Олигархията доволно потрива ръце, защото си избра за втори път президент
Радев е всемогъщ стопанин на България и никой не му търси сметка за какво се бави стартирането на работата на толкоз значимото 47-мо Народно заседание.
Интервю на Tribune.bg с продуцента, фотограф и режисьор Виктор Димчев за договарянията за сформиране на държавно управление в Мола, новите спасители и техния водач, изводите след следващите избори и народопсихологията на българския гласоподавател
Г-н Димчев, по какъв начин бихте коментирали договарянията в Мола, които водят Асен Василев и Кирил Петков?
- Знаково е, че след прекъсването на използването на новата постройка на Парламента, в този момент към този момент и остарялата постройка не се употребява по предопределение. И до момента в който Кръглата маса от 1990-та се организираше в постройката на Народното събрание, прави усещане, че настоящето издание се организира в същия Мол, в който се записаха партиите „ Да, България! “ и „ Републиканци за България “. Изглежда на сътрудниците от Съединени американски щати по някакви аргументи тази зала им е доста комфортна. Мисля си, че в случай че тази самодейност бъде сполучлива, ще е някак куриозно, след залата в Търново на Учредителното заседание и величествената постройка на остарялото Народно заседание по какъв начин ли ще наподобява това решение. Може би ще сложим мемориална табела на паркинга на Мола, че тук е почнало новото българско възобновление.
Прави усещане, че двамата водачи на „ Продължаваме промяната “ сами водят договарянията по всички тематики и нямат специалисти за тази цел, през вчерашния ден бяха диалозите във връзка с вътрешната сигурност, Асен Василев като че ли нищо не разбираше и не беше изключително квалифициран по тази тематика. Реално те нямат партия, нямат и специалисти, а държавно управление ще вършат?
- Няколко пъти самите участници в договарянията обръщат внимание, че като че ли задачата на форума е просто да се извадят по няколко фрази като умозаключение от процеса и по този начин да се регистрира „ свършена работа “. От чуванията дотук се оформя мнението, че или Асен и Кирил схващат от всяка тематика в страната, или тези дейности са проформа. Втората догадка наподобява много по-работеща.
Защо съгласно Вас президентът Радев още не е издал декрет за привикване на Народното събрание, в случай, че към този момент трябваше да се работи върху бюджета?
- След основаването на собствен пропрезидентски план под формата на нерегистрирана партия, част от коалиция под контрола на някогашни и сегашни служебни министри, както и съществуването на партия-златен пръст, каквато до неотдавна беше „ Атака “ на Волен Сидеров, а в този момент е „ Възраждане “ на неговия остарял военен приятел Костадин Костадинов, Румен Радев е към този момент всемогъщ стопанин на Републиката. Никой не му търси сметка за какво се бави стартирането на работата на толкоз значимото 47-мо Народно заседание. Подозирам, че повода е да мине нужното време за показване на позицията на новата коалиция от обединения като нещо завършено, единно и мощно. Само по този метод президентът ще има на кого да връчи мандат след седмица-две. Доста е пародийно и театрално, само че това като че ли е новият полъх в българската политика, аз на теб, ти на мен.
Каква е равносметката от миналите избори?
- С тези избори свърши дългата предизборна акция на новия остарял президент. Вследствие на това страната беше тласната към икономическа, обществена, здравна рецесия. Успоредно с това беше основана политическа рецесия. Само година след проявлението на юмрука съвсем всички партии в страната са в плачевно положение, след тежки загуби, с водачи в оставка, а властта е прелята от партиите в новите пропрезидентски креатури. Имаме съображение да се съмняваме, че това бяха последните почтени и свободни избори в България, в случай че изобщо са били такива. Куриозно или не, диктатурата във Венецуела е закрепена точно посредством машинно гласоподаване и то тъкмо през компанията, която постанова този изборен развой у нас сега. Ще се учудя в случай че Радев и неговата коалиция изгубят в околните години каквито и да било избори у нас.
Защо българинът обича да се хваща като удавник за сламка при появяването на всеки нов „ воин “, не си ли научихме урока към този момент?
- Това е нрав и народопсихология, която нееднократно е играла неприятна смешка на българите. Достатъчно е да споменем протеста на Владимир Расате, ръководството на Борил, въстанието на Ивайло и разделянето на страната преди рухването под турско иго. В момента времената са по-динамични и героите идват и си отиват по няколко на година. Посрещнахме 2021 с един избавител, сменихме го с различен, сега качваме трети, преизбираме четвъртия… Може би това е националната ни орис – да се предоверяваме, а след това да наказваме. Нещо такова се случи с Бойко Борисов, който беше отлъчен след три доста сполучливи управнически мандата, които приближиха страната до средноевропейското равнище.
Как Румен Радев съумя да получи нужната поддръжка за втори мандат, макар че неговите служебни държавни управления не се оправиха с преодоляването на тежката здравна рецесия, също така докараха страната и до икономическа и енергийна такива. Избирателите не си ли дават сметка за всичко това?
- Самото въздигане на Радев беше завършено от серия дейности на съветски стратегически мислители. В тази страна има цели институции, които учат сходно държание и политически сюжети. Преизбирането на Радев беше също плод на доста деликатно подбрана тактика, с присъединяване на доста пари и помощ от най-малко десетина изключително богати българи, чиито нездрави ползи бяха наранени през последните години. Когато застанеш против бизнеси за десетки милиарди и семейно-социални връзки сред другари, шуробаджанащина от генерации, от времената на дейните борци против фашизма до тези на дейните площадни борци, не те чака нищо друго, също така, което се случва у нас. Олигархията предостатъчно потрива ръце, тъй като си избра за повторно президент. Впрочем по същия метод се случи и с президента Първанов, който също като Радев си направи партия по време на ръководството.
Интервю на Tribune.bg с продуцента, фотограф и режисьор Виктор Димчев за договарянията за сформиране на държавно управление в Мола, новите спасители и техния водач, изводите след следващите избори и народопсихологията на българския гласоподавател
Г-н Димчев, по какъв начин бихте коментирали договарянията в Мола, които водят Асен Василев и Кирил Петков?
- Знаково е, че след прекъсването на използването на новата постройка на Парламента, в този момент към този момент и остарялата постройка не се употребява по предопределение. И до момента в който Кръглата маса от 1990-та се организираше в постройката на Народното събрание, прави усещане, че настоящето издание се организира в същия Мол, в който се записаха партиите „ Да, България! “ и „ Републиканци за България “. Изглежда на сътрудниците от Съединени американски щати по някакви аргументи тази зала им е доста комфортна. Мисля си, че в случай че тази самодейност бъде сполучлива, ще е някак куриозно, след залата в Търново на Учредителното заседание и величествената постройка на остарялото Народно заседание по какъв начин ли ще наподобява това решение. Може би ще сложим мемориална табела на паркинга на Мола, че тук е почнало новото българско възобновление.
Прави усещане, че двамата водачи на „ Продължаваме промяната “ сами водят договарянията по всички тематики и нямат специалисти за тази цел, през вчерашния ден бяха диалозите във връзка с вътрешната сигурност, Асен Василев като че ли нищо не разбираше и не беше изключително квалифициран по тази тематика. Реално те нямат партия, нямат и специалисти, а държавно управление ще вършат?
- Няколко пъти самите участници в договарянията обръщат внимание, че като че ли задачата на форума е просто да се извадят по няколко фрази като умозаключение от процеса и по този начин да се регистрира „ свършена работа “. От чуванията дотук се оформя мнението, че или Асен и Кирил схващат от всяка тематика в страната, или тези дейности са проформа. Втората догадка наподобява много по-работеща.
Защо съгласно Вас президентът Радев още не е издал декрет за привикване на Народното събрание, в случай, че към този момент трябваше да се работи върху бюджета?
- След основаването на собствен пропрезидентски план под формата на нерегистрирана партия, част от коалиция под контрола на някогашни и сегашни служебни министри, както и съществуването на партия-златен пръст, каквато до неотдавна беше „ Атака “ на Волен Сидеров, а в този момент е „ Възраждане “ на неговия остарял военен приятел Костадин Костадинов, Румен Радев е към този момент всемогъщ стопанин на Републиката. Никой не му търси сметка за какво се бави стартирането на работата на толкоз значимото 47-мо Народно заседание. Подозирам, че повода е да мине нужното време за показване на позицията на новата коалиция от обединения като нещо завършено, единно и мощно. Само по този метод президентът ще има на кого да връчи мандат след седмица-две. Доста е пародийно и театрално, само че това като че ли е новият полъх в българската политика, аз на теб, ти на мен.
Каква е равносметката от миналите избори?
- С тези избори свърши дългата предизборна акция на новия остарял президент. Вследствие на това страната беше тласната към икономическа, обществена, здравна рецесия. Успоредно с това беше основана политическа рецесия. Само година след проявлението на юмрука съвсем всички партии в страната са в плачевно положение, след тежки загуби, с водачи в оставка, а властта е прелята от партиите в новите пропрезидентски креатури. Имаме съображение да се съмняваме, че това бяха последните почтени и свободни избори в България, в случай че изобщо са били такива. Куриозно или не, диктатурата във Венецуела е закрепена точно посредством машинно гласоподаване и то тъкмо през компанията, която постанова този изборен развой у нас сега. Ще се учудя в случай че Радев и неговата коалиция изгубят в околните години каквито и да било избори у нас.
Защо българинът обича да се хваща като удавник за сламка при появяването на всеки нов „ воин “, не си ли научихме урока към този момент?
- Това е нрав и народопсихология, която нееднократно е играла неприятна смешка на българите. Достатъчно е да споменем протеста на Владимир Расате, ръководството на Борил, въстанието на Ивайло и разделянето на страната преди рухването под турско иго. В момента времената са по-динамични и героите идват и си отиват по няколко на година. Посрещнахме 2021 с един избавител, сменихме го с различен, сега качваме трети, преизбираме четвъртия… Може би това е националната ни орис – да се предоверяваме, а след това да наказваме. Нещо такова се случи с Бойко Борисов, който беше отлъчен след три доста сполучливи управнически мандата, които приближиха страната до средноевропейското равнище.
Как Румен Радев съумя да получи нужната поддръжка за втори мандат, макар че неговите служебни държавни управления не се оправиха с преодоляването на тежката здравна рецесия, също така докараха страната и до икономическа и енергийна такива. Избирателите не си ли дават сметка за всичко това?
- Самото въздигане на Радев беше завършено от серия дейности на съветски стратегически мислители. В тази страна има цели институции, които учат сходно държание и политически сюжети. Преизбирането на Радев беше също плод на доста деликатно подбрана тактика, с присъединяване на доста пари и помощ от най-малко десетина изключително богати българи, чиито нездрави ползи бяха наранени през последните години. Когато застанеш против бизнеси за десетки милиарди и семейно-социални връзки сред другари, шуробаджанащина от генерации, от времената на дейните борци против фашизма до тези на дейните площадни борци, не те чака нищо друго, също така, което се случва у нас. Олигархията предостатъчно потрива ръце, тъй като си избра за повторно президент. Впрочем по същия метод се случи и с президента Първанов, който също като Радев си направи партия по време на ръководството.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ