Радост и тъга струи от последното съобщение на Сашка Васева.

Радост и горест струи от последното известие на Сашка Васева. Прочетете го, посмейте се и поплачете:

„Питате ме дали пея в този момент, като не виждам? Да, пея, несъмнено! Гласът не ми е атрофирал, нито визията… и тъй като стана доста тъжно, ще ви опиша една хумореска: Обичам да вървя в една бирария на Петте кьошета в София, която е средище на художници. Там един доста прочут художник пожела да се запознае с мен и ми сподели: „Приятно ми е, аз съм еди-кой си..!“. Аз му отвърнах: „Съжалявам, само че не мога да ви позная, тъй като не виждам с очите…“, а той се пошегува и ми отвърна: “ Е к’во ти пука, нямаш очи, само че имаш хубави цици…“ (беше подпийнал)! Да, шегата му беше дебелашка, ще кажете, само че тъкмо такава би трябвало да ни бъде настройката към нашите несгоди и несгоди. Може нещо да ни се е случило неприятно, само че щом имаме обич, може би имаме всичко. Може би не съм в неравностойно състояние, тъй като мога да прегръщам, да върша обич и да обичам!“