Радиожурналистът Константин Тилев в интервю за сутрешния блок Добро утро,

Радиожурналистът Константин Тилев в изявление за утринния блок " Добро утро, България " на Радио " Фокус "



На Празника на българското радио ще ви срещнем с един същински експерт в региона – радиожурналиста и сътрудник Константин Тилев, дълготраен водещ на " Нощен небосвод “, един от създателите на първото частно радио у нас, Радио FM+. Здравейте, господин Тилев, и цветущ празник! 

Здравейте и положително утро на вас и на всички слушатели на " Фокус “. Много ми е драго. 

На нас също ни е драго, господин Тилев. Магия е радиото, може би тези, които не са се докоснали до него, не могат да ни схванат, само че и те имат право. Г-н Тилев, желая да ви върна обратно във времето. Как се появи пламъчето във вас, да желаете да говорите, да заобикнете радиоефира и да го превърнете в неизменима част от вашия живот? 

Пламъчето се появи, когато бях още студент. Тъй като имах едно неприятно преживяване на ски и получих един удар в задната част на главата, започнах да примижавам по един по-особен метод и по тази причина ми споделиха, че за телевизия не ставам във Факултета по публицистика и че ме пращат в специалността " Радио “. Аз бях леко отчаян, само че след  това към този момент, когато започнах един стаж в " Хоризонт “ в далечната 1976 година – представяте ли си, – когато започнах този стаж, магията фактически ме хвана, както се споделя, влезе ми в кръвта. И оттук насетне съм обвързван неразривно с радиото. 

Казахте, в началото сте се разочаровали, когато са ви споделили, че ще станете за радио, а не за телевизия. Защо, каква беше вашата визия за тогава радиото, в самото начало? 

Нямах кой знае каква визия, искрено да ви кажа. Йоланда, радиото по-скоро се усеща, в сравнение с да си го показва човек, тъй като ето, сега аз ви чувам вас и вашия глас – имате доста прекрасен, топъл глас, с доста хубаво лъчение, прекрасен тембър, само че в това време единствено по гласа би трябвало да си показва по какъв начин изглеждате. 

Точно по този начин.  

Да, по гласа изглеждате като една напълно леко цялостна дама, която е с огромен бюст и със светлоруса коса, доста бяла кожа.  

Почти познахте. Да, руса коса. За пълнотата съм ви леко афектирана, само че – добре. 

Е, не. Това с пълнотата е извод, тъй като още Анна Шинева – една именита говорителка в радиото споделяше, че хубавите гласове излизат от огромни тела. И по тази причина и оперните певици са много цялостни, множеството от тях. И положителните радиоводещи, множеството от тях са по този начин, по-добре поставени. Та, от тази позиция разсъждавах по този метод, не с някакво подмятане. 

Г-н Тилев, противоположната връзка, знаете, е доста значима за нас, да чуваме какво в действителност получават нашите слушатели, по какъв начин се осведомят. Знаете какъв брой е хубаво да чуете добра дума от слушател. Имате ли такива мемоари вие, разкажете ни? 

Да, мога да опиша, само че единствено в случай, че престанете да ме наричате господин Тилев. 

Добре, тогава, Косьо, разкажи ни, разкажи ни, Косьо. 

Добре, ще ви опиша. Съвсем неотдавна открих контакт през " Месинджър “ по напълно различен мотив с една моя остаряла слушателка – това е Силвия Щумпф от Варна. Навремето тя работеше в " Канал КОМ “ – имаше такова радио. 

Да.  

И подобен възхитен отзвук получих по-късно във " Facebook “, че просто не се сдържах и го репликирах, и го споделих с моите познати, с които поддържам връзка там. Тя говореше за едни прелестни моменти, в които е била с мен и с моя глас, и с преживяванията от нощното предаване, и какво ли още не. Много ми стопли сърцето и човек фактически в такива моменти общо взето се окуражава, че в действителност радиото не е просто да изливаш нещо в една фуния, която няма дъно, в една туба, която няма дъно, и в действителност през радиото достигаш до сърцето, до душата на хората.   

Много постоянно обаче слушам да споделят хората " Абе кой слуша радио в днешно време? “. Какво мислиш ти, имаме ли бъдеще? 

О, да, да, да. Навремето по този начин говореха за операта – кой слуша, кой гледа опера, кой върви на опера в днешно време, когато има толкоз кина и толкоз доста малките екрани, и толкоз доста неща. Не, не е правилно. Всяка медия, която по принцип е влезнала в живота и в кръвта на хората, продължава да живее. Вярно, че радиото има по-малка публика, в сравнение с преди, когато беше единствената медия, само че мога да кажа, че примерно радио се слуша освен в колата, освен в по-интимни моменти, просто радиото се слуша доста постоянно просто тъй като до теб доближава човешки глас. Това е доста мощна, доста прочувствена причина.

Така е, да. Косьо, радио живот, имаш необикновено възприятие за комизъм, което е подплатено с доста просветеност и умения да представяш нещата забавно. Ако през днешния ден би трябвало да представиш ситуацията у нас по забавен метод на слушателите, какво би споделил?  

Не съм доста квалифициран за такава особена метафора, мога да ви кажа безусловно следната такава история: българските депутати решили да създадат цирк с магарета и създали хубава сцена, поставили знаменца, поставили парапети, поставили хубави скамейки, създали бюфет и поканили хората. Всичките те влезнали, седнали по пейките и почнали да се озъртат къде са магаретата.  

Да. 

Не знам дали разбрахте.  

Разбрах аз, уповавам се и слушателите да са разбрали какво намеквате. Сега желая също по този начин да си поговорим за нещата, които правиш настрана от радиото. Ти пишеш. Последно издаде една извънредно омайваща и луксозна книга – " Омала “. Може ли да ни разкажеш малко за нея? 

" Омала “ – това е първата българска галактическа опера. Какво значи галактическа опера? Това е род, в който са преплетени ужасно доста ориси, ужасно доста сюжетни линии и в това време доста динамично и доста, доста, доста бих споделил приключенческо такова четиво, което ни придвижва в едно средновековие, единствено че в бъдещето.  

Средновековие в бъдещето.

Да, тъкмо по този начин. И в това средновековие в бъдещето в действителност хората сами са си го предизвикали, тъй като по силата на събитията построяват по този начин тяхното общество, че в действителност то репродуцира доста от белезите на средновековието на земята. Има благородници, има и мутанти, има извънземни, има въобще един куп неща, които са преплетени в страхотна примес и този, който прочете книгата, няма да остане отчаян, тъй като има от всичко – има обич, има интриги, има войни, сражения, шампионати и въобще не се скучае с това четиво. Така най-малко са оценките на всички, които са го чели до този миг. Така че предлагам. Все още има по книжарниците, тъй че може да се откри. Ако пък някой желае да купи електронно издание – непосредствено от електронния щанд на издателството " Лексикон “. 

Много ти благодаря, че беше наш посетител на днешния ден, на Деня на българското радио. Ние ти пожелаваме доста здраве и още доста триумфи. 

Успех на теб, Йоланда, и на Радио " Фокус “!