Патриархът отиде на опера пред Свети Ал. Невски и благослови народа
Радостни сме, че откакто напролет на предходната година музикалната поема „ Рилският пустинник “ беше показана за първи път на сцената на Софийската опера и балет, през днешния ден и в идващите дни тя ще бъде изпълнена към този момент и на открита сцена, тук, на площада, който носи името на нашия патриаршески катедрален храм-паметник „ Свети Александър Невски “ – катедралата на българските патриарси от най-ново време и знак на нашето избавление. Това сподели българският патриарх Даниил преди началото на премиерата, съобщи Българска телеграфна агенция.
„ Миналогодишната премиера на „ Рилският пустинник “ се състоя на една знаменателна дата – 10 май, денят, в който 70 години по-рано православната ни черква възвърне своето патриаршеско достолепие. Това историческо събитие от нашия нравствен и културен живот беше заслужен за подражателство образец – за положително съдействие сред православната ни черква и културните институции у нас, удостоверение и самопризнание за определящата роля и наличието на вярата и църквата, освен в далечната или в по-близката история на народа ни, само че и в неговото настояще. Уверени сме – и в неговото бъдеще “, сподели патриархът.
„ Ако обаче миналогодишната премиера на „ Рилският пустинник “ беше отдадена на 70-годишнината от възобновяване на Българската патриаршия, то в мотив за слагането на тази толкоз вдъхновяваща творба през днешния ден, на открита сцена, се трансформира друга бележита годишнина от календара на православната ни черква – 100-годишнината от осъществяването на цялостния чин на освещаване на „ Св. Александър Невски “ – храмът, въздигнат с доста обич от признателния ни народ в памет на подвига и на саможертвата на всички православни воини, отдали живота си за нашата независимост “, сподели патриархът.
Още една значима годишнина, върху която следва да спрем нашето внимание през днешния ден, е обвързвана към този момент със самия Рилски светец и вълшебник Йоан, който музикалната поема „ Рилският пустинник “ популяризира по толкоз трогателен мозъците и сърцата ни метод, добави той.
„ Тази годишнина е обвързвана с преместването на мощите на Рилския светец от Търново в светата Рилска обител, което събитие се е случило преди 555 години, през лятото на далечната 1469 година. Това, в действителност символно завръщане вкъщи, както и цялата въобще орис на мощите на свети Йоан Рилски, след неговото успение на 18 август 946 година, е евентуално най-важният епизод от продължаващия и през днешния ден негов живот след гибелта “, означи патриарх Даниил.
“Кръстосал надлъж и нашир българската земя, достигнал даже до столицата на средновековна Унгария, през 1469 година всебългарският светец и настойник се завръща назад в обителта на своето смирение, в учредената от самия него общежитийна Рилска света обител, която още от този момент е била и която остава и до ден сегашен самобитен нравствен център и сърце на България “, сподели патриархът.
Той напомни завета на Иван Рилски, който споделя: „ И както ви събра в едно благодатта на светия дух, по този начин и вие се старайте да живеете единомислещо и единомислено, с еднообразно дихание, единствено към безконечното въздаяние да гледате, което Бог е приготвил за ония, които са го възлюбили “.
„ Колко значимо за нас през днешния ден е това единодушие, към което ни приканва най-великият измежду светиите по нашите земи. Единомислието е това, което притегля и задържа благодатта на светия дух у нас. Без единогласие и мир посред ни не може да има черква, тъй като църквата е събор, общение и единство към и в Христа.
Затова и преподобният отец акцентира: „ Горко ономува, който е самичък. Защото в случай че падне, няма кой да го вдигне “.
Нека в никакъв случай не забравяме, че любовта към Бога минава и се показва на първо място посредством любовта към близък “, прикани патриархът.
По думите му не са инцидентни любовта и доверието на православния народ към неговия максимален молитвеник и най-верен покровител пред Божия трон – рилският пустинник Йоан: „ Не е инцидентна и почитта към неговия ярък облик и неговите свети мощи, която от дълго време е надхвърлила географските граници на страната ни, и която не е секвала в никакъв случай през столетията и продължава и до през днешния ден “.
„ Тази беззаветна обич и респект се отливат освен в богослужебната възхвала на свети Йоан и в поклонението пред неговите свети мощи, в неговата Света обител, а и в творби на литературата и изкуството, каквото е забележителната музикална поема „ Рилският пустинник “, уточни патриархът. Той добави, че поемата е продължение на голям брой други творби на изкуството от близкото и далечно минало, отдадени на светеца, измежду които означи произведения от свети Серафим Соболев и от Неврокопския митрополит Борис.
“Цел на всички тези творби на изкуството е заветите, животът и посланието на свети Йоан Рилски да доближат по един наличен и докосващ сърцата ни метод до всички нас. Целта им е да покажат, че и ние през днешния ден, в нелеките времена, в които живеем, можем и би трябвало да бъдем възпитаници на този популярен Христов имитатор и почитател.
Като показваме нашата сърдечна признателност към всички, които по един или различен метод се включиха в реализирането на концепцията на това величествено произведение на актуалното оперно изкуство, благопожелаваме дълъг и радващ се на заслужени овации театрален живот на „ Рилският пустинник “, сподели патриархът.
„ Оставаме с вяра, че този образец за сполучливо и доброплодно съработничество сред православната ни черква и културните институции у нас ще бъде ентусиазъм и тласък за мнозина – за още доста творби на актуалното ни изкуство, които ще съчетават високата художествена стойност с безконечните, непреходни и избавителни послания и истини на светата православна религия, с която народът ни пребъдва и до през днешния ден, и която на най-дълбинно ниво постоянно ще дефинира неговото лице пред света, неговата духовна, културна и цивилизационна еднаквост.
По молитвите на пресветата наша владичица Богородица, на свети Иван Рилски Чудотворец, на свети Александър Невски, както и на всички, просияли в святост негови по угодници на българската земя, божият мир и неговата обич и велика благосклонност, да пребъдат с всички нас “, сподели още в словото си българският патриарх Даниил.
„ Миналогодишната премиера на „ Рилският пустинник “ се състоя на една знаменателна дата – 10 май, денят, в който 70 години по-рано православната ни черква възвърне своето патриаршеско достолепие. Това историческо събитие от нашия нравствен и културен живот беше заслужен за подражателство образец – за положително съдействие сред православната ни черква и културните институции у нас, удостоверение и самопризнание за определящата роля и наличието на вярата и църквата, освен в далечната или в по-близката история на народа ни, само че и в неговото настояще. Уверени сме – и в неговото бъдеще “, сподели патриархът.
„ Ако обаче миналогодишната премиера на „ Рилският пустинник “ беше отдадена на 70-годишнината от възобновяване на Българската патриаршия, то в мотив за слагането на тази толкоз вдъхновяваща творба през днешния ден, на открита сцена, се трансформира друга бележита годишнина от календара на православната ни черква – 100-годишнината от осъществяването на цялостния чин на освещаване на „ Св. Александър Невски “ – храмът, въздигнат с доста обич от признателния ни народ в памет на подвига и на саможертвата на всички православни воини, отдали живота си за нашата независимост “, сподели патриархът.
Още една значима годишнина, върху която следва да спрем нашето внимание през днешния ден, е обвързвана към този момент със самия Рилски светец и вълшебник Йоан, който музикалната поема „ Рилският пустинник “ популяризира по толкоз трогателен мозъците и сърцата ни метод, добави той.
„ Тази годишнина е обвързвана с преместването на мощите на Рилския светец от Търново в светата Рилска обител, което събитие се е случило преди 555 години, през лятото на далечната 1469 година. Това, в действителност символно завръщане вкъщи, както и цялата въобще орис на мощите на свети Йоан Рилски, след неговото успение на 18 август 946 година, е евентуално най-важният епизод от продължаващия и през днешния ден негов живот след гибелта “, означи патриарх Даниил.
“Кръстосал надлъж и нашир българската земя, достигнал даже до столицата на средновековна Унгария, през 1469 година всебългарският светец и настойник се завръща назад в обителта на своето смирение, в учредената от самия него общежитийна Рилска света обител, която още от този момент е била и която остава и до ден сегашен самобитен нравствен център и сърце на България “, сподели патриархът.
Той напомни завета на Иван Рилски, който споделя: „ И както ви събра в едно благодатта на светия дух, по този начин и вие се старайте да живеете единомислещо и единомислено, с еднообразно дихание, единствено към безконечното въздаяние да гледате, което Бог е приготвил за ония, които са го възлюбили “.
„ Колко значимо за нас през днешния ден е това единодушие, към което ни приканва най-великият измежду светиите по нашите земи. Единомислието е това, което притегля и задържа благодатта на светия дух у нас. Без единогласие и мир посред ни не може да има черква, тъй като църквата е събор, общение и единство към и в Христа.
Затова и преподобният отец акцентира: „ Горко ономува, който е самичък. Защото в случай че падне, няма кой да го вдигне “.
Нека в никакъв случай не забравяме, че любовта към Бога минава и се показва на първо място посредством любовта към близък “, прикани патриархът.
По думите му не са инцидентни любовта и доверието на православния народ към неговия максимален молитвеник и най-верен покровител пред Божия трон – рилският пустинник Йоан: „ Не е инцидентна и почитта към неговия ярък облик и неговите свети мощи, която от дълго време е надхвърлила географските граници на страната ни, и която не е секвала в никакъв случай през столетията и продължава и до през днешния ден “.
„ Тази беззаветна обич и респект се отливат освен в богослужебната възхвала на свети Йоан и в поклонението пред неговите свети мощи, в неговата Света обител, а и в творби на литературата и изкуството, каквото е забележителната музикална поема „ Рилският пустинник “, уточни патриархът. Той добави, че поемата е продължение на голям брой други творби на изкуството от близкото и далечно минало, отдадени на светеца, измежду които означи произведения от свети Серафим Соболев и от Неврокопския митрополит Борис.
“Цел на всички тези творби на изкуството е заветите, животът и посланието на свети Йоан Рилски да доближат по един наличен и докосващ сърцата ни метод до всички нас. Целта им е да покажат, че и ние през днешния ден, в нелеките времена, в които живеем, можем и би трябвало да бъдем възпитаници на този популярен Христов имитатор и почитател.
Като показваме нашата сърдечна признателност към всички, които по един или различен метод се включиха в реализирането на концепцията на това величествено произведение на актуалното оперно изкуство, благопожелаваме дълъг и радващ се на заслужени овации театрален живот на „ Рилският пустинник “, сподели патриархът.
„ Оставаме с вяра, че този образец за сполучливо и доброплодно съработничество сред православната ни черква и културните институции у нас ще бъде ентусиазъм и тласък за мнозина – за още доста творби на актуалното ни изкуство, които ще съчетават високата художествена стойност с безконечните, непреходни и избавителни послания и истини на светата православна религия, с която народът ни пребъдва и до през днешния ден, и която на най-дълбинно ниво постоянно ще дефинира неговото лице пред света, неговата духовна, културна и цивилизационна еднаквост.
По молитвите на пресветата наша владичица Богородица, на свети Иван Рилски Чудотворец, на свети Александър Невски, както и на всички, просияли в святост негови по угодници на българската земя, божият мир и неговата обич и велика благосклонност, да пребъдат с всички нас “, сподели още в словото си българският патриарх Даниил.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ