Главният прокурор трябва да брани закона, а не управляващите и олигарси, припомни президентът
Радев прикани за полемики за промени в Конституцията, с цел да се " подсигуряват мощни, ефикасни и самостоятелни съд и прокуратура. "
© Георги Кожухаров " Има ли място за промени в нашата конституция, които да подсигуряват действително разделяне на управляващите, които да сложат преграда пред груповата безнаказаност, пред ерозията на държавността, пред опциите за авторитаризъм, пред паралелната власт, работеща зад фасадата на демократичните институции? " С тези въпроси президентът концентрира тематиката на втората консултация за промени в конституцията, на която бяха поканени представители на неправителствения бранш. Главните тематики в самата полемика бяха опцията основният прокурор да бъде разследван, както и ролята ва Висшият правосъден съвет в правосъдната система.
" Задачата на новия основен прокурор е да убеди обществото, че брани закона, а не ръководещите и избрани олигарси. Пред новия ръководител на КПКОНПИ стои предизвикването да трансформира този орган от въздържан, чакащ и разчитащ на неверно попълнени заявления и подаден сигнал, в същински ефикасен орган за битка с корупцията по високите етажи на властта, каквато е и неговата изразена упоритост и тя би трябвало да бъде подкрепена ". Така Радев разказа по какъв начин си показва работата на Иван Гешев и Сотир Цацаров, пояснявайки, че консултациите му за смяна в конституцията не са " линч над новия основен прокурор и на новия ръководител на КПКОНПИ ".
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Президентът обаче добави, че " в случай че те не навлязат в епицентъра на корупцията и престъпността, публичният напън ще нараства и е обикновено да бъде по този начин ". По думите му наложителната смяна е допустима или посредством разговор и чуваемост сред институциите, или под напън на улицата и с непредсказуеми последици.
Разследването на основния прокурор
Според Владислав Славов, който представляваше Съюза на юристите в България на срещата, предлагането на ръководещите основният прокурор да може да бъде разследван от самостоятелен от него прокурор не може да се приложи на процедура без смяна в главния закон, в който се споделя, че всички прокурори дават отговор пред основния. Славов добави още, че " субординацията на прокурорите в последните години посредством закона за правосъдната власт е доведена до прекаленост " и изрично се разгласи за по-голяма самостоятелност на всеки прокурор.
Д-р Мария Йорданова от Центъра за проучване на демокрацията също уточни невъзможността " този механизъм да сработи като самостоятелен разследащ механизъм ". Според нея е неуместно седем години да се поддържа този проверяващ уред единствено за случай, че основният прокурор извърши закононарушение - " въпреки всичко той не е определен с презумпцията, че ще прави закононарушения ". Йорданова счита, че е допустимо при нужда Народното събрание да избира проверяващия главата на държавното обвиняване.
Емил Дочев от Съюза на съдиите в България също изрази мнение, че проверяващият основния прокурор никога не може да е от прокуратурата и предложи при нужда тази функционалност да се поеме от арбитър от наказателната гилдия на Върховен касационен съд. " Така ще бъде самостоятелен и отвън въздействието на основния прокурор ", сподели Дочев.
Необходима е промяна във Висш съдебен съвет
Другата водеща тематика в консултацията с представителите на Неправителствени организации беше ролята, която Висшият правосъден съвет извършва сега. Според Емил Димитров от самодейността " Правосъдие за всеки ", в нито една европейска страна няма нито един Висш съдебен съвет с сходна парламентарна квота, която да съставлява половината от избираемия състав на съвета. Той посочи, че по този начин Народното събрание е трансформирал Висш съдебен съвет в политически инструмент за надзор над правосъдната власт и това става с дейното подпомагане на прокуратурата. Това мнение беше споделено от множеството участници в срещата по един или различен метод като основните апели за смяна включваха понижаване на политическите квоти и делене на двете колегии на Висш съдебен съвет.
" Въпреки че Висшият правосъден съвет се назовава правосъден, от 25 члена единствено 6 са съдии, определени от съдии. Това е цялостен парадокс. Те са малцинство даже в съдийската гилдия, където броят им е 6 от 14 ", уточни Дочев. Според него би трябвало да се намерения съществено за мястото на прокуратурата в конституцията и да се промени за съотношението на квотите в самата съдийска гилдия, като Висш съдебен съвет се раздели на Висш правосъден съвет и Висш прокурорски съвет, като парламентарната квота измежду съдиите да бъде понижена за сметка на тази от гилдията.
Иванка Иванова от Институт " Отворено общество-София " добави, че съгласно нея политическата квота във Висш съдебен съвет, изключително измежду прокурорите, не би трябвало да се запълва с работещи експерти, на които основният прокурор може да въздейства по кариерен път, а да се трансформира в социална квота, която да упражнява спомагателен цивилен надзор.
© Георги Кожухаров " Има ли място за промени в нашата конституция, които да подсигуряват действително разделяне на управляващите, които да сложат преграда пред груповата безнаказаност, пред ерозията на държавността, пред опциите за авторитаризъм, пред паралелната власт, работеща зад фасадата на демократичните институции? " С тези въпроси президентът концентрира тематиката на втората консултация за промени в конституцията, на която бяха поканени представители на неправителствения бранш. Главните тематики в самата полемика бяха опцията основният прокурор да бъде разследван, както и ролята ва Висшият правосъден съвет в правосъдната система.
" Задачата на новия основен прокурор е да убеди обществото, че брани закона, а не ръководещите и избрани олигарси. Пред новия ръководител на КПКОНПИ стои предизвикването да трансформира този орган от въздържан, чакащ и разчитащ на неверно попълнени заявления и подаден сигнал, в същински ефикасен орган за битка с корупцията по високите етажи на властта, каквато е и неговата изразена упоритост и тя би трябвало да бъде подкрепена ". Така Радев разказа по какъв начин си показва работата на Иван Гешев и Сотир Цацаров, пояснявайки, че консултациите му за смяна в конституцията не са " линч над новия основен прокурор и на новия ръководител на КПКОНПИ ".
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Президентът обаче добави, че " в случай че те не навлязат в епицентъра на корупцията и престъпността, публичният напън ще нараства и е обикновено да бъде по този начин ". По думите му наложителната смяна е допустима или посредством разговор и чуваемост сред институциите, или под напън на улицата и с непредсказуеми последици.
Разследването на основния прокурор
Според Владислав Славов, който представляваше Съюза на юристите в България на срещата, предлагането на ръководещите основният прокурор да може да бъде разследван от самостоятелен от него прокурор не може да се приложи на процедура без смяна в главния закон, в който се споделя, че всички прокурори дават отговор пред основния. Славов добави още, че " субординацията на прокурорите в последните години посредством закона за правосъдната власт е доведена до прекаленост " и изрично се разгласи за по-голяма самостоятелност на всеки прокурор.
Д-р Мария Йорданова от Центъра за проучване на демокрацията също уточни невъзможността " този механизъм да сработи като самостоятелен разследащ механизъм ". Според нея е неуместно седем години да се поддържа този проверяващ уред единствено за случай, че основният прокурор извърши закононарушение - " въпреки всичко той не е определен с презумпцията, че ще прави закононарушения ". Йорданова счита, че е допустимо при нужда Народното събрание да избира проверяващия главата на държавното обвиняване.
Емил Дочев от Съюза на съдиите в България също изрази мнение, че проверяващият основния прокурор никога не може да е от прокуратурата и предложи при нужда тази функционалност да се поеме от арбитър от наказателната гилдия на Върховен касационен съд. " Така ще бъде самостоятелен и отвън въздействието на основния прокурор ", сподели Дочев.
Необходима е промяна във Висш съдебен съвет
Другата водеща тематика в консултацията с представителите на Неправителствени организации беше ролята, която Висшият правосъден съвет извършва сега. Според Емил Димитров от самодейността " Правосъдие за всеки ", в нито една европейска страна няма нито един Висш съдебен съвет с сходна парламентарна квота, която да съставлява половината от избираемия състав на съвета. Той посочи, че по този начин Народното събрание е трансформирал Висш съдебен съвет в политически инструмент за надзор над правосъдната власт и това става с дейното подпомагане на прокуратурата. Това мнение беше споделено от множеството участници в срещата по един или различен метод като основните апели за смяна включваха понижаване на политическите квоти и делене на двете колегии на Висш съдебен съвет.
" Въпреки че Висшият правосъден съвет се назовава правосъден, от 25 члена единствено 6 са съдии, определени от съдии. Това е цялостен парадокс. Те са малцинство даже в съдийската гилдия, където броят им е 6 от 14 ", уточни Дочев. Според него би трябвало да се намерения съществено за мястото на прокуратурата в конституцията и да се промени за съотношението на квотите в самата съдийска гилдия, като Висш съдебен съвет се раздели на Висш правосъден съвет и Висш прокурорски съвет, като парламентарната квота измежду съдиите да бъде понижена за сметка на тази от гилдията.
Иванка Иванова от Институт " Отворено общество-София " добави, че съгласно нея политическата квота във Висш съдебен съвет, изключително измежду прокурорите, не би трябвало да се запълва с работещи експерти, на които основният прокурор може да въздейства по кариерен път, а да се трансформира в социална квота, която да упражнява спомагателен цивилен надзор.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ