Правят президента пълен фигурант
Радев ще се елементарни с назначението на шефове на ДАНС, на разузнаването, на НСО
Режат кадруването на президента в разнообразни институции посредством промени в законите
Има квоти в Съвет за електронни медии и КРС
В цялостен фигурант следва да се трансформира президентът след промени в основни закони, които дават квоти за назначения и разнообразни пълномощия на президента. Във импортирания план за изменение на Конституцията също има текстове, предвиждащи понижаване пълномощията на президента.
Сега концепцията е Народното събрание фрапантно да ореже кадруването и разпореждането на президента в разнообразни сфери от публичния живот като се стартира от сигурността и се продължи през Българска народна банка, КРС, Съвет за електронни медии и Конституционния съд. Вече е образувана работна група, която преглежда няколко закона, с цел да промени текстове, даващи пълномощия на президента, научи “Труд news ” от депутати на ръководещата коалиция. Според тях е изцяло допустимо даже Българска социалистическа партия да поддържа измененията, защото от социалистическата партия непрестанно показват отвращение от дейностите на Радев, който се пробва да ръководи страната еднолично.
Депутати от ППДБ разясниха, че още в първите дни от есенната парламентарна сесия ще внесат промени в законите, като с преимущество ще са тези в областта на сигурността. Повод за бързането е заявката на президента, че няма желание да привиква КСНС, тъй като нямало по какъв начин да седне на една маса с “хората от записите ”. “С хората от записите и с техните ортаци от тъмните политически сенки ли да свикам КСНС? Не мисля, че това е от изгода за националната сигурност ”, разяснява президентът Румен Радев от Шипка през уикенда. От ППДБ се гневни на Радев и за кадруването в службите и Министерство на вътрешните работи. Премиерът Николай Денков акцентира, че министърът на вътрешните работи Калин Стоянов няма доверие на основния секретар на Министерство на вътрешните работи Петър Тодоров и изиска оставката му. Тодоров бе стартиран от секретаря по вътрешна политика на Радев Николай Копринков.
Още от предишния - 48 парламент са подготвени промени в закона за НСО, за Министерство на вътрешните работи, за разузнаването, които плануват президента да не кадрува в службите (виж по-долу).
“На Радев би трябвало да се даде институционален отговор. Лично мнение е, че импийчмънт е вероятен вид, само че най-много Народното събрание би трябвало да преразгледа неговите пълномощия, ” разяснява през вчерашния ден депутатът от ППДБ Явор Божанков.
В Конституцията са дефинирани няколко съответните назначения, които се правят с укази на президента (виж карето), само че отвън тях в член 98 т. 7 е посочено, че президентът може да назначава и освобождава и други държавни чиновници, избрани със закон.
Едната категория такива чиновници се назначават по предложение на Министерски съвет, а втората са независими назначения. По предложение на държавното управление, президентът издава укази за назначение на шефовете на ДАНС, ДАР, ДАТО, военното разузнаване и на основния секретар на Министерство на вътрешните работи. Според адвокати, няма проблем до края на ноември тези пълномощия да останат единствено в спомените на президента.
Президентът назначава и освобождава началника на НСО след координиране с Министерския съвет и заместник-началниците - по предложение на началника на службата.
Самостоятелно президентът назначава двама от членовете на Съвет за електронни медии, един в КРС, четирима в Комисията за отбрана от дискриминация и трима в Управителния съвет на Българска народна банка.
Президентът назначава и 15 членове на ЦИК по предложение на парламентарните групи.
Държавният глава има квота от един представител и в Националния съвет по наркотични субстанции. Има пълномощие да назначи е един човек в Националния съвет за българите, живеещи отвън Република България, само че подобен в никакъв случай не е образуван.
Акцент е сигурността
Предстоящи поправки в законите
Закон за изменение на Закона за държавна организация „ Национална сигурност “
Още в предходния парламент от Политическа партия и Демократична България внесоха промени в този закон, които предвиждаха ръководителите на Държавна организация “Национална сигурност ” (ДАНС), Държавна организация “Технически интервенции ” (ДАТО), Служба Военно разузнаване (СВР) и на Държавна организация “Разузнаване ” (ДАР) да се назначават от Министерския съвет по предложение на министър-председателя, вместо с декрет на президента.
В законопроекта се предвиждаше всяко предопределение да бъде предшествано от чуване на кандидатурите в съответната отраслова комисия в Народното събрание.
Закон за Министерство на вътрешните работи
Предвижда се основният секретар на Министерство на вътрешните работи да се назначава от Министерския съвет по предложение на министър-председателя, вместо по силата на декрет на президента. Това е обвързвано с конституционните текстове, съгласно които Министерският съвет реализира политиките по публичния ред и националната сигурност (чл.105, т.2) и отстранява нетипичната роля на президентската институция по директно въздействие върху организацията и активността на изпълнителната власт в лицето на Министерство на вътрешните работи посредством лични назначения на основния секретар.
Закон за Националната работа за защита
Предвижда се Националната работа за защита да премине към министъра на защитата, а наложителната защита на висши длъжностни лица да се понижи до 1 година след освобождение на поста. Запазва се опцията при нужда да се обезпечи по-продължителна защита.
С цел усъвършенстване на активността на службата, се предлага ограничение на кръга на охраняваните лица, заемащи длъжности в общата администрация на президентството до тези случаи, в които съпровождат висшите длъжностни лица по време на събития, представляващи източник на нараснал риск.
Закон за КСНС
В настоящия закон за КСНС е записано, че постоянните съвещания се организират минимум един път на три месеца. Идеята на ППДБ е в закона да се запише, че е наложително да се организират най-малко един път на три месеца, тъй като в този момент нормата е пожелателна.
При задължителност президентът ще би трябвало да привиква съвещанията, а в случай че не го прави тогава може да се претендира, че е нарушил закона.
По Конституция
Държавният глава независимо назначава 4 съдии в Конституционен съд и личния състав на Дондуков 2
По Конституция президентът назначава и освобождава висшия команден състав на въоръжените сили, дипломатическите ни представители в чужбина и в интернационалните организации, ръководителите на двете висши съдилища и основния прокурор.
Тези три групи назначения се правят по предложение на Министерски съвет или на Висшия правосъден съвет (ВСС).
В този смисъл има решение на Конституционния съд от 2002 година, в което е казано какво значи предложение по смисъла на член 98 и член 100 от Конституцията, т. е. че двете институции - Министерски съвет и президентът би трябвало да са на едно мнение с цел да има назначение. Защото президентът не може да си избира всред кого, а пък държавното управление или Висш съдебен съвет не могат сами да назначават хора на посочените позиции. Тук има едно конкретизиране - че дипломатическите и военните назначения се преподписват, до момента в който на Висш съдебен съвет не се преподписват от министъра на правораздаването.
Останалите назначения, които президентът може да прави съгласно Конституцията са независими, т. е. той не се нуждае от оферти - това са назначенията в президентството и на четирима конституционни съдии (чл.147, ал.1).
Христо Иванов, съпредседател на Демократична България, пред “Труд news ”: Махалото трябва да се върне към парламента
Ние изхождаме от генералната теза, че би трябвало да се ускори ролята на Народното събрание. Политическата рецесия, през която преминахме, сподели, че президентът се оформя като евентуален втори център на властта и тук не става дума за съответния титуляр сега, а за систематичен проблем.
Проблемът е, че в една парламентарна република може да възникне втори властови център и от тази позиция считаме, че би трябвало да се регистрира ролята на президентската институция и на Народното събрание и надлежно да се преразгледат. Предстои след началото на септемврийската сесия на Народното събрание да се прегледат законопроекти за КПКОНПИ, за службите, в които да се преразгледа ролята на Народното събрание и на президентската институция.
Тези въпроси би трябвало да се вземат решение не от моментни обстановки кой извършва властта и стои в дадена институция.
Принципната ни позиция е, че би трябвало махалото да се върне към Народното събрание във връзка с всички тези институции.
Доц. Стойчо Стойчев, политолог, пред “Труд news ”: Изнервен е, тъй като болшинството може да го в профил
Президентът сега е изгубил всякаква тежест, лети свободно из облаците от гняв, тъй като беше не запомнил какво е да имаш против себе си едно стимулирано, сплотено и мобилизирано парламентарно болшинство.
И всевъзможни нервности на Костадин Костадинов, на Корнелия Нинова и на президента, че това не може-онова не може, са безусловно безпредметни, тъй като ние живеем в парламентарна република. И Гешев не можеше да се махне - махнаха го за два дни.
Конституцията не можеше да се промени - ще я трансформират. Ако би трябвало, ще отстранен и президента, той за това е толкоз раздразнителен, тъй като вижда по какъв начин стават тези неща, когато имаш такова болшинство.
Цветанка Андреева, политолог, пред “Труд news ”: Радев обезсмисли президентската институция
Според мен всичко минава през пълномощията му в изпълнителната власт, те са безпределно безконтролни. Той може да ръководи при неналичието на парламент и с това спекулира, като назначи шефовете на службите, първо - нямайки парламентарна поддръжка, и второ - нямайки коректив.
Като няма настоящ парламент, няма кой да следи властта. Затова съгласно мен всичко опира или до унищожаване на институцията служебно държавно управление, или до безспорното орязване на пълномощията на този кабинет.
Според мен политическата обстановка е такава, че е доста комплицирано да се стигне до импийчмънт на президента. Не че ще липсват гласове, само че може би това ще направи обстановката още по-патова.
Ще му отредят ролята, която той търси. Той знае, че това му е втори и финален мандат, не може да промени конституцията и търси политическа власт и политическо въздействие.
Ако в този момент го махнат от институцията, той ще получи власт над електората на Българска социалистическа партия и над хората на Костадинов.
С нежеланието си да свика КСНС той безусловно обезсмисли президентската институция дотам, че я направи неработеща.
На Шипка сподели, че не желае да свика КСНС, само че преди година и нещо сподели, че не може да го свика, тъй като не се разбирал с партиите. Той не може да бъде това консенсусно поле и в този смисъл институцията “президент ” не работи за страната, а за частния му политически план.
Димитър Вацов, професор по философия и социология в Нов български университет: Радев атакува парламентарната демокрация
Президентът Румен Радев нападна на практика всички партии. Единствените, които не е атакувал, са “Възраждане ”. Той стартира да става все по-радикален популист и нападна политическата система като цяло, т.е. нападна парламентарната народна власт, която постоянно е партийна.
Радев блокира опцията за разговор, поставяйки се в мета позиция над партийните водачи. Докато продължава да се пробва да застава в позицията на цар, който може еднолично да съставлява националната воля, разговор явно няма да има.
Зад говоренето за всенародно придвижване се опипва почвата за някакъв вид политически план като това става посредством въвеждането на доста изострен език на изключването на безродниците, на доносниците - език, доста присъщ за отминали тоталитарни режими. Радев все по-често и по-драматично употребява клишетата на този език.
Режат кадруването на президента в разнообразни институции посредством промени в законите
Има квоти в Съвет за електронни медии и КРС
В цялостен фигурант следва да се трансформира президентът след промени в основни закони, които дават квоти за назначения и разнообразни пълномощия на президента. Във импортирания план за изменение на Конституцията също има текстове, предвиждащи понижаване пълномощията на президента.
Сега концепцията е Народното събрание фрапантно да ореже кадруването и разпореждането на президента в разнообразни сфери от публичния живот като се стартира от сигурността и се продължи през Българска народна банка, КРС, Съвет за електронни медии и Конституционния съд. Вече е образувана работна група, която преглежда няколко закона, с цел да промени текстове, даващи пълномощия на президента, научи “Труд news ” от депутати на ръководещата коалиция. Според тях е изцяло допустимо даже Българска социалистическа партия да поддържа измененията, защото от социалистическата партия непрестанно показват отвращение от дейностите на Радев, който се пробва да ръководи страната еднолично.
Депутати от ППДБ разясниха, че още в първите дни от есенната парламентарна сесия ще внесат промени в законите, като с преимущество ще са тези в областта на сигурността. Повод за бързането е заявката на президента, че няма желание да привиква КСНС, тъй като нямало по какъв начин да седне на една маса с “хората от записите ”. “С хората от записите и с техните ортаци от тъмните политически сенки ли да свикам КСНС? Не мисля, че това е от изгода за националната сигурност ”, разяснява президентът Румен Радев от Шипка през уикенда. От ППДБ се гневни на Радев и за кадруването в службите и Министерство на вътрешните работи. Премиерът Николай Денков акцентира, че министърът на вътрешните работи Калин Стоянов няма доверие на основния секретар на Министерство на вътрешните работи Петър Тодоров и изиска оставката му. Тодоров бе стартиран от секретаря по вътрешна политика на Радев Николай Копринков.
Още от предишния - 48 парламент са подготвени промени в закона за НСО, за Министерство на вътрешните работи, за разузнаването, които плануват президента да не кадрува в службите (виж по-долу).
“На Радев би трябвало да се даде институционален отговор. Лично мнение е, че импийчмънт е вероятен вид, само че най-много Народното събрание би трябвало да преразгледа неговите пълномощия, ” разяснява през вчерашния ден депутатът от ППДБ Явор Божанков.
В Конституцията са дефинирани няколко съответните назначения, които се правят с укази на президента (виж карето), само че отвън тях в член 98 т. 7 е посочено, че президентът може да назначава и освобождава и други държавни чиновници, избрани със закон.
Едната категория такива чиновници се назначават по предложение на Министерски съвет, а втората са независими назначения. По предложение на държавното управление, президентът издава укази за назначение на шефовете на ДАНС, ДАР, ДАТО, военното разузнаване и на основния секретар на Министерство на вътрешните работи. Според адвокати, няма проблем до края на ноември тези пълномощия да останат единствено в спомените на президента.
Президентът назначава и освобождава началника на НСО след координиране с Министерския съвет и заместник-началниците - по предложение на началника на службата.
Самостоятелно президентът назначава двама от членовете на Съвет за електронни медии, един в КРС, четирима в Комисията за отбрана от дискриминация и трима в Управителния съвет на Българска народна банка.
Президентът назначава и 15 членове на ЦИК по предложение на парламентарните групи.
Държавният глава има квота от един представител и в Националния съвет по наркотични субстанции. Има пълномощие да назначи е един човек в Националния съвет за българите, живеещи отвън Република България, само че подобен в никакъв случай не е образуван.
Акцент е сигурността
Предстоящи поправки в законите
Закон за изменение на Закона за държавна организация „ Национална сигурност “
Още в предходния парламент от Политическа партия и Демократична България внесоха промени в този закон, които предвиждаха ръководителите на Държавна организация “Национална сигурност ” (ДАНС), Държавна организация “Технически интервенции ” (ДАТО), Служба Военно разузнаване (СВР) и на Държавна организация “Разузнаване ” (ДАР) да се назначават от Министерския съвет по предложение на министър-председателя, вместо с декрет на президента.
В законопроекта се предвиждаше всяко предопределение да бъде предшествано от чуване на кандидатурите в съответната отраслова комисия в Народното събрание.
Закон за Министерство на вътрешните работи
Предвижда се основният секретар на Министерство на вътрешните работи да се назначава от Министерския съвет по предложение на министър-председателя, вместо по силата на декрет на президента. Това е обвързвано с конституционните текстове, съгласно които Министерският съвет реализира политиките по публичния ред и националната сигурност (чл.105, т.2) и отстранява нетипичната роля на президентската институция по директно въздействие върху организацията и активността на изпълнителната власт в лицето на Министерство на вътрешните работи посредством лични назначения на основния секретар.
Закон за Националната работа за защита
Предвижда се Националната работа за защита да премине към министъра на защитата, а наложителната защита на висши длъжностни лица да се понижи до 1 година след освобождение на поста. Запазва се опцията при нужда да се обезпечи по-продължителна защита.
С цел усъвършенстване на активността на службата, се предлага ограничение на кръга на охраняваните лица, заемащи длъжности в общата администрация на президентството до тези случаи, в които съпровождат висшите длъжностни лица по време на събития, представляващи източник на нараснал риск.
Закон за КСНС
В настоящия закон за КСНС е записано, че постоянните съвещания се организират минимум един път на три месеца. Идеята на ППДБ е в закона да се запише, че е наложително да се организират най-малко един път на три месеца, тъй като в този момент нормата е пожелателна.
При задължителност президентът ще би трябвало да привиква съвещанията, а в случай че не го прави тогава може да се претендира, че е нарушил закона.
По Конституция
Държавният глава независимо назначава 4 съдии в Конституционен съд и личния състав на Дондуков 2
По Конституция президентът назначава и освобождава висшия команден състав на въоръжените сили, дипломатическите ни представители в чужбина и в интернационалните организации, ръководителите на двете висши съдилища и основния прокурор.
Тези три групи назначения се правят по предложение на Министерски съвет или на Висшия правосъден съвет (ВСС).
В този смисъл има решение на Конституционния съд от 2002 година, в което е казано какво значи предложение по смисъла на член 98 и член 100 от Конституцията, т. е. че двете институции - Министерски съвет и президентът би трябвало да са на едно мнение с цел да има назначение. Защото президентът не може да си избира всред кого, а пък държавното управление или Висш съдебен съвет не могат сами да назначават хора на посочените позиции. Тук има едно конкретизиране - че дипломатическите и военните назначения се преподписват, до момента в който на Висш съдебен съвет не се преподписват от министъра на правораздаването.
Останалите назначения, които президентът може да прави съгласно Конституцията са независими, т. е. той не се нуждае от оферти - това са назначенията в президентството и на четирима конституционни съдии (чл.147, ал.1).
Христо Иванов, съпредседател на Демократична България, пред “Труд news ”: Махалото трябва да се върне към парламента
Ние изхождаме от генералната теза, че би трябвало да се ускори ролята на Народното събрание. Политическата рецесия, през която преминахме, сподели, че президентът се оформя като евентуален втори център на властта и тук не става дума за съответния титуляр сега, а за систематичен проблем.
Проблемът е, че в една парламентарна република може да възникне втори властови център и от тази позиция считаме, че би трябвало да се регистрира ролята на президентската институция и на Народното събрание и надлежно да се преразгледат. Предстои след началото на септемврийската сесия на Народното събрание да се прегледат законопроекти за КПКОНПИ, за службите, в които да се преразгледа ролята на Народното събрание и на президентската институция.
Тези въпроси би трябвало да се вземат решение не от моментни обстановки кой извършва властта и стои в дадена институция.
Принципната ни позиция е, че би трябвало махалото да се върне към Народното събрание във връзка с всички тези институции.
Доц. Стойчо Стойчев, политолог, пред “Труд news ”: Изнервен е, тъй като болшинството може да го в профил
Президентът сега е изгубил всякаква тежест, лети свободно из облаците от гняв, тъй като беше не запомнил какво е да имаш против себе си едно стимулирано, сплотено и мобилизирано парламентарно болшинство.
И всевъзможни нервности на Костадин Костадинов, на Корнелия Нинова и на президента, че това не може-онова не може, са безусловно безпредметни, тъй като ние живеем в парламентарна република. И Гешев не можеше да се махне - махнаха го за два дни.
Конституцията не можеше да се промени - ще я трансформират. Ако би трябвало, ще отстранен и президента, той за това е толкоз раздразнителен, тъй като вижда по какъв начин стават тези неща, когато имаш такова болшинство.
Цветанка Андреева, политолог, пред “Труд news ”: Радев обезсмисли президентската институция
Според мен всичко минава през пълномощията му в изпълнителната власт, те са безпределно безконтролни. Той може да ръководи при неналичието на парламент и с това спекулира, като назначи шефовете на службите, първо - нямайки парламентарна поддръжка, и второ - нямайки коректив.
Като няма настоящ парламент, няма кой да следи властта. Затова съгласно мен всичко опира или до унищожаване на институцията служебно държавно управление, или до безспорното орязване на пълномощията на този кабинет.
Според мен политическата обстановка е такава, че е доста комплицирано да се стигне до импийчмънт на президента. Не че ще липсват гласове, само че може би това ще направи обстановката още по-патова.
Ще му отредят ролята, която той търси. Той знае, че това му е втори и финален мандат, не може да промени конституцията и търси политическа власт и политическо въздействие.
Ако в този момент го махнат от институцията, той ще получи власт над електората на Българска социалистическа партия и над хората на Костадинов.
С нежеланието си да свика КСНС той безусловно обезсмисли президентската институция дотам, че я направи неработеща.
На Шипка сподели, че не желае да свика КСНС, само че преди година и нещо сподели, че не може да го свика, тъй като не се разбирал с партиите. Той не може да бъде това консенсусно поле и в този смисъл институцията “президент ” не работи за страната, а за частния му политически план.
Димитър Вацов, професор по философия и социология в Нов български университет: Радев атакува парламентарната демокрация
Президентът Румен Радев нападна на практика всички партии. Единствените, които не е атакувал, са “Възраждане ”. Той стартира да става все по-радикален популист и нападна политическата система като цяло, т.е. нападна парламентарната народна власт, която постоянно е партийна.
Радев блокира опцията за разговор, поставяйки се в мета позиция над партийните водачи. Докато продължава да се пробва да застава в позицията на цар, който може еднолично да съставлява националната воля, разговор явно няма да има.
Зад говоренето за всенародно придвижване се опипва почвата за някакъв вид политически план като това става посредством въвеждането на доста изострен език на изключването на безродниците, на доносниците - език, доста присъщ за отминали тоталитарни режими. Радев все по-често и по-драматично употребява клишетата на този език.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ