С напрежението от масовите протести все още в въздуха, кабинетът на Росен Железов подаде оставка в парламента на 11 декември 2025 г., отваряйки пътя за нови избори. Решението, обявено лично от премиера в мраморното фоайе на Народното събрание, предхожда гласуванието за вот на недоверие и слага край на коалицията ГЕРБ-БСП-ИТН. "Чуваме гласа на гражданите, които протестират срещу управлението", заяви Железов, подчертавайки, че това е моментът за преход, без да хвърля ръкавица на опозицията.
Протестите, които започнаха преди три дни, обхванаха над 35 града в България и столици като Виена, Брюксел и Берлин, обединявайки млади и по-възрастни от различни етноси. Те не са срещу политиките, а срещу стила на управление, отбеляза премиерът. В отговор, контрамитинги в 24 населени места подкрепиха правителството, но напрежението нарасна. Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов обясни решението пред партията си: "За да не бъдем заличени като Цар и Първанов, настоях за тази оставка днес". Той похвали постиженията – влизане в еврозоната, ръст на приходите и липса на корупция – и обяви ГЕРБ за опозиция.
След оставката, ИТН обвини опозиционни фигури като Асен Василев и Ивайло Мирчев в организиране на хаоса, който ще удари бюджета след 1 януари. "Тези нови бащи на хаоса ще неподготвят обществото за еврото", заяви заместник-председателят на групата Станистан Балabanов. Партията претърпя загуби – всички съветници в Свищов и активисти в Асеновград подадоха оставки поради вътрешни разногласия. ДПС, от своя страна, намекна, че "победителят е друг" – вероятно президентът Румен Радев.
Според променената през 2023 г. Конституция, Радев трябва да започне консултации с политическите сили, преди да раздаде мандати. Очаква се процесът да протече бавно, без спешни срещи в Клоката, за да се избегнат конфликти. Най-ранният срок за избори е 1 март 2026 г., но реалистично – около 8 март, преди Великден. Служебният кабинет може да се формира чак в края на януари, сред празниците и стресът от еврото.
Изборът на служебен премиер ще е от "домовата книга" – омбудсманката Велислава Делчева, нейната заместничка Мария Филипова, председателката на парламента Рая Назарян или ръководителите на БНБ и Сметната камара. Делчева, бивш гербист, често се споменава, но Радев може да откаже назначения, както стори през 2024 г. с Калина Стоянов. Аналитиците виждат края на януари като идеален момент за президентския "политически проект", без бързане.
Парламентът продължава работа до изборите, но съдбата на бюджета за 2026 г. виси на косъм. Социалният и здравният са минали първо четене, но ГЕРБ отказва подкрепа за втория вариант. Ако не се гласува до края на месеца, ще се наложи продължаване на този за 2025 г., което замразява заплати и пенсии. Предупрежденията са за хаос – скок на цените и неподготовеност за еврото.
Този преход подчертава дълбоките разделения в обществото, където гражданската енергия трябва да се насочи към стабилност. За Радев това е шанс да балансира между конституцията и очакванията, докато страната чака нова глава.
