Радка Аргирова завършва ВМИ-София през 1969 г. През 1973 г.

...
Радка Аргирова завършва ВМИ-София през 1969 г. През 1973 г.
Коментари Харесай

Проф. Аргирова: Отпадането на безплатния PCR беше грешка, не знаем точния ход на пандемията

Радка Аргирова приключва ВМИ-София през 1969 година През 1973 година придобива научна степен „ Кандидат на медицинските науки “ в Института по вирусология „ Ивановски” в Москва след отбрана на дисертация в региона на животинските ретровируси. През 1987 година е определена за доцент по вирусология към Института по обща и сравнителна патология на Българска академия на науките. От 1994 година е лекар на медицинските науки, а от 1997 година - професор по вирусология.

Проф. Аргирова има дълготраен теоретичен и на практика стаж като вирусолог в региона на HIV, ретровирусите и онкогенните вируси. Международен специалист по въпросите на СПИН в извършени задачи в Република Конго и Филипините. От 1987 година до 2012 година проф. Аргирова е завеждащ поредно Централна лаборатория по СПИН, Лаборатория по ретровируси и Лаборатория по херпесни и онкогенни вируси в Националния център по заразни и паразитни заболявания. Била е заместник-министър на опазването на здравето, както и основен държавен хигиеничен контрольор в интервала 1995–1997 година Понастоящем работи като вирусолог в Клинична лаборатория на Аджибадем Сити Клиник Болница Токуда. Притежава специализации в Германия и Съединени американски щати. Под нейно управление са предпазени 7 дисертации и 13 дипломни работи по вирусология. Автор е на над 100 научни публикации.

От 2001 година досега е ръководител на Българското сдружение по здравна вирусология. Член е на Международното сдружение за СПИН (International AIDS Society), на Европейската клинична асоциация по СПИН (European AIDS Clinical Society) и редица други.

От началото на пандемията проф. Аргирова е включена в състава на Медицинския експертен съвет по COVID-19 към Министерския съвет на РБългария.

Проф. Аргирова, ефикасни ли бяха ограниченията, които бяха подхванати за ограничение на пандемията от COVID-19 по време на обособените талази?

За страдание, не постоянно ограниченията бяха навременни, а затова – и ефикасни. До края на четвъртата вълна (2021 г.) не бяха поставяни ясно цели на подхванатите ограничения, тъй като някак се копираше от другите страни, не се отчитаха резултатите от тези ограничения, не беше взимано поради, че у нас събитията се движеха с най-малко 2-месечно забавяне. До началото на 2022 година нямаше явен проект с избрани количествени критерии, с цел да има предвидимост и предварителна подготовка. Всичко това всяваше безпорядък, неустановеност и неопределеност измежду обществеността. Години наред рецесията не беше ръководена от експерти и специалисти, а от политици и постоянно управлението й бе съобразявано с техните ползи. Във всички страни, включително и у нас, където преди всичко бяха зачитани политическия напън и интерес, а не професионализмът, обстановката бе сходна с тази в България.

Навременна и достоверна ли беше диагностиката на болестта по време на пандемичната рецесия? Каква част от българите все още действително са боледували от Коронавирус?

Диагностиката, с дребни изключения като тук имам поради началната активност на новосформираните лаборатории, беше достоверна, само че не и навременна. Последното въпреки всичко зависи от това по кое време болният се явява на обзор и за взимане на проба. Все още не можем да се избавим от неприятния си табиет да чакаме до последната опция без да вървим на доктор. Не е известно тъкмо каква част от българите все още действително са боледували от Коронавирус, тъй като към днешна дата знаем броя на заболелите, оздравелите и умрелите, само че не знаем броя на лицата, прекарали асимптомно инфекцията. Затова, съгласно мен, броят на прекаралите инфекцията в разнообразни форми в България най-вероятно е към 2,5 милиона души.

Каква е вашата оценка за оправянето на страната ни с изключителната конюнктура спрямо другите европейски страни?

Оценката ми е най-слабата допустима – ограниченията просто не се съблюдаваха.

Смятате ли за подходящо премахването на всички наложителни противоепидемични ограничения у нас?

Точно в този миг - да, подходящо е. Все отново, на закрито, в обществения превоз, в медицинските заведения е целесъобразно да се носят маски, тъй като към момента се откриват нови заболели.

Каква е заболеваемостта сега и по какъв начин стои въпросът с диагностицирането в изискванията на неналичието на ограничения?

В момента заболеваемостта е доста ниска. Диагностицирането продължава, само че е много лимитирано, тъй като редица лаборатории не работят.

Кой е златният стандарт за диагностициране на Коронавирус?

Най-добрата диагностика на Коронавирус е PCR пробата.

Грешка ли е отпадането на безвъзмезден PCR тест, назначаван от общопрактикуващите лекари?

Да, неточност е. Колкото по-малко проби се вършат, толкоз по-малко позитивни проби се откриват. На процедура, не сме сигурни дали съобщаваните бройки отразяват действителната обстановка или я омекотяват. А това значи, че не знаем точния ход на пандемията сега.

Какво е вашето мнение по отношение на слагането на бустерни дози на хора без съпътстващи болести?

Препоръчвам и на лицата без съпътстващи болести да се слагат бустерни дози, тъй като всеки идващ вирусен вид от ден на ден „ заобикаля “ имунната система и формираните от нея антитела към предшестващите разновидности.

Да чакаме ли нова пандемична вълна и подготвени ли сме за нея?

Да, през есента! Вече опознахме динамичността на еволюцията на пандемичните талази, заради което можем да чакаме идната такава не изобщо, а в несъмнено време. В България би трябвало да сме изключително деликатни, тъй като „ нашата “ вълна ще пристигна към 2 месеца след западноевропейската, а може и новият вирусен вид да се прояви като по-инфекциозен, заради съществуването на възприемчиво неимунизирано население. Тези данни са известни в Министерство на здравеопазването и към този момент тече подготовка за нова вълна. Надявам се да не бъдем сюрпризирани от нея.
Източник: zdrave.net

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР