Петър Волгин е съден за 100 000 лв. от близки на жертвите на Народния съд
Радиоводещият от БНР Петър Волгин ще отговоря в Софийския градски съд по групово дело, заведено от родственици на жертви на комунистическия режим. Това се разбра от пост във Facebook на депутата от ПП-ДБ и цивилен деятел Манол Пейков.
От Софийския градски съд потвърдиха пред EURACTIV България за делото и обясниха, че сега се разменят бумаги сред страните и процесът още не е плануван.
Идеята за груповото дело се роди около различен иск против Волгин – заведен от 102-годишна жена, чийто брачен партньор е погубен без съд и присъда през октомври 1944 година Поводът е пост на Волгин във Facebook от 1 февруари, който е ден за респект на жертвите на комунизма, Волгин написа в обществената мрежа: „ Достатъчно е да погледаш единствено десетина минути някой нагъл и неумен паралия като Хампарцумян, с цел да схванеш за какво е трябвало да има Народен съд. “
Манол Пейков стартира акция за събиране на средства, с които да бъде помогнато на 102-годишната дама да води делото. (То е планувано за края на октомври в Софийския областен съд.) След многото мнения под поста му от други жертви на режима, се заформи и концепцията за групов иск.
Той е заведен от 41 души. Те упорстват съдът да признае, че с обществените си изявления Волгин визира паметта на жертвите на комунистическия режим и наранява душевно членовете на техните фамилии, като изявленията му са противоправни като противоречащи на закона и са направени съзнателно и злонамерено. В желае са изредени и изявления на Волгин, които околните на жертвите на режима одобряват за проблематични.
Второто искане на хората е Волгин да бъде наказан да прекрати тези си изявления. Третото им искане е той да бъде наказан да заплати 100 000 лева за вредите, породени на груповия интерес. В исковата молба са разказани и потресаващите истории на хората, завели делото.
Внук разказва по какъв начин дядо му е липсващ без съд и присъда през 1944 година Друг споделя за татко си, разгласен за зложелател на народа и въдворен в лагер, тъй като идвал от семейство на фабриканти.
Сред ищците е и правоприемник на композитора на музиката на песента по Вазовото „ Тих бял Дунав “ Иван Караджов. Той умира през 1934 година, само че през 1944 година посмъртно е наказан на гибел от така наречен Народен съд. Цялото му имущество е иззето, а вдовицата му е лишена от пенсия. Друг просител е внук на разстрелян царски офицер, награждаван преди този момент с медал за смелост. Той е погубен през 1945 година дружно с други 90 офицери и бойци (само за този ден) в част от акцията за унищожаването на царското офицерство, се споделя в исковата молба.
От Софийския градски съд потвърдиха пред EURACTIV България за делото и обясниха, че сега се разменят бумаги сред страните и процесът още не е плануван.
Идеята за груповото дело се роди около различен иск против Волгин – заведен от 102-годишна жена, чийто брачен партньор е погубен без съд и присъда през октомври 1944 година Поводът е пост на Волгин във Facebook от 1 февруари, който е ден за респект на жертвите на комунизма, Волгин написа в обществената мрежа: „ Достатъчно е да погледаш единствено десетина минути някой нагъл и неумен паралия като Хампарцумян, с цел да схванеш за какво е трябвало да има Народен съд. “
Манол Пейков стартира акция за събиране на средства, с които да бъде помогнато на 102-годишната дама да води делото. (То е планувано за края на октомври в Софийския областен съд.) След многото мнения под поста му от други жертви на режима, се заформи и концепцията за групов иск.
Той е заведен от 41 души. Те упорстват съдът да признае, че с обществените си изявления Волгин визира паметта на жертвите на комунистическия режим и наранява душевно членовете на техните фамилии, като изявленията му са противоправни като противоречащи на закона и са направени съзнателно и злонамерено. В желае са изредени и изявления на Волгин, които околните на жертвите на режима одобряват за проблематични.
Второто искане на хората е Волгин да бъде наказан да прекрати тези си изявления. Третото им искане е той да бъде наказан да заплати 100 000 лева за вредите, породени на груповия интерес. В исковата молба са разказани и потресаващите истории на хората, завели делото.
Внук разказва по какъв начин дядо му е липсващ без съд и присъда през 1944 година Друг споделя за татко си, разгласен за зложелател на народа и въдворен в лагер, тъй като идвал от семейство на фабриканти.
Сред ищците е и правоприемник на композитора на музиката на песента по Вазовото „ Тих бял Дунав “ Иван Караджов. Той умира през 1934 година, само че през 1944 година посмъртно е наказан на гибел от така наречен Народен съд. Цялото му имущество е иззето, а вдовицата му е лишена от пенсия. Друг просител е внук на разстрелян царски офицер, награждаван преди този момент с медал за смелост. Той е погубен през 1945 година дружно с други 90 офицери и бойци (само за този ден) в част от акцията за унищожаването на царското офицерство, се споделя в исковата молба.
Източник: skandal.bg
КОМЕНТАРИ