Доц. д-р Момчил Баджаков: Радев си отива, ако на балотажа об...
Радев реши, че с 60% рейтинг може да мине и без гласовете на Движение за права и свободи
Новите партии и Българска социалистическа партия този път ще съумеят да сформират държавно управление
Трябва да се затвори кранчето на конспиративизма и подозрението в науката, което у нас става мъчно заради тъпия български дебелоглав
- Кой от тримата съществени кандидати за идващ президент - Радев, Герджиков или Панов, държи ключа за тези избори. Ако шефът на Върховен касационен съд отпадне след първи тур - ще призове ли почитателите си да гласоподават „ анти ГЕРБ " за настоящия държавен глава?
- Не мисля, че който и да е от главните претенденти държи някакъв магически ключ. Щабът на Герджиков вярно съобщи, че ГЕРБ би подкрепил Панов срещу Радев при възможен негов триумф и стигане до втори тур. Просто тъй като по-вероятно е Герджиков да изпревари Панов. Позицията на самия Панов е такава, че той не може на този стадий да призове последователите си да гласоподават на втори тур за Герджиков, в случай че той се класира трети, по простата причина, че би отблъснал своите последователи, част от които са твърдо анти ГЕРБ настроени. Но всичко е въпрос на акция и време. Ако се случи невъзможното - всички да се обединят срещу сегашния президент, мисля че престоят на Радев на президентския пост ще завърши.
- Доц. Баджаков, по какъв начин оценявате избухналия скандал сред ЦИК и Демократична България в Стара Загора?
- Мисля, че това е извънредно индикативен и рисков казус. Непризнаване на електронен автограф от РИК-Стара Загора и ЦИК правя оценка като опит да се отстрани една от партиите. В същото време считам за неоснователни претенциите на тази коалиция единствено към ГЕРБ и Движение за права и свободи - тук явно има интервенция на държавното управление на президента Радев. От трета страна - правя оценка като обезпокоително, че Министерство на вътрешните работи се счита самодостатъчно да се бори с изборната корупция, без да търси подпомагане от другите правоохранителни органи - в тази ситуация прокуратурата. Смятам, че взаимният надзор сред институции, които си нямат доверие, е извънредно значим фактор за запазване на демократичните правила и полезности в българската политика.
- Президентските избори замязяха на нещо приблизително сред уестърн и приказката за тримата братя. Кой е положителният, кой е неприятният и кой е злият в тази конкуренция?
- Освен тримата братя, има и още двайсетина братя и сестри - все претенденти за заровеното богатство или популярност „ да каже нявга народът и аз бях кандидат-президент/ка “. Приказката се трансформира в нещо като цирк, нещо като панаир, нещо като нищо на света. Също като във кино лентата на Серджо Леоне отпреди 54 години, тук няма изявени толкоз положителни, неприятни или зли - тук
изборът е като чувал, от който би трябвало на мрачно да извадим по-малкото зло.
Струва ми се, че рационалният избор допуска смяна, само че статуквото си желае своето и както бе писал Радой Ралин: „ Доброто все побеждава и Злото все си остава “. Не съм оптимист, че и след тези избори смяната, която другояче всички желаят, ще се реализира.
- Проф. Анастас Герджиков опита да се еманципира от ГЕРБ. Това печеливша тактика ли е?
- Да, без подозрение е тактика. Герджиков схваща, че е належащо да се еманципира, с цел да не бъде избор единствено на ГЕРБ, а на доста по-широка външна страна, без което е невероятно да победи Радев. Проблемът тук е в невъзможността да се отъждестви напълно с политическата смяна и неяснотата за това от кого и до каква степен ще бъде подсилен на евентуалния балотаж. Всъщност всички съществени претенденти разчитат на инициативни комитети, зад които стоят три съществени партийни обединявания за идните избори - Българска социалистическа партия и присъдружни партии, ГЕРБ-СДС и обединяване Демократична България. Това е вярна тактика, тъй като никой не може да разчита единствено на твърда партийна поддръжка.
- Надценява ли се относителната тежест на партията на Кирил Петков и Асен Василев?
- Мисля, че става дума за извънредно сполучлива ПР акция, която изстреля тази още неродена на процедура партия на второ или трето място в социологическите сондажи. На този стадий тя притегля разочаровани гласове от Има Такъв Народ и частично от Демократична България, само че най-много нови гласоподаватели и негласуващи. Това уголемява въпреки всичко спектъра на партиите на смяната, само че с уточнението, че към момента не знаем каква тъкмо смяна желаят последователите на Петков и Василев, както и те самите. Мнозина в България
не схващат смисъла на корупционния посткомунистически модел у нас.
Особено когато някои популистки партии упорстват за " изчегъртване на модела Борисов ". Те не схващат, че става дума не за модел, олицетворяван от един човек или партия, а посткомунистически модел, непреодолян само у нас, за разлика от другите някогашни посткомунистически страни. Този модел е основан и натрапен от Москва посредством нейните многочислени сътрудници на въздействие от комунистическата партия и нейните секрети служби още при започване на прехода. Грешката на американците бе, че те просто превербуваха съветските сътрудници на въздействие вместо да ги осветят и лустрират. Но по тази причина трябваше да има ясна проевроатлантическа ориентировка на българското общество и политическа воля. Такава до 1997 година нямаше - комунистите плашеха с революция, а демократите робуваха на идеологемата за „ кротичък и равномерен преход “. А откакто главатарите на комунистическите служби, останали си филиал на Комитет за Държавна сигурност (на СССР), реализираха сполучливо политически прелом посредством първия си популистки план, през 2001 година стана и политическо неточно да се приказва за незаконния комунистически режим.
- Ако в новия парламент се повторят безплодните опити на Има Такъв Народ да сформира кабинет, до каква степен е евентуално систематичните партии да го създадат - „ в името на стабилността на страната ", несъмнено?
- Въпросът е кои са систематичните партии и дали те са партии на смяната, или на статуквото. Всъщност систематични за мене са тези партии, които имат независима история - ГЕРБ, Българска социалистическа партия, Движение за права и свободи, само че също и Демократична България. Антисистемни са Има Такъв Народ, ИБНИ и не е ясно дали „ Продължаваме промяната” е систематична - като част от екипа на Радев, или антисистемна - като партия, която желае смяната да продължи. Но коя смяна - към момента не е ясно. Не мисля, че е допустимо в този формат главните систематични партии ГЕРБ и Българска социалистическа партия да се обединят. Но циркът, провокиран и менажиран от Има Такъв Народ, няма да се повтори, тъй като поръчката на тези, които са за смяна - колкото и тя да е неразбираема на този стадий, дружно с Българска социалистическа партия ще имат този път парламентарно болшинство. Друг е въпросът до каква степен Българска социалистическа партия е партия на смяната, а не на статуквото.
- Движение за права и свободи изненада всички с решението си да издигне своя водач за кандидат-президент. Какво е скритото обръщение тук?
- Обективно видяно, Движение за права и свободи нямаше потребност да предлага собствен кандидат-президент. Всички български президенти до момента - с изключение единствено на Петър Стоянов, се избираха с решаващата поддръжка на Движението. Радикализацията на Движение за права и свободи беше провокирана. Тя стартира след „ политически неточния “ въпрос на президента към Мустафа Карадайъ коя е неговата татковина. Очевидно Радев смяташе, че с 60% рейтинг може да мине и без гласовете на Движение за права и свободи, които го поддържаха всеобщо през 2016 година Не съм сигурен, че към този миг това ще му донесе триумф, също както не съм сигурен, че тази радикализация на Движението е подбудена от някаква нужда за отбрана на нейната електорална тежест. Всъщност нищо изключително няма да се случи - просто Движение за права и свободи на втори тур всеобщо ще поддържа Герджиков. Интересно би било кого биха подкрепили, в случай че там се окаже Панов. И тогава ще се види до каква степен Движение за права и свободи е подготвена да излезе от изолацията и стартира вътрешна смяна, излизайки от коловозите на посткомунизма.
- Темата „ Македония " и „ Истанбулска спогодба " ще изиграе ли някаква роля в тези избори, или те ще бъдат изместени от настоящите тематики за инфлацията и силата?
- Мисля, че тези „ патриотични “ тематики отпаднаха още на по-предишните парламентарни избори и опита да бъдат съживени няма да донесе никакъв триумф. Всеобхватната рецесия на България ще бъде водеща, само че считам, че даже икономическите параметри на тази рецесия няма да са решаващи за политическия избор. Хората мисля към този момент схванаха, че обещанията за високи заплати и пенсии, които по този начин елементарно раздават популистите, водят не до възстановяване на финансовото им положение, само че до висока инфлация и обезценяване на приходите.
- Ако новият парламент сформира кабинет, какви ограничения би трябвало да има за справяне с коронавирус рецесията - докога ще продължава този разнобой в тактиките?
- Не съм оптимист - при съществуването на толкоз мощна антиваксърска популистка агитация, че е допустимо да се преодолее по естествен метод този разнобой. Просто би трябвало да се затвори кранчето на конспиративизма и подозрението в науката, което у нас става мъчно заради тъпата българска непримиримост, която назоваваме дебелоглав. Да се надяваме, че този път здравият разсъдък няма да бъде надвит още веднъж от „ здравите сили “, които желаят да ни върнат назад там, откъдето с толкоз труд, старания и жертви се измъкнахме.
Доц. доктор Момчил Баджаков е приключил философия в СУ „ Св. Климент Охридски “, специализира философия на историята, социология и политически науки. Става лекар по философия през 1989 година Работи в Българска академия на науките, ЮЗУ „ Неофит Рилски “, а от 2006 година е постоянен доцент в департамент „ Политически науки” на Нов български университет. Автор е на няколко книги и научни студии, измежду които „ Непублична политика, конспиративизъм, политическо задкулисие “.
Новите партии и Българска социалистическа партия този път ще съумеят да сформират държавно управление
Трябва да се затвори кранчето на конспиративизма и подозрението в науката, което у нас става мъчно заради тъпия български дебелоглав
- Кой от тримата съществени кандидати за идващ президент - Радев, Герджиков или Панов, държи ключа за тези избори. Ако шефът на Върховен касационен съд отпадне след първи тур - ще призове ли почитателите си да гласоподават „ анти ГЕРБ " за настоящия държавен глава?
- Не мисля, че който и да е от главните претенденти държи някакъв магически ключ. Щабът на Герджиков вярно съобщи, че ГЕРБ би подкрепил Панов срещу Радев при възможен негов триумф и стигане до втори тур. Просто тъй като по-вероятно е Герджиков да изпревари Панов. Позицията на самия Панов е такава, че той не може на този стадий да призове последователите си да гласоподават на втори тур за Герджиков, в случай че той се класира трети, по простата причина, че би отблъснал своите последователи, част от които са твърдо анти ГЕРБ настроени. Но всичко е въпрос на акция и време. Ако се случи невъзможното - всички да се обединят срещу сегашния президент, мисля че престоят на Радев на президентския пост ще завърши.
- Доц. Баджаков, по какъв начин оценявате избухналия скандал сред ЦИК и Демократична България в Стара Загора?
- Мисля, че това е извънредно индикативен и рисков казус. Непризнаване на електронен автограф от РИК-Стара Загора и ЦИК правя оценка като опит да се отстрани една от партиите. В същото време считам за неоснователни претенциите на тази коалиция единствено към ГЕРБ и Движение за права и свободи - тук явно има интервенция на държавното управление на президента Радев. От трета страна - правя оценка като обезпокоително, че Министерство на вътрешните работи се счита самодостатъчно да се бори с изборната корупция, без да търси подпомагане от другите правоохранителни органи - в тази ситуация прокуратурата. Смятам, че взаимният надзор сред институции, които си нямат доверие, е извънредно значим фактор за запазване на демократичните правила и полезности в българската политика.
- Президентските избори замязяха на нещо приблизително сред уестърн и приказката за тримата братя. Кой е положителният, кой е неприятният и кой е злият в тази конкуренция?
- Освен тримата братя, има и още двайсетина братя и сестри - все претенденти за заровеното богатство или популярност „ да каже нявга народът и аз бях кандидат-президент/ка “. Приказката се трансформира в нещо като цирк, нещо като панаир, нещо като нищо на света. Също като във кино лентата на Серджо Леоне отпреди 54 години, тук няма изявени толкоз положителни, неприятни или зли - тук
изборът е като чувал, от който би трябвало на мрачно да извадим по-малкото зло.
Струва ми се, че рационалният избор допуска смяна, само че статуквото си желае своето и както бе писал Радой Ралин: „ Доброто все побеждава и Злото все си остава “. Не съм оптимист, че и след тези избори смяната, която другояче всички желаят, ще се реализира.
- Проф. Анастас Герджиков опита да се еманципира от ГЕРБ. Това печеливша тактика ли е?
- Да, без подозрение е тактика. Герджиков схваща, че е належащо да се еманципира, с цел да не бъде избор единствено на ГЕРБ, а на доста по-широка външна страна, без което е невероятно да победи Радев. Проблемът тук е в невъзможността да се отъждестви напълно с политическата смяна и неяснотата за това от кого и до каква степен ще бъде подсилен на евентуалния балотаж. Всъщност всички съществени претенденти разчитат на инициативни комитети, зад които стоят три съществени партийни обединявания за идните избори - Българска социалистическа партия и присъдружни партии, ГЕРБ-СДС и обединяване Демократична България. Това е вярна тактика, тъй като никой не може да разчита единствено на твърда партийна поддръжка.
- Надценява ли се относителната тежест на партията на Кирил Петков и Асен Василев?
- Мисля, че става дума за извънредно сполучлива ПР акция, която изстреля тази още неродена на процедура партия на второ или трето място в социологическите сондажи. На този стадий тя притегля разочаровани гласове от Има Такъв Народ и частично от Демократична България, само че най-много нови гласоподаватели и негласуващи. Това уголемява въпреки всичко спектъра на партиите на смяната, само че с уточнението, че към момента не знаем каква тъкмо смяна желаят последователите на Петков и Василев, както и те самите. Мнозина в България
не схващат смисъла на корупционния посткомунистически модел у нас.
Особено когато някои популистки партии упорстват за " изчегъртване на модела Борисов ". Те не схващат, че става дума не за модел, олицетворяван от един човек или партия, а посткомунистически модел, непреодолян само у нас, за разлика от другите някогашни посткомунистически страни. Този модел е основан и натрапен от Москва посредством нейните многочислени сътрудници на въздействие от комунистическата партия и нейните секрети служби още при започване на прехода. Грешката на американците бе, че те просто превербуваха съветските сътрудници на въздействие вместо да ги осветят и лустрират. Но по тази причина трябваше да има ясна проевроатлантическа ориентировка на българското общество и политическа воля. Такава до 1997 година нямаше - комунистите плашеха с революция, а демократите робуваха на идеологемата за „ кротичък и равномерен преход “. А откакто главатарите на комунистическите служби, останали си филиал на Комитет за Държавна сигурност (на СССР), реализираха сполучливо политически прелом посредством първия си популистки план, през 2001 година стана и политическо неточно да се приказва за незаконния комунистически режим.
- Ако в новия парламент се повторят безплодните опити на Има Такъв Народ да сформира кабинет, до каква степен е евентуално систематичните партии да го създадат - „ в името на стабилността на страната ", несъмнено?
- Въпросът е кои са систематичните партии и дали те са партии на смяната, или на статуквото. Всъщност систематични за мене са тези партии, които имат независима история - ГЕРБ, Българска социалистическа партия, Движение за права и свободи, само че също и Демократична България. Антисистемни са Има Такъв Народ, ИБНИ и не е ясно дали „ Продължаваме промяната” е систематична - като част от екипа на Радев, или антисистемна - като партия, която желае смяната да продължи. Но коя смяна - към момента не е ясно. Не мисля, че е допустимо в този формат главните систематични партии ГЕРБ и Българска социалистическа партия да се обединят. Но циркът, провокиран и менажиран от Има Такъв Народ, няма да се повтори, тъй като поръчката на тези, които са за смяна - колкото и тя да е неразбираема на този стадий, дружно с Българска социалистическа партия ще имат този път парламентарно болшинство. Друг е въпросът до каква степен Българска социалистическа партия е партия на смяната, а не на статуквото.
- Движение за права и свободи изненада всички с решението си да издигне своя водач за кандидат-президент. Какво е скритото обръщение тук?
- Обективно видяно, Движение за права и свободи нямаше потребност да предлага собствен кандидат-президент. Всички български президенти до момента - с изключение единствено на Петър Стоянов, се избираха с решаващата поддръжка на Движението. Радикализацията на Движение за права и свободи беше провокирана. Тя стартира след „ политически неточния “ въпрос на президента към Мустафа Карадайъ коя е неговата татковина. Очевидно Радев смяташе, че с 60% рейтинг може да мине и без гласовете на Движение за права и свободи, които го поддържаха всеобщо през 2016 година Не съм сигурен, че към този миг това ще му донесе триумф, също както не съм сигурен, че тази радикализация на Движението е подбудена от някаква нужда за отбрана на нейната електорална тежест. Всъщност нищо изключително няма да се случи - просто Движение за права и свободи на втори тур всеобщо ще поддържа Герджиков. Интересно би било кого биха подкрепили, в случай че там се окаже Панов. И тогава ще се види до каква степен Движение за права и свободи е подготвена да излезе от изолацията и стартира вътрешна смяна, излизайки от коловозите на посткомунизма.
- Темата „ Македония " и „ Истанбулска спогодба " ще изиграе ли някаква роля в тези избори, или те ще бъдат изместени от настоящите тематики за инфлацията и силата?
- Мисля, че тези „ патриотични “ тематики отпаднаха още на по-предишните парламентарни избори и опита да бъдат съживени няма да донесе никакъв триумф. Всеобхватната рецесия на България ще бъде водеща, само че считам, че даже икономическите параметри на тази рецесия няма да са решаващи за политическия избор. Хората мисля към този момент схванаха, че обещанията за високи заплати и пенсии, които по този начин елементарно раздават популистите, водят не до възстановяване на финансовото им положение, само че до висока инфлация и обезценяване на приходите.
- Ако новият парламент сформира кабинет, какви ограничения би трябвало да има за справяне с коронавирус рецесията - докога ще продължава този разнобой в тактиките?
- Не съм оптимист - при съществуването на толкоз мощна антиваксърска популистка агитация, че е допустимо да се преодолее по естествен метод този разнобой. Просто би трябвало да се затвори кранчето на конспиративизма и подозрението в науката, което у нас става мъчно заради тъпата българска непримиримост, която назоваваме дебелоглав. Да се надяваме, че този път здравият разсъдък няма да бъде надвит още веднъж от „ здравите сили “, които желаят да ни върнат назад там, откъдето с толкоз труд, старания и жертви се измъкнахме.
Доц. доктор Момчил Баджаков е приключил философия в СУ „ Св. Климент Охридски “, специализира философия на историята, социология и политически науки. Става лекар по философия през 1989 година Работи в Българска академия на науките, ЮЗУ „ Неофит Рилски “, а от 2006 година е постоянен доцент в департамент „ Политически науки” на Нов български университет. Автор е на няколко книги и научни студии, измежду които „ Непублична политика, конспиративизъм, политическо задкулисие “.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ