Радослав Бимбалов пред Novinite.bg: Да, 42 е!
Радослав Бимбалов е публицист, държавник, съосновател и ръководещ сътрудник в информационната организация The Smarts Group.
Бунтар по природа, гневното му и сатирично перо сочи язвите на безумията и безхаберето в политиката и обществото години наред, а самият той се трансформира в един от представителите и изразителите на мнението на голяма част на жителите.
Много от нас си го спомнят и като дуетна половинка на „ Замунда Банана бенд ” от 90-те години на предишния век, когато сатиричните песни превзеха публиката, а техните текстове – уви, са настоящи и в днешни времена.
Като публицист дебютира в прозата в края на 90-те години, а след съвсем две десетилетия спиране се завръща със сборника " Млък " и романа " Екстазис " (изд. " Сиела " ), който се появи по-рано тази година.
На 30 август Бимбалов ще показа " Екстазис " в Созопол, в границите на новото издание на " Аполония ", което ще се организира от 28 август до 5 септември.
Снимка: Creative Visual Solution
Тази година участвате с книгата си „ Екстазис ” в „ Аполония ”. Откога имате мемоари за фестивала на изкуствата и какво Ви е впечатлявало в него през годините?
“Аполония ” за мен е разумната естетика сред безвремието на морето и непреходния дух на изкуството. През всички тези години Созопол ставаше кей на доста гении, само че несъмнено аз вечно ще свързвам този фестивал с пианото на Милчо Левиев. За мен е чест, че третата ми книга - “Екстазис ” - ще се трансформира в част от историята на “Аполония ”.
Има голям интерес към „ Екстазис ”, която ще визиите на 30 август в Созопол на феста. Защо избрахте облика на Смъртта за основен воин в необичайния сюжет?
Смъртта е неизменима част от живота, съгласно някои съставлява неин край, съгласно други е ново начало. Истината е, че ние, индивидите, изпитваме необичайно привличане към гибелта - боязън, подправен с любознание. Реших да опиша моята персонална фикция за гибелта - в “Екстазис ” героят се споделя Михаил и неговата работа оттатък е да събира последния мирис на умиращите, по повеля свише. Само че този Михаил е бил човек, като нас. И той носи в себе си чувството за мощните страсти, които ни вършат хора. Една от тези страсти е любовта и в действителност тя може да се окаже толкоз мощна, че даже гибелта и отвъдното да не бъдат спънка за нея.
Снимка: Creative Visual Solution
Известен сте с ярката си гражданска позиция на неотстъпчивост към неправдата, безумията в страната и лакомията на пишман политици. Какво Ви впечатли най-силно в последно време?
Гневът ми към засилващия се език на омразата освен не утихва, в противен случай - чувствам, че обстановката у нас излиза отвън надзор. Време е обществото ни да съобщи ясно своята неотстъпчивост към надигащите се ксенофобия, хомофобия и расизъм. Не желая да допускам, че шепа евтини популисти са в положение да трансформират образа на модерна европейска България.
Вашият протест? Какво Ви вади от кожата в актуалната политическа обстановка?
Това, че допуснахме да ни разделят, кълцат и надробяват на късчета - поради втълпяване на ненавист и неистини, в обслужване на непознати, имперски ползи на терористична страна, в чиито нозе ни карат да коленичим от 80 години.
Размахът на въображението Ви препраща от сатирични текстове за песни, през тежки, тъжни и гневни редове до творчеството на информационния специалист. Къде е пресечната им точка?
Снимка: Creative Visual Solution
В независимостта. Аз съм горделив с това, че не съм част от никакви непознати ползи - и в бизнеса, и в творчеството, и в публичните си позиции. Правя и споделям единствено това, което желая. Отстоявам персонална позиция и имам персонална мотивация да диря смяна и разцвет - моята дребна щерка, на която ще оставя моята България.
„ Пътеводител на Галактическия стопаджия ”: Какво бихте взели със себе си на една случка в Космоса?
Към наложителната (според Пътеводителя) хавлия, бих добавил една иновация - да е “ха-ха-влия ”. Смехът е съвършеното наслаждение от живота - уповавам се да го имам, когато потегли някъде надалеч от тук - в Космоса или даже в отвъдното.
„ Пътводител на българския жител ”: Какви постулати бихте заложили в него?
Моят цифров “Пътеводител ” си остава първата ми, обезверена борба с развалената от некадърна приложимост България. Почнах да го списвам още по времето, когато хората споделяха главно котки и манджи в обществените мрежи. 13 години по-късно, измежду стотиците ми постулати там, бих отличил един, който към момента е значим за осмисляне - “Организираната нецензурност е по-добре проведената престъпност ”.
Снимка: Creative Visual Solution
Кой е най-яркият Ви спомен от времената на „ Замунда Банана Бенд ”? Как би звучал рефренът на една Замундовска ария в този момент?
Няма не-ярък спомен от времената в ЗББ. Усещането да си на сцена, под прожекторите, е несравнимо - чисто физически преживяването може да бъде разказано единствено с клишета, само че с цел да го схванеш, би трябвало да мине през теб. Когато с Жоро Пеев пишехме тези текстове, разказвахме иронично горчивата истина за България. Тази ирония, за жалост, е годна и през днешния ден. Всеки подигравателен текст от тези албуми е изцяло настоящ.
Ако трябваше да напишете книгата на живота си, какво би било нейното заглавие?
Всичко, което върша, приключвам с чувството, че е единствено подготовка за идващото, по-добро нещо. Така че заглавието на книга за моя живот несъмнено би включвало думата “репетиция ”.
Има ли нещо, което не съм Ви попитала, а бихте желали да кажете?
Да, 42 е!
Интервю на Ани Романова, Novinite.bg
Бунтар по природа, гневното му и сатирично перо сочи язвите на безумията и безхаберето в политиката и обществото години наред, а самият той се трансформира в един от представителите и изразителите на мнението на голяма част на жителите.
Много от нас си го спомнят и като дуетна половинка на „ Замунда Банана бенд ” от 90-те години на предишния век, когато сатиричните песни превзеха публиката, а техните текстове – уви, са настоящи и в днешни времена.
Като публицист дебютира в прозата в края на 90-те години, а след съвсем две десетилетия спиране се завръща със сборника " Млък " и романа " Екстазис " (изд. " Сиела " ), който се появи по-рано тази година.
На 30 август Бимбалов ще показа " Екстазис " в Созопол, в границите на новото издание на " Аполония ", което ще се организира от 28 август до 5 септември.
Снимка: Creative Visual Solution Тази година участвате с книгата си „ Екстазис ” в „ Аполония ”. Откога имате мемоари за фестивала на изкуствата и какво Ви е впечатлявало в него през годините?
“Аполония ” за мен е разумната естетика сред безвремието на морето и непреходния дух на изкуството. През всички тези години Созопол ставаше кей на доста гении, само че несъмнено аз вечно ще свързвам този фестивал с пианото на Милчо Левиев. За мен е чест, че третата ми книга - “Екстазис ” - ще се трансформира в част от историята на “Аполония ”.
Има голям интерес към „ Екстазис ”, която ще визиите на 30 август в Созопол на феста. Защо избрахте облика на Смъртта за основен воин в необичайния сюжет?
Смъртта е неизменима част от живота, съгласно някои съставлява неин край, съгласно други е ново начало. Истината е, че ние, индивидите, изпитваме необичайно привличане към гибелта - боязън, подправен с любознание. Реших да опиша моята персонална фикция за гибелта - в “Екстазис ” героят се споделя Михаил и неговата работа оттатък е да събира последния мирис на умиращите, по повеля свише. Само че този Михаил е бил човек, като нас. И той носи в себе си чувството за мощните страсти, които ни вършат хора. Една от тези страсти е любовта и в действителност тя може да се окаже толкоз мощна, че даже гибелта и отвъдното да не бъдат спънка за нея.
Снимка: Creative Visual Solution Известен сте с ярката си гражданска позиция на неотстъпчивост към неправдата, безумията в страната и лакомията на пишман политици. Какво Ви впечатли най-силно в последно време?
Гневът ми към засилващия се език на омразата освен не утихва, в противен случай - чувствам, че обстановката у нас излиза отвън надзор. Време е обществото ни да съобщи ясно своята неотстъпчивост към надигащите се ксенофобия, хомофобия и расизъм. Не желая да допускам, че шепа евтини популисти са в положение да трансформират образа на модерна европейска България.
Вашият протест? Какво Ви вади от кожата в актуалната политическа обстановка?
Това, че допуснахме да ни разделят, кълцат и надробяват на късчета - поради втълпяване на ненавист и неистини, в обслужване на непознати, имперски ползи на терористична страна, в чиито нозе ни карат да коленичим от 80 години.
Размахът на въображението Ви препраща от сатирични текстове за песни, през тежки, тъжни и гневни редове до творчеството на информационния специалист. Къде е пресечната им точка?
Снимка: Creative Visual Solution В независимостта. Аз съм горделив с това, че не съм част от никакви непознати ползи - и в бизнеса, и в творчеството, и в публичните си позиции. Правя и споделям единствено това, което желая. Отстоявам персонална позиция и имам персонална мотивация да диря смяна и разцвет - моята дребна щерка, на която ще оставя моята България.
„ Пътеводител на Галактическия стопаджия ”: Какво бихте взели със себе си на една случка в Космоса?
Към наложителната (според Пътеводителя) хавлия, бих добавил една иновация - да е “ха-ха-влия ”. Смехът е съвършеното наслаждение от живота - уповавам се да го имам, когато потегли някъде надалеч от тук - в Космоса или даже в отвъдното.
„ Пътводител на българския жител ”: Какви постулати бихте заложили в него?
Моят цифров “Пътеводител ” си остава първата ми, обезверена борба с развалената от некадърна приложимост България. Почнах да го списвам още по времето, когато хората споделяха главно котки и манджи в обществените мрежи. 13 години по-късно, измежду стотиците ми постулати там, бих отличил един, който към момента е значим за осмисляне - “Организираната нецензурност е по-добре проведената престъпност ”.
Снимка: Creative Visual Solution Кой е най-яркият Ви спомен от времената на „ Замунда Банана Бенд ”? Как би звучал рефренът на една Замундовска ария в този момент?
Няма не-ярък спомен от времената в ЗББ. Усещането да си на сцена, под прожекторите, е несравнимо - чисто физически преживяването може да бъде разказано единствено с клишета, само че с цел да го схванеш, би трябвало да мине през теб. Когато с Жоро Пеев пишехме тези текстове, разказвахме иронично горчивата истина за България. Тази ирония, за жалост, е годна и през днешния ден. Всеки подигравателен текст от тези албуми е изцяло настоящ.
Ако трябваше да напишете книгата на живота си, какво би било нейното заглавие?
Всичко, което върша, приключвам с чувството, че е единствено подготовка за идващото, по-добро нещо. Така че заглавието на книга за моя живот несъмнено би включвало думата “репетиция ”.
Има ли нещо, което не съм Ви попитала, а бихте желали да кажете?
Да, 42 е!
Интервю на Ани Романова, Novinite.bg
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ