Радомир Хараланов разказва пред в. Бряг за срещата си с

Радомир Хараланов споделя пред в. " Бряг " за срещата си с естественото събитие през 2007 г. 

" Това, което си припомням, е, че се случи през 2007 година Тогава бях на 17 години. Аз таман се бях върнал от квалификациите за младежкия народен тим на България до 18 години в Ереван, Армения. По това време мои треньори бяха старши-треньор Никола Христов и помощникът му Борислав Богомилов.

Инцидентът стана през юли или август беше, същото време като в този момент с огромни горещини в следобедните часове. Правехме двустранна подготовка на  ФК " Дунав “ на Градския стадион. Рязко притъмня, аз се движех в дясната страна на стадиона, откъм Сектор А. Чу се мощен гръм, ръмеше доста леко, не е имало мощен дъжд.

Това, което усетих от удара, не знам по какъв начин да го опиша. Много мощен удар и в същото време напън от горната страна на главата. Паднах на земята - не на секундата, а незабавно! Не съм губил схващане. След това хукнах в другия завършек на съблекалнята. Заедно с мен още две момчета попаднаха под удара на мълнията -  Кристиян Християнов и Борислав Джарнавлиев. Те изпитаха дискомфорт, само че от всички ни Кристиян беше в по-тежко положение, имаше проблем с кръвното, викнахме Бърза помощ и те го водиха в болница. Никой от нас не получи изгаряния.

Стресът след такова преживяване е голям. Години по-късно на тренировки или мачове, като  имаше гръмотевици, съм изпитвал стрес. А тогава разбрахме, че мълнията в действителност е паднала в Жабешкото. На идващия ден го установяваха.

Искам да изкажа дълбоки съболезнования на фамилията и околните на починалото дете и се апелирам за другото момче! "

Според мен един подобен случай въздейства върху душeвността на човек за цялостен живот. Навремето се наложи да отивам на проучвания, с цел да се види дали  имам последици след мълнията. Тогава лекари ми споделиха, че сходен удар въздейства върху нервната система. "