Радо Станев: Заради услуга към един президент, не отидох на Световното във Франция
Радостин Станев е роден на 11 юли 1975 година във Варна. Едва ли за морската столица и почитателите е нужно да обясняваме кой е той. Юноша на Спартак (Варна) и един от най-хубавите вратари от средата на 90-те години до началото на XXI век. Минал през ЦСКА, Локомотив (София), направил страхотни сезони с полския Легия (Варшава) и съветския Шинник. Станев бе и национал на България, игра със " златното " потомство на Стоичков, Пенев, Костадинов, Балъков, Трифон Иванов и останалите. В момента е част от УС на Спартак Варна. " Букмейкър Рейтинги " го потърси главно поради завръщането на Спартак в професионалния футбол. Но нямаше по какъв начин да бъдат подминати и други настоящи тематики. И освен - Радо бе занимателен в описа си и се върнахме много години обратно за някои позабравени тематики.
- Господин Станев, Спартак (Варна) се завърна в професионалния футбол. Това беше фантазията на доста спартаклии.
- Страхотно е, много огромна битка беше. Първата и съществена цел бе да си върнем базите и стадиона, тъй като Спартак беше разграбен безогледно от хора, чиито имена не желая да изтъквам. И отново с помощта на премиера Бойко Борисов, на Община Варна, на господин Иван Портних и естествено на нашия Управителен съвет успяхме да си върнем базата и стадиона. И оттова започнахме нашия план за връщане на Спартак в професионалния футбол.
- В какво въодушевление сте сега, по какъв начин вървят нещата в клуба?
- Успяхме да реализираме това нещо, с което започнах изявлението, само че за жалост, персонално аз към малко отчаян, тъй като чаках, че след толкоз свършена работа би трябвало бизнесът във Варна, а и освен, да обърне съществено внимание. Спартак Варна е клуб с големи обичаи. Винаги съм казвал, че за мен, в случай че желаеме да имаме още веднъж футбол на равнище, тъкмо тези клубове, тези центрове, които са били фактори, би трябвало да се възродят. Защото това, което се случва в последно време, е безумство. Не желая да наскърбявам хората, които се занимават с футболните планове – даже в противен случай, те дават образец по какъв начин би трябвало да се работи, само че за мен човек заслужава да влага в един клуб, когато има фенска маса. Когато няма - мотивацията за всеки един не е тази, която би трябвало да бъде. Ние сме клуб с обичаи, с голяма фенска маса, с много триумфи на българско равнище, присъединяване даже и на интернационална сцена. Апелирам и посредством вас, хората, които могат да оказват помощ във Варна, и въобще, да оказват помощ на Спартак, тъй като в действителност ни е малко трудничко. Ние елементарно няма да се откажем - хората, които сме се събрали в Управителния съвет. Ще осигурим бюджета дружно благодарение на Община Варна. Успешно ръководим базата – сключваме контракти, търсим и други рекламодатели. Каквото зависи от нас, го вършим, само че огромната ни болежка и предпочитание е както всеки един клуб да имаме един общоприет спонсор. Аз като младеж на Спартак желая да обърнем внимание и на децата, да влагаме в базата. Децата и родителите имат огромни упования към нас – обикновено е. Искам да им създадем условия за положително развиване.
- Как върви ремонтът на стадиона?
- За наше огромно страдание нещата се забавят. На юбилея предходната година имахме реализирана сделка с огромен европейски гранд, който да поканим на нашия стадион. Надявахме се още тогава ремонтът да е завършил, с цел да поканим тима, да създадем величествен празник. В момента има проблем, който е напълно в компетенцията на Община Варна. Тук е мястото да кажа, че аз в действителност съм удивен от Общината, която ни оказва помощ ужасно доста. Те видяха, че Спартак е идея, която си заслужава. Благодаря на Община Варна, на кмета и на всички общински съветници, тъй като без тяхната поддръжка, нямаше да успеем. Ние поехме клуба не от нулата, не знам от минус кое равнище беше, само че и Общината ужасно доста оказа помощ. Иска ни се с магическа пръчка да се получават нещата, само че действителността е друга.
- Не е ли малко необичайно Спартак, огромен град, какъвто е Варна и традициите на този клуб да не генерира интерес у бизнеса?
- И за мен е много необичайно. Мога да кажа, че Спартак в действителност заслужава и мога да ви убедя в това. Ще ви дам образец - множеството президенти взимат един футболен клуб с един стадион с никакви доходи. Ако ние стартираме да беседваме със съществени хора, ще им покажем какво имаме като капацитет. Ние вършим по този начин, че в действителност изкарваме доходи от базата. Имаме мини стадиони, тенис корт, зала и други обекти, от които се получават средства. В момента разполагаме с 200 деца в школата, базата ни е с три терена, от които един неестествен, а другите занемарени – за жалост... Ако и тези терени се оправят, имаме капацитет да притеглим към 500 деца. Това значи още работни места за треньори. Мога да уверя, че съвсем 50% от издръжката на Спартак може да идва от приходите, които генерираме от базата и прилежащите обекти към нея. Знам, че нашите почитатели чакат да се върнем на стадиона с голямо неспокойствие. Убеден съм, че на първия домашен мач ще имаме 6-7 хиляди на стадиона! Лично аз, в случай че имам финансова опция, бих бил първият, който ще финансира родния си клуб.
- Събрахте се много хора, които в действителност свършихте голяма работа, с цел да извърви Спартак този сложен път към завръщането.
- Всички ние работим, безусловно споделям го с чиста съвест – без нито един лев! Никой от нас не желае нито един лев. Дори, в случай че имаме опция, оказваме помощ финансово. Никой от целия УС не е на заплата. Защото и такива клюки чух във Варна. Аз съм от 7 годинки в този клуб, каквото мога, върша с удоволствие. Чест прави на Боби Георгиев, на Мартин Зафиров, които са го приели този клуб до себе си и поставят неимоверни старания. Не желая да пропущам никого – Стефан Калименов. Ами Тодор Стойков!? Ние с него се познаваме от деца, той постоянно е бил почитател на Спартак. Тошко също се включи в нашата идея. Той е различим човек, оказва помощ с каквото може.
- Защо обичайни тимове като Черноморец (Бургас), Спартак (Варна), Спартак (Плевен), Пирин (Благоевград), Добруджа, Марек (Дупница), Беласица (Петрич) ту изплуват, връщат се ненапълно, а по-късно още веднъж потъват надолу?
- Наистина нямам концепция. За мен истината е в клубовете с обичаи – вие самичък изброихте. Много се веселя за Спартак (Плевен) и Нефтохимик, че се върнаха в професионалния футбол. Ще дам образец по какъв начин стояха нещата в Русия. Там имахме губернатор на Ярославска област, а тя се състоеше от няколко градчета. Губернаторът събираше всички ръководители на локалните комбинати, заводи и така нататък, които даваха пари за футбол и хокей. И двата спорта бяха на равнище – и футболът, и хокеят. Така се получават нещата. Във Варна имам много близки другари, свързани с Черно море. Винаги сме уважавали хората от Черно море, тъй като това е огромен клуб с обичаи. Даже им изпитвам завист благородно, че имат подобен сериозен спонсор. Един ден и ние се надяваме да имаме, тъй като също го заслужаваме. Говорим за локалната власт и помощта и ви споделих какъв брой ни оказват помощ от Община Варна. Ами нали ние по тази причина развиваме футбола, с цел да оказваме помощ на младите. А не да оставяме тези дечица с цигари и наргилетата. Опитваме се да ги вършим хора, да построяваме и възпитаваме характерите им. От това по-хубаво има ли?! Преди няколко дни отидох до Варна, срещнахме се с господин Портних, одобри ни и говорихме дълго. Обсъдихме взаимни хрумвания. Това, което той ни е заречен - не приказвам за пари, а за контакти, в случай че 50% се случи, бихме били добре.
- Искам да ви върна много години обратно. Кой ви заведе за първи път на стадиона на Спартак?
- Татко, господ да го елементарни. Той беше играл футбол на по-ниско равнище и ужасно доста харесваше Спапртак. Моят дядо също беше спартаклия. Заведоха ме, а аз възпламених много деца към мен. Оказа се, че моят набор, родените 1975 година, излязохме много положително потомство (смее се). Бяхме аз, Диян Генчев, Стефан Дончев, Антон Вълчанов. Няма да не помни в никакъв случай, в един миг в първия тим на Спартак имаше 26 футболисти, от тях 13 юноши, родени 1974, 1975 и 1976 година. Един ден се надявам да бъде отново по този начин. Аз персонално като човек, който се занимава с футбол, желая моят роден клуб да създава момчета, а не да взимаме чужденци, както вършат множеството тимове.
- По ваше време, а и по-късно Спартак Варна не се даваше на грандовете от София?
- Така беше, играехме много мощно освен вкъщи, само че и на открито много точки крадяхме. Спомням си, че Спартак Варна не бе побеждавал ЦСКА повече от 20 години. Бихме ги с 2:1 в първите кръгове на есенния дял на сезон 1997/98, а аз играх в този мач. Спомням си го като през днешния ден, стадионът беше цялостен, в действителност направихме страховит дуел.
- И напролет на 1998 година дойде в ЦСКА. Когато видяхте в тима Стоичков, Костадинов, Трифон Иванов...
- За мен беше една фантазия. Тогава влязох и в националния тим и играх с момчетата. Да си един до друг с Ицо, с Трифон лека му пръст, с Емо, в ЦСКА бяха още Бончо Генчев, Емо Кременлиев – неповторимо преживяване.
- Навръх 50-годишния празник обаче се случи това 0:5 от Левски...
- През пролетта Илия Павлов, от който имам страхотни мемоари, стартира лека-полека да губи интерес и да се отдръпва. Стигна се до много честа промяна на треньорите. Първо беше Гочето, по-късно Петьо Зехтински със Стойчо Младенов, най-после назначиха и Димитър Пенев. За финала… това е най-кошмарният спомен от кариерата ми. Много пъти съм си го мислел, в случай че мога да върна времето по някакъв начин… Съжалявам ужасно доста, само че има и такива моменти. До 15-20-ата минута, в случай че си спомняте, имахме греди, изпуснахме и други положения.
- Защо по-късно преминахте в Локо Сф, можехте ли да останете в ЦСКА?
- Можех, само че истината е, че се скарахме с Лъчо Танев. Моето предпочитание беше да остана в ЦСКА. Помня Милен Петков и Мето Деянов – двама мои доста положителни другари, ми споделиха – ти не си добре, всички дават благо и драго да играят в ЦСКА, а ти?! Нямам нищо срещу Локо София, само че знаете какво е ЦСКА. Съжалявам за тази моя постъпка, само че нямаше по какъв начин да бъде по различен метод.
- Бяхте на косъм от Световното състезание във Франция през 1998 година. Защо не попадна в състава на Христо Бонев?
- В кариерата ми имам няколко заболели тематики. Това е една от тях. Не съм сигурен, би трябвало да го ревизирате, само че в историята или най-малко в новата история, ние бяхме единственият тим, който отиде на международно състезание с двама вратари. Става въпрос за Франция през 1998 година. Тогава трябваше да отпътува като трети вратар след Здравко Здравков и Борислав Михайлов. Само че ние свършихме услуга на един президент, с цел да бъде взет полеви състезател на мое място и аз като минимален в тима, разумно бях подценен. Казаха ми, че в случай че се наложи – щели да ме извикат… Поне да бяха взели различен вратар, да знам, че отпътуваме с трима. Защото Боби беше на години, в случай че беше станало нещо, оставахме с един вратар!
- В Полша се превърнахте във водеща фигура в Легия Варшава. Как успяхте да се справите със сериозната конкуренция в този великански клуб?
- Правилно се изразявате. Легия Варшава е цялост от Левски, ЦСКА и още водещи тимове в България. За Полша в действителност има големи мащаби. Клубът има 28-30 милиона евро бюджет, новият стадион непрекъснато е цялостен, голяма фенска маса, единствено от абонаментни карти генерират милиони евро доходи. Още по мое време Легия беше ужасно огромен клуб като организация и капацитет. Исках да отворя нова страница в кариерата си – бях играл за младежкия народен тим, стигнах и до мъжкия. Минах през ЦСКА. Така че договорът с Легия ме стимулира ужасно доста. Там, почтено ви споделям, не стъпвах по земята, а летях. Имал съм комоцио и трамви, само че съм играл. Защото знаех, че изляза ли за един мач, може по-късно да не се върна на титулярното място. И когато приказваме за доходи на такива клубове, моето мнение е, че не може клуб като ЦСКА да банкрутира. Не може!!! Това е неприемливо.
- Да, само че видя какво се случи?
- Всеки един почитател, както си заплаща интернета на месец, в случай че дава 10 лв. на ЦСКА – 10 левчета, нещо като членски импорт, знаете ли какво ще стане. Да не са милиони хора, 100 хиляди да са на месец, сметнете какъв брой се получава. Само 100 хиляди, а нали са доста повече. Тук не става въпрос единствено за ЦСКА, за всеки по-голям клуб. Така ще е и по-лесно на притежателите, може да се оправят стадионите, стадиони, да се мисли за школата. Толкова ли е тежко. Това са две кутии цигари дневно!
- Виждате какво се случва с българските футболисти. Защо все по-рядко съумяват да излязат в чужбина, да не приказваме за одобряване?
- Ако приказваме за националния тим, кои треньори минаха - Хубчев, сега е Краси Балъков. И Ицо, и Мъри – всички са страхотни треньори. Просто поколенията може би са такива. Ние непрекъснато си задаваме въпроси с сътрудниците в Славия какво се случва, за какво е по този начин. Преди два дни приказвах на младите момчета, обяснявах им какви футболисти бяхме в младежкия народен тим. Само ще ви кажа, че аз и Иванков бяхме вратари, не желая да изреждам всички нататък. Имам възприятието, че в този момент тези момчета ги викат по обвързване, а не толкоз по заслуги. Те би трябвало много повече да се потрудят. Аз им споделям, че с два часа тренировки дневно и по-късно игра на плейстейшъни и заведения, няма по какъв начин да станат нещата. Трябва непрекъснато да си предан на футбола. Постоянно даваме образец със сърбите. Много са надалеч пред нас. Те на 15-16 им дават път в първите тимове, а на 18-19 години към този момент вършат изходящи прехвърляния за милиони. Но сърбите постоянно са били по-нахъсани от нас.
- Като човек с доста опит в българския футбол съгласно вас на какво се дължи хегемонията на Лудогорец?
- Ако погледнем действително нещата, това не е инцидентно. Абсолютно справедливо е всичко. Тези хора дадоха образец на цяла България по какъв начин се прави подобен печелиш план. През годините непрекъснато слушаме – съдиите, съдиите. Това са несериозни неща. Всеки един тим е бил ощетяван и са му помагали. Да не би в Европа някой да им оказва помощ?! Несериозни са такива приказки. Дайте да погледнем действително какво се прави - страховит стадион, база, какъв брой терена построиха!? Имат оздравителен център, имат всичко – пансион за децата. Ще бъдат още 10 години първенци, в случай че не стартират и другите клубове да взимат образец от Лудогорец. Ако съм началник на различен клуб, бих погледнал какво направиха те и бих се старал да се доближа до тях, в случай че мога и да ги надмина.
- В България обаче за какво понасят рецензии?
- Аз това го ненавиждам, даже мразя. Живях много години в чужбина. Там се научих, че хората отразяваха позитивните неща, не отрицателните. При нас е завист против Лудогорец. Защо? Хората дават образец и не разбирам какво имат срещу тях. Ще видите, че напълно скоро ще реализиран още един триумф. На път са да трансформират малко политиката – не може безпределно да е единствено с чужденци. Наблюдавам от близко нещата, виждам в какъв брой възрасти при юношите стават първенци. Техни фрагменти попълнят подрастващите национални тимове. Постепенно ще стартират да постановат момчета и в първия тим. При тях работят отлични треньори в школата, имат условия, какво повече е нужно на подрастващите?
- За край, несъмнено мечтаете един ден да видите нещо сходно и във Варна?
- Искам един ден да си седнал съм горе на трибуните и да виждам по какъв начин нещата работят и се развиват. Не желая постове. Видял съм доста неща, натрупах опит, имам доста хрумвания. Просто ни би трябвало малко помощ, с цел да ги осъществяваме. Спартак го заслужава, тъй като е клуб с обичаи и голяма фенска поддръжка.
- Господин Станев, Спартак (Варна) се завърна в професионалния футбол. Това беше фантазията на доста спартаклии.
- Страхотно е, много огромна битка беше. Първата и съществена цел бе да си върнем базите и стадиона, тъй като Спартак беше разграбен безогледно от хора, чиито имена не желая да изтъквам. И отново с помощта на премиера Бойко Борисов, на Община Варна, на господин Иван Портних и естествено на нашия Управителен съвет успяхме да си върнем базата и стадиона. И оттова започнахме нашия план за връщане на Спартак в професионалния футбол.
- В какво въодушевление сте сега, по какъв начин вървят нещата в клуба?
- Успяхме да реализираме това нещо, с което започнах изявлението, само че за жалост, персонално аз към малко отчаян, тъй като чаках, че след толкоз свършена работа би трябвало бизнесът във Варна, а и освен, да обърне съществено внимание. Спартак Варна е клуб с големи обичаи. Винаги съм казвал, че за мен, в случай че желаеме да имаме още веднъж футбол на равнище, тъкмо тези клубове, тези центрове, които са били фактори, би трябвало да се възродят. Защото това, което се случва в последно време, е безумство. Не желая да наскърбявам хората, които се занимават с футболните планове – даже в противен случай, те дават образец по какъв начин би трябвало да се работи, само че за мен човек заслужава да влага в един клуб, когато има фенска маса. Когато няма - мотивацията за всеки един не е тази, която би трябвало да бъде. Ние сме клуб с обичаи, с голяма фенска маса, с много триумфи на българско равнище, присъединяване даже и на интернационална сцена. Апелирам и посредством вас, хората, които могат да оказват помощ във Варна, и въобще, да оказват помощ на Спартак, тъй като в действителност ни е малко трудничко. Ние елементарно няма да се откажем - хората, които сме се събрали в Управителния съвет. Ще осигурим бюджета дружно благодарение на Община Варна. Успешно ръководим базата – сключваме контракти, търсим и други рекламодатели. Каквото зависи от нас, го вършим, само че огромната ни болежка и предпочитание е както всеки един клуб да имаме един общоприет спонсор. Аз като младеж на Спартак желая да обърнем внимание и на децата, да влагаме в базата. Децата и родителите имат огромни упования към нас – обикновено е. Искам да им създадем условия за положително развиване.
- Как върви ремонтът на стадиона?
- За наше огромно страдание нещата се забавят. На юбилея предходната година имахме реализирана сделка с огромен европейски гранд, който да поканим на нашия стадион. Надявахме се още тогава ремонтът да е завършил, с цел да поканим тима, да създадем величествен празник. В момента има проблем, който е напълно в компетенцията на Община Варна. Тук е мястото да кажа, че аз в действителност съм удивен от Общината, която ни оказва помощ ужасно доста. Те видяха, че Спартак е идея, която си заслужава. Благодаря на Община Варна, на кмета и на всички общински съветници, тъй като без тяхната поддръжка, нямаше да успеем. Ние поехме клуба не от нулата, не знам от минус кое равнище беше, само че и Общината ужасно доста оказа помощ. Иска ни се с магическа пръчка да се получават нещата, само че действителността е друга.
- Не е ли малко необичайно Спартак, огромен град, какъвто е Варна и традициите на този клуб да не генерира интерес у бизнеса?
- И за мен е много необичайно. Мога да кажа, че Спартак в действителност заслужава и мога да ви убедя в това. Ще ви дам образец - множеството президенти взимат един футболен клуб с един стадион с никакви доходи. Ако ние стартираме да беседваме със съществени хора, ще им покажем какво имаме като капацитет. Ние вършим по този начин, че в действителност изкарваме доходи от базата. Имаме мини стадиони, тенис корт, зала и други обекти, от които се получават средства. В момента разполагаме с 200 деца в школата, базата ни е с три терена, от които един неестествен, а другите занемарени – за жалост... Ако и тези терени се оправят, имаме капацитет да притеглим към 500 деца. Това значи още работни места за треньори. Мога да уверя, че съвсем 50% от издръжката на Спартак може да идва от приходите, които генерираме от базата и прилежащите обекти към нея. Знам, че нашите почитатели чакат да се върнем на стадиона с голямо неспокойствие. Убеден съм, че на първия домашен мач ще имаме 6-7 хиляди на стадиона! Лично аз, в случай че имам финансова опция, бих бил първият, който ще финансира родния си клуб.
- Събрахте се много хора, които в действителност свършихте голяма работа, с цел да извърви Спартак този сложен път към завръщането.
- Всички ние работим, безусловно споделям го с чиста съвест – без нито един лев! Никой от нас не желае нито един лев. Дори, в случай че имаме опция, оказваме помощ финансово. Никой от целия УС не е на заплата. Защото и такива клюки чух във Варна. Аз съм от 7 годинки в този клуб, каквото мога, върша с удоволствие. Чест прави на Боби Георгиев, на Мартин Зафиров, които са го приели този клуб до себе си и поставят неимоверни старания. Не желая да пропущам никого – Стефан Калименов. Ами Тодор Стойков!? Ние с него се познаваме от деца, той постоянно е бил почитател на Спартак. Тошко също се включи в нашата идея. Той е различим човек, оказва помощ с каквото може.
- Защо обичайни тимове като Черноморец (Бургас), Спартак (Варна), Спартак (Плевен), Пирин (Благоевград), Добруджа, Марек (Дупница), Беласица (Петрич) ту изплуват, връщат се ненапълно, а по-късно още веднъж потъват надолу?
- Наистина нямам концепция. За мен истината е в клубовете с обичаи – вие самичък изброихте. Много се веселя за Спартак (Плевен) и Нефтохимик, че се върнаха в професионалния футбол. Ще дам образец по какъв начин стояха нещата в Русия. Там имахме губернатор на Ярославска област, а тя се състоеше от няколко градчета. Губернаторът събираше всички ръководители на локалните комбинати, заводи и така нататък, които даваха пари за футбол и хокей. И двата спорта бяха на равнище – и футболът, и хокеят. Така се получават нещата. Във Варна имам много близки другари, свързани с Черно море. Винаги сме уважавали хората от Черно море, тъй като това е огромен клуб с обичаи. Даже им изпитвам завист благородно, че имат подобен сериозен спонсор. Един ден и ние се надяваме да имаме, тъй като също го заслужаваме. Говорим за локалната власт и помощта и ви споделих какъв брой ни оказват помощ от Община Варна. Ами нали ние по тази причина развиваме футбола, с цел да оказваме помощ на младите. А не да оставяме тези дечица с цигари и наргилетата. Опитваме се да ги вършим хора, да построяваме и възпитаваме характерите им. От това по-хубаво има ли?! Преди няколко дни отидох до Варна, срещнахме се с господин Портних, одобри ни и говорихме дълго. Обсъдихме взаимни хрумвания. Това, което той ни е заречен - не приказвам за пари, а за контакти, в случай че 50% се случи, бихме били добре.
- Искам да ви върна много години обратно. Кой ви заведе за първи път на стадиона на Спартак?
- Татко, господ да го елементарни. Той беше играл футбол на по-ниско равнище и ужасно доста харесваше Спапртак. Моят дядо също беше спартаклия. Заведоха ме, а аз възпламених много деца към мен. Оказа се, че моят набор, родените 1975 година, излязохме много положително потомство (смее се). Бяхме аз, Диян Генчев, Стефан Дончев, Антон Вълчанов. Няма да не помни в никакъв случай, в един миг в първия тим на Спартак имаше 26 футболисти, от тях 13 юноши, родени 1974, 1975 и 1976 година. Един ден се надявам да бъде отново по този начин. Аз персонално като човек, който се занимава с футбол, желая моят роден клуб да създава момчета, а не да взимаме чужденци, както вършат множеството тимове.
- По ваше време, а и по-късно Спартак Варна не се даваше на грандовете от София?
- Така беше, играехме много мощно освен вкъщи, само че и на открито много точки крадяхме. Спомням си, че Спартак Варна не бе побеждавал ЦСКА повече от 20 години. Бихме ги с 2:1 в първите кръгове на есенния дял на сезон 1997/98, а аз играх в този мач. Спомням си го като през днешния ден, стадионът беше цялостен, в действителност направихме страховит дуел.
- И напролет на 1998 година дойде в ЦСКА. Когато видяхте в тима Стоичков, Костадинов, Трифон Иванов...
- За мен беше една фантазия. Тогава влязох и в националния тим и играх с момчетата. Да си един до друг с Ицо, с Трифон лека му пръст, с Емо, в ЦСКА бяха още Бончо Генчев, Емо Кременлиев – неповторимо преживяване.
- Навръх 50-годишния празник обаче се случи това 0:5 от Левски...
- През пролетта Илия Павлов, от който имам страхотни мемоари, стартира лека-полека да губи интерес и да се отдръпва. Стигна се до много честа промяна на треньорите. Първо беше Гочето, по-късно Петьо Зехтински със Стойчо Младенов, най-после назначиха и Димитър Пенев. За финала… това е най-кошмарният спомен от кариерата ми. Много пъти съм си го мислел, в случай че мога да върна времето по някакъв начин… Съжалявам ужасно доста, само че има и такива моменти. До 15-20-ата минута, в случай че си спомняте, имахме греди, изпуснахме и други положения.
- Защо по-късно преминахте в Локо Сф, можехте ли да останете в ЦСКА?
- Можех, само че истината е, че се скарахме с Лъчо Танев. Моето предпочитание беше да остана в ЦСКА. Помня Милен Петков и Мето Деянов – двама мои доста положителни другари, ми споделиха – ти не си добре, всички дават благо и драго да играят в ЦСКА, а ти?! Нямам нищо срещу Локо София, само че знаете какво е ЦСКА. Съжалявам за тази моя постъпка, само че нямаше по какъв начин да бъде по различен метод.
- Бяхте на косъм от Световното състезание във Франция през 1998 година. Защо не попадна в състава на Христо Бонев?
- В кариерата ми имам няколко заболели тематики. Това е една от тях. Не съм сигурен, би трябвало да го ревизирате, само че в историята или най-малко в новата история, ние бяхме единственият тим, който отиде на международно състезание с двама вратари. Става въпрос за Франция през 1998 година. Тогава трябваше да отпътува като трети вратар след Здравко Здравков и Борислав Михайлов. Само че ние свършихме услуга на един президент, с цел да бъде взет полеви състезател на мое място и аз като минимален в тима, разумно бях подценен. Казаха ми, че в случай че се наложи – щели да ме извикат… Поне да бяха взели различен вратар, да знам, че отпътуваме с трима. Защото Боби беше на години, в случай че беше станало нещо, оставахме с един вратар!
- В Полша се превърнахте във водеща фигура в Легия Варшава. Как успяхте да се справите със сериозната конкуренция в този великански клуб?
- Правилно се изразявате. Легия Варшава е цялост от Левски, ЦСКА и още водещи тимове в България. За Полша в действителност има големи мащаби. Клубът има 28-30 милиона евро бюджет, новият стадион непрекъснато е цялостен, голяма фенска маса, единствено от абонаментни карти генерират милиони евро доходи. Още по мое време Легия беше ужасно огромен клуб като организация и капацитет. Исках да отворя нова страница в кариерата си – бях играл за младежкия народен тим, стигнах и до мъжкия. Минах през ЦСКА. Така че договорът с Легия ме стимулира ужасно доста. Там, почтено ви споделям, не стъпвах по земята, а летях. Имал съм комоцио и трамви, само че съм играл. Защото знаех, че изляза ли за един мач, може по-късно да не се върна на титулярното място. И когато приказваме за доходи на такива клубове, моето мнение е, че не може клуб като ЦСКА да банкрутира. Не може!!! Това е неприемливо.
- Да, само че видя какво се случи?
- Всеки един почитател, както си заплаща интернета на месец, в случай че дава 10 лв. на ЦСКА – 10 левчета, нещо като членски импорт, знаете ли какво ще стане. Да не са милиони хора, 100 хиляди да са на месец, сметнете какъв брой се получава. Само 100 хиляди, а нали са доста повече. Тук не става въпрос единствено за ЦСКА, за всеки по-голям клуб. Така ще е и по-лесно на притежателите, може да се оправят стадионите, стадиони, да се мисли за школата. Толкова ли е тежко. Това са две кутии цигари дневно!
- Виждате какво се случва с българските футболисти. Защо все по-рядко съумяват да излязат в чужбина, да не приказваме за одобряване?
- Ако приказваме за националния тим, кои треньори минаха - Хубчев, сега е Краси Балъков. И Ицо, и Мъри – всички са страхотни треньори. Просто поколенията може би са такива. Ние непрекъснато си задаваме въпроси с сътрудниците в Славия какво се случва, за какво е по този начин. Преди два дни приказвах на младите момчета, обяснявах им какви футболисти бяхме в младежкия народен тим. Само ще ви кажа, че аз и Иванков бяхме вратари, не желая да изреждам всички нататък. Имам възприятието, че в този момент тези момчета ги викат по обвързване, а не толкоз по заслуги. Те би трябвало много повече да се потрудят. Аз им споделям, че с два часа тренировки дневно и по-късно игра на плейстейшъни и заведения, няма по какъв начин да станат нещата. Трябва непрекъснато да си предан на футбола. Постоянно даваме образец със сърбите. Много са надалеч пред нас. Те на 15-16 им дават път в първите тимове, а на 18-19 години към този момент вършат изходящи прехвърляния за милиони. Но сърбите постоянно са били по-нахъсани от нас.
- Като човек с доста опит в българския футбол съгласно вас на какво се дължи хегемонията на Лудогорец?
- Ако погледнем действително нещата, това не е инцидентно. Абсолютно справедливо е всичко. Тези хора дадоха образец на цяла България по какъв начин се прави подобен печелиш план. През годините непрекъснато слушаме – съдиите, съдиите. Това са несериозни неща. Всеки един тим е бил ощетяван и са му помагали. Да не би в Европа някой да им оказва помощ?! Несериозни са такива приказки. Дайте да погледнем действително какво се прави - страховит стадион, база, какъв брой терена построиха!? Имат оздравителен център, имат всичко – пансион за децата. Ще бъдат още 10 години първенци, в случай че не стартират и другите клубове да взимат образец от Лудогорец. Ако съм началник на различен клуб, бих погледнал какво направиха те и бих се старал да се доближа до тях, в случай че мога и да ги надмина.
- В България обаче за какво понасят рецензии?
- Аз това го ненавиждам, даже мразя. Живях много години в чужбина. Там се научих, че хората отразяваха позитивните неща, не отрицателните. При нас е завист против Лудогорец. Защо? Хората дават образец и не разбирам какво имат срещу тях. Ще видите, че напълно скоро ще реализиран още един триумф. На път са да трансформират малко политиката – не може безпределно да е единствено с чужденци. Наблюдавам от близко нещата, виждам в какъв брой възрасти при юношите стават първенци. Техни фрагменти попълнят подрастващите национални тимове. Постепенно ще стартират да постановат момчета и в първия тим. При тях работят отлични треньори в школата, имат условия, какво повече е нужно на подрастващите?
- За край, несъмнено мечтаете един ден да видите нещо сходно и във Варна?
- Искам един ден да си седнал съм горе на трибуните и да виждам по какъв начин нещата работят и се развиват. Не желая постове. Видял съм доста неща, натрупах опит, имам доста хрумвания. Просто ни би трябвало малко помощ, с цел да ги осъществяваме. Спартак го заслужава, тъй като е клуб с обичаи и голяма фенска поддръжка.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ