Радев сезира КС за отказа на Киселова да постави за разглеждане предложението за референдум
Радев сезира Конституционен съд за отхвърли на Киселова да сложи за разглеждане предлагането за референдум
Президентът Румен Радев сезира през днешния ден Конституционния съд за наложително пояснение на Конституцията и оповестяване за незабележим отхвърли на ръководителя на Народното събрание да сложи за разглеждане от Народното събрание предлагането за производство на народен референдум с въпрос „ Съгласни ли сте България да
вкара единната европейска валута „ евро “ през 2026 година? “. Това оповестиха от президентството.
В претекстовете си държавният глава показва, че реализирането на правомощията на конституционните органи в процедурите по произвежданена народен референдум следва да обезпечава баланс сред директната и представителната народна власт. Само по този начин
се реализира конституционната цел да бъде обезпечено присъединяване на жителите в държавната власт.
В настояването си до Конституционния съд държавният глава смята, че единствено наложителното пояснение на конституционните разпореждания, свързани с пълномощията на Народното събрание и неговия ръководител при реализирането на формите на директна народна власт,
ще обезпечи ясното и безпротиворечивото им използване.
Президентът показва, че Народното събрание следва да се произнесе с решение на съображение член 84, т. 5 от Конституцията както в хипотезата, когато взема решение за производство на народен референдум, по този начин и когато не приема импортирано предложение, направено от парламентарен орган, овластен в закон.
Никой различен не може да се произнася по този въпрос вместо Народното събрание.
Основният закон не търпи безмълвен отвод от пълномощието на Народното събрание да се произнася по предложение за производство на народен референдум. Обратното би означавало отвод от парламентарно ръководство.
Държавният глава също по този начин поддържа, че разпореждането на ръководителя
на Народното събрание със своето наличие и де факто изговаряне по съществото на
поставения въпрос изземва конституционно-установени пълномощия
на Народното събрание. То загражда развиването на нормативно-уредено произвеждане, основава неустановеност и лимитира упражняването на правото на директното присъединяване на жителите в държавната власт,
което го прави несъвместимо с правния ред и процесуална логичност.
На съображение член 22, алинея 3 от Закона за Конституционен съд, президентът се обръща към Конституционния съд и с искане за оповестяване на разпореждането, постановено от ръководителя на Народното събрание, за незначително.
На 9 май, когато означаваме 80 година от успеха над фашизма и хитлеризма,
ознаменувана с края на Втората международна война, както и Денят на Европа, президентът Румен Радев направи изключително изказване в 19 вечерта в петък.
Той заяви, че ще внесе предложение в Народното събрание
за осъществяване на народен референдум, чийто въпрос да звучи по този начин: „ Съгласни ли сте България да одобри еврото през 2026 година? “. Мотивите му бяха, че след по-малко от месец ще бъде разгласен изключителният отчет за готовността на България за еврозоната, само че в българското
общество към момента няма консенсус за нито за готовността ни, нито за датата на приемане.
Припомняме, че Радев внесе предлагането си в НС на 12 май, а въпросът бе дефиниран по този начин – „ Съгласни ли сте България да одобри единната европейска валута евро през 2026 година? “. Президентът акцентира, че въпросът му е обвързван с времевата рамка на присъединението ни към еврозоната, а не
е „ за “ или „ срещу “ и че по този начин ще се даде думата на хората и ще разреши да се чуят всички причини.
Председателят на Народно събрание Наталия Киселова обаче върна предлагането, защото съгласно нея не е в сходство с член 5, алинея 4, по отношение на член 4, алинея 3 и член 85, алинея 3 от Конституцията на Република
България и че предлагането на президента
и претекстовете към него не са съобразени с Мотивите и диспозитива на Решение № 3 на Конституционния съд от 2024 година по к. д. № 13/ 2023 година Иначе казано не стигна до разглеждане от депутатите.
Президентът Румен Радев сезира през днешния ден Конституционния съд за наложително пояснение на Конституцията и оповестяване за незабележим отхвърли на ръководителя на Народното събрание да сложи за разглеждане от Народното събрание предлагането за производство на народен референдум с въпрос „ Съгласни ли сте България да
вкара единната европейска валута „ евро “ през 2026 година? “. Това оповестиха от президентството.
В претекстовете си държавният глава показва, че реализирането на правомощията на конституционните органи в процедурите по произвежданена народен референдум следва да обезпечава баланс сред директната и представителната народна власт. Само по този начин
се реализира конституционната цел да бъде обезпечено присъединяване на жителите в държавната власт.
В настояването си до Конституционния съд държавният глава смята, че единствено наложителното пояснение на конституционните разпореждания, свързани с пълномощията на Народното събрание и неговия ръководител при реализирането на формите на директна народна власт,
ще обезпечи ясното и безпротиворечивото им използване.
Президентът показва, че Народното събрание следва да се произнесе с решение на съображение член 84, т. 5 от Конституцията както в хипотезата, когато взема решение за производство на народен референдум, по този начин и когато не приема импортирано предложение, направено от парламентарен орган, овластен в закон.
Никой различен не може да се произнася по този въпрос вместо Народното събрание.
Основният закон не търпи безмълвен отвод от пълномощието на Народното събрание да се произнася по предложение за производство на народен референдум. Обратното би означавало отвод от парламентарно ръководство.
Държавният глава също по този начин поддържа, че разпореждането на ръководителя
на Народното събрание със своето наличие и де факто изговаряне по съществото на
поставения въпрос изземва конституционно-установени пълномощия
на Народното събрание. То загражда развиването на нормативно-уредено произвеждане, основава неустановеност и лимитира упражняването на правото на директното присъединяване на жителите в държавната власт,
което го прави несъвместимо с правния ред и процесуална логичност.
На съображение член 22, алинея 3 от Закона за Конституционен съд, президентът се обръща към Конституционния съд и с искане за оповестяване на разпореждането, постановено от ръководителя на Народното събрание, за незначително.
На 9 май, когато означаваме 80 година от успеха над фашизма и хитлеризма,
ознаменувана с края на Втората международна война, както и Денят на Европа, президентът Румен Радев направи изключително изказване в 19 вечерта в петък.
Той заяви, че ще внесе предложение в Народното събрание
за осъществяване на народен референдум, чийто въпрос да звучи по този начин: „ Съгласни ли сте България да одобри еврото през 2026 година? “. Мотивите му бяха, че след по-малко от месец ще бъде разгласен изключителният отчет за готовността на България за еврозоната, само че в българското
общество към момента няма консенсус за нито за готовността ни, нито за датата на приемане.
Припомняме, че Радев внесе предлагането си в НС на 12 май, а въпросът бе дефиниран по този начин – „ Съгласни ли сте България да одобри единната европейска валута евро през 2026 година? “. Президентът акцентира, че въпросът му е обвързван с времевата рамка на присъединението ни към еврозоната, а не
е „ за “ или „ срещу “ и че по този начин ще се даде думата на хората и ще разреши да се чуят всички причини.
Председателят на Народно събрание Наталия Киселова обаче върна предлагането, защото съгласно нея не е в сходство с член 5, алинея 4, по отношение на член 4, алинея 3 и член 85, алинея 3 от Конституцията на Република
България и че предлагането на президента
и претекстовете към него не са съобразени с Мотивите и диспозитива на Решение № 3 на Конституционния съд от 2024 година по к. д. № 13/ 2023 година Иначе казано не стигна до разглеждане от депутатите.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ