класациите по корупция.
8) Банката за развиване още веднъж ще е контейнер за успореден бюджет
Отдавна споделям, че от държавна банка няма потребност. Знаем какво правеше преди. Сега пък ще дава заеми на закъсали компании, с цел да си заплащат налозите. Малко хора могат да разгадаят счетоводната врътка:
капитализирането на банката е " под линия " от фискалния запас - не се брои за бюджетен разход заплащането на налози е бюджетен доход по този начин оптически дефицитът понижава, въпреки че парите във фискалния запас са си същите
" Вуду бюджетиране. "
9) Нови изключителни налози?
Не сме изпаднала страна след война или опустошително земетресение, с цел да се постановат изключителни удари вурху банки или минодобивни компании. Ако се допусне неприятен казус, това ще отприщи други сходни пакости - тъкмо такава е наклонността през последните години. Ако накажем печеливши бизнеси, те или ще изоставен България, или ще се постараят да скрият бъдещи облаги. Тъпо.
Какво предлагам?
Ако няма постоянно държавно управление, бюджет да не се приема въобще. Защото има действителна заплаха за следващ път депутатите предизборно да раздуят разноските до безконечност. Да забележим каква ще е пропорцията сред настояванията за още нови разноски и изявленията за пестеливост. Прогнозата ми е 10:1.
Ако има постоянен кабинет, да скъса ритуално този план на бюджет и да изготви нов по следния метод:
Дефицит 0%. Или даже остатък от +1% - с цел да се покаже ясна нова посока. Разходи до 40% от Брутният вътрешен продукт. С наклонност за понижаване до 39-38-37% през идващите няколко години. Значителна оптимизация в държавната администрация и целия обществен бранш. Започвайки от броя на министерствата (може да са най-малко с 3 по-малко) и хилядите незаети щатни бройки. Намаляване на финансовите разноски за тези обекти, които в границите на месеци могат да бъдат концесионирани - всички автомагистрали (цялата Хемус, цялата Черно море от Румъния до Турция, до Русе, до Видин, до македонската граница), летища, пристанища, ВиК и жп обекти и други. Спиране на дотациите за ток за юридическите лица.
Дотук, уважаеми читатели, към този момент излязохме на огромен остатък. Найс, а? Сега политиците ще могат да се упражняват кои разноски въпреки всичко да се покачат през 2025 година:
заплати по браншове обществени разноски вложения в общините детски градини - въпреки че и те могат да са частни, най-малко част от тях доста други Последните 4 години - всяка бюджетна крачка е все по-надолу към пропастта
Лавината не стартира от през днешния ден. През лятото на 2021 година служебните държавни управления завариха бюджетен остатък, разноски към 37-39% от Брутният вътрешен продукт и страна, преди малко призната в " чакалнята " на Еврозоната. В един анекдот космонавтът трябваше " да нахрани животните и да не пипа нищо ". Ако бяхме следвали такива указания, евентуално на 1 януари 2023 година щяхме да приемем еврото. И нямаше всеки ден да приказваме за бюджетни произшествия, а за нови фабрики, автомагистрали, игрища, детски градини и за растеж на раждаемостта. Също по този начин, в случай че не бяхме изгубили години да поправяме сякаш несъвършения първичен План за възобновяване и резистентност (ПВУ), към този момент можеше да сме го изпълнили.
А политиците оплескаха всичко, до което се допряха Постоянно подстрекаваха към актуализации на бюджетите - един път на всеки няколко месеца. Не в посока спестявания и промени, а към от ден на ден разпределяне, несъмнено. Отрекоха се от четвърт век финансова дисциплинираност (довела до висок напредък и забогатяване), като я нарекохме " латиноамерикански модел на развиване ". И измислиха " европейски модел на развиване ", " с цел да живеем с европейски приходи ": дефицити на макс, задължения на макс, обществени разноски на макс, а промени никакви. Ей, какъв брой мъдро! Как не се бяхме сетили по-рано? Наричам това " Вуду стопанска система ". Изместиха скалата на нормалността: вярното към този момент не било да има уравновесени бюджети и даже остатъци в положителни години, а естественото било да сме на -3% недостиг до 2100 година И то било тъпо, че е " единствено " -3% поради " неприятните " Маастрихтски критерии. Ако тях ги нямаше, естественото несъмнено щеше да бъде -6%. ПВУ съвсем умря, тъй че за него или положително, или нищо. Публичният дълг беше двадесет и няколко милиарда преди 4 години, през днешния ден е към 50. Догодина - 60. До 2028 година - над 80. Дефицитът на Национален осигурителен институт набъбна от 3-4 милиарда преди 5 година в посока 12 милиарда. Цялата политика в енергетиката също е " Вуду ". " Постиженията " ни се разказват с доста нули Чуждите вложения са малко, като множеството са неразпределени облаги на непознатите компании у нас. Нови фабрики, които да сме запомнили - нула. Повишения на кредитния ни рейтинг - нула. Брой финансови министри след 2005 година, които да са чули, че има финансови пазари и да са създали нещо за тях - нула. Вече и борсата в Скопие е по-голяма от нашата. Оптимизации в държавната администрация и въобще обществения бранш - нула. Нови автомагистрали, мостове над Дунав, детски градини, народен стадион, детска болница - нещо като нула. Щеше да има окрупняване на университетите - подкрепях това обществено. Нула. Някакви триумфи на държавните сдружения? Пощите предходната година изгубиха към -73 милиона. БДЖ? Топлофикация - София губи милиарди. Булгаргаз - със или без контракта със прилежаща страна - също. За уменията да се ръководят държавните компании нула ли да кажа или минус безконечност? Усилия да отлепим от последното място на учениците ни по PISA за функционална просветеност - нула. Всичко по ПВУ - от нула до минус няколко милиарда. Хвалим се с растеж на раждаемостта от > 600 деца за 2023 година след спад от десетина хиляди преди този момент. Това за какъв брой огромен " триумф " да го броим? Радвам се, че от дълго време в рецензиите си не съм съвсем самичък - само че това значи, че нещата са станали доста зле
За пръв път се реализира публичен консенсус срещу бюджет. Даже и с присъединяване на Българска народна банка, че и на някогашния финансов министър. Значи обществото въпреки всичко има някакви съпротивителни сили.
През 2021 година малко бяха хората като мен, които не одобряваха формулата " актуализации - дефицити - задължения - обществени разноски - без промени ". Повечето икономисти и политици към момента не виждаха лавината, която се задава. През 2022 година много икономисти, включително леви, не одобряваха популизма на ръководството. Дори синдикатите (!) изказваха терзание за бюджетната непоклатимост.
През 2023 година към този момент множеството специалисти бяха обезпокоени. През 2024 година - всички. През декември 2024 година даже някогашният финансов министър подлага на критика скандалния бюджет, импортиран от служебното държавно управление. Добър десен икономист (по-горе дадох обещание да не загатвам имена) и досегашен народен представител на 12 декември има изявление със заглавие " Предлагат умопомрачителни разноски в Бюджет 2025, а приходите - розови сънища ". Абсолютно правилно. Интересното е, че и аз неведнъж използвах същата дума - " всеобщо лудост на всички депутати, които години наред сляпо подкрепяха разхитителните бюджети ". Гореспоменатият някогашен народен представител беше един от тях и поддържа тези бюджети и актуализации към 7 пъти. ☹ Но това, което споделя в този момент, му прави чест.
Не обичам изречението като по филмите: " Аз не ви ли споделях от самото начало? "
*Изразеното мнение в публикацията е напълно персонално. Авторът Николай Василев е бил член на две държавни управления на Република България, като поредно е заемал позициите на заместител министър-председател и министър на стопанската система (2001-2003 г.), заместител министър-председател и министър на превоза и известията (2003-2005 г.) и министър на държавната администрация и административната промяна (2005-2009 г.).
Преди това е бил старши вицепрезидент в Lazard Capital Markets - Лондон (2000-2001 г.), както и асоцииран шеф на UBS (UBS Warburg Dillon Read) в офисите на компанията в Токио, Ню Йорк и Лондон (1996-2000 г.), където работи в областта на акции и разрастващи се пазари. Работил е също по този начин като данъчен съветник в Coopers & Lybrand - Будапеща, Унгария (1993-1994 г.).
Николай Василев има магистърска степен по интернационална стопанска система и финанси от Университета Brandeis (САЩ) с обменна стратегия в Университета Keio (Токио, Япония), както и бакалавърски степени от Щатския университет на Ню Йорк (САЩ) и Университета за стопански науки в Будапеща (Унгария). От 1999 година той има степен CFA (сертифициран финансов аналитик). Владее британски, маджарски и съветски език, има базови знания по френски, немски и японски.
Член е на Управителния съвет на Българската CFA асоциация. Автор е на четири книги - " Енергия " (2009 г.), " Меню за реформатори " (2014 г.), " Кариера или не " (2018 г.) и (2023 г.)
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ