Това е моето политическо завещание. Приключвам сметката с политиката: Иван Костов за новата си книга - Политика
„ Работя върху тези текстове 20 години. В 2022 година бяха лекции за образование на политици; по-късно – политически есета; в годините на пандемията – шерване на претърпяното. Не се решавах да ги обявявам по доста аргументи. Една изящна мисъл на Хосе Ортега-и-Гасет ме окуражи: „ Когато една тематика бъде сложена в непосредствена връзка с първичните придвижвания на духа, с класическите аргументи на човешкото безпокойствие, тя е избавена “. Политиката е тъкмо такава тематика на духа и безпокойството на живота ми. Затова се надявам с тази книга да спася това, което съм научил. Още повече, че съгласно убежденията ми то не е мое, а е общо. Научил съм го, служейки на обществото. "
Това написа министър-председателят на България в интервала 1997-2001 година Иван Костов във встъпителните думи към читателя на новата си книга „ Политиката от близко “, отдадена на брачната половинка му Елена, „ която изстрада моето присъединяване в политиката “.
Съпругата на Иван Костов Елена.
„ Реших да кажа какво аз съм видял, какво аз съм схванал в политиката, надявайки се, че по този начин ще стане по-живо, по-автентично. Давам си ясно сметка, че хората ценят доста повече претърпяното, в сравнение с наученото от книгите “, показа Костов пред аудиторията, изпълнила Зала 3 на НДК нощес за представянето на " Политиката от близко ".
Пандемията от COVID-19 го спряла, „ блокира ме във всяко отношение “ и било належащо доста хора да му оказват помощ и окуражат, с цел да приключи и даде за щемпел 20-годишния ръкопис.
„ Това не е втората книга на „ Свидетелства за прехода “ (първата книга на Иван Костов, бел. ред.). Това е моето политическо наследство. Аз по този начин завършвам сметката с политиката, оставяйки това, което мисля, че би трябвало да оставя. Надявам се да е потребно на колкото се може повече хора. “
След излизането на първата му книга някогашният министър председател се колебаел дали да се заеме с писането на продължението ѝ, или да довърши отлежаващия ръкопис.
„ Прецених, че единствено един Господ знае какъв брой време имам. По-добре да завърша това, а за другото – в случай че остане време “, споделя 72-годишният някогашен министър-председател.
Книгата му съдържа „ непрестанен спор “ – и с хората от посткомунистическата общественост, и с разнообразни крайни тези.
„ Непрекъснато съм се опитвал да задавам въпроси, да намирам отговори и да споделям моята позиция с подготвеност да оценя и непознатата като човек, който е теоретичен да цени обективността и непознатото мнение, с цел да си сформира същинска визия за нещата “, споделя Костов с вярата, че книгата му ще провокира спор измежду демократичната общественост, „ от която имам достойнството да произхождам и да съм представлявал “, както и в цялото общество.
Съпредседателят на " Демократична България " Христо Иванов на представянето на книгата на Иван Костов Политиката от вътрешната страна.
Кога ще се сплотим по този начин, че да поведем другите
„ Всички имат потребност от спор в България. Само дебатите, общуването, чуването са в положение да запълнят тези огромни пропуски, които се образуваха в българското общество “, добавя той. Но наблюденията му сочат, че „ българските политици вещаят, не дискутират “, а когато застават един против различен, не се получава полемика, а „ надвикване “. А би трябвало да дебатират „ с една доста по-добра просвета на говорене и на чуването ", която по думите му " не ни доближава ".
„ Ние доста елементарно отхвърляме непознатото мнение, доста рядко се вслушваме в другия и съгласно мен поради това не сме сплотени “, установи Костов, съгласно който „ огромният въпрос е по кое време ще се сплотим по този начин, че авангардната част на демократичната общественост да е в положение да поведе другите “. А „ в случай че тази общественост се трансформира в авангард и излъчи своите мощни послания към обществото, доста бързо ще се решат другите проблеми. “
Техният свят си е отишъл
„ Изследвал съм в тази книга посткомунистическата общественост. Много добре я познавам, тъй като непрестанно съм бил против нея и всичките ѝ стрели са били ориентирани против мен, против моите сътрудници. Знам от кое място се стреля, знам с какви претекстове се прави.
Знам ги какъв брой мощно са губещи сега. Те губят. Исторически губят. Объркани са, по тази причина са нападателни. Страхливи са, от всичко ги е боязън. Светът им си е отишъл. Те се пробват да се връщат в сенките на това минало и няма по какъв начин да го населяват. Те би трябвало да бъдат уверени, че пътят, по който вървим, е верният “, сподели Костов при представянето на книгата си и направи отпратка към „ незаконната война, която стартира Путин в Украйна “:
„ Това отслабва още по-силно освен тази посткомунистическа общественост, а и нейният хайлайф, който също познавам доста добре, тъй като ми е бил същински съперник и на него дължа всички неща, които е претърпяло моето семейство, хората към мен, тези – в доста връзки – същински издевателства. Всички тези хора губят сега. “
Как се става водач
„ Ние би трябвало да съберем сили, с цел да поведем обществото, тъй като то няма водачи. Вярно е, че няма водачи “, сподели Костов и уточни пътя, по който се става подобен:
„ Нали Европа нямаше водачи? Нали Европа беше в непрекъснати боричкания между тях и несъгласия? Нали най-силният водач в Европа беше Путин? Какво стана след 24 февруари (началото на войната в Украйна – бел. ред.)? Как по този начин тия водачи, дето ги нямаше в Европа, дето бяха толкоз слаби, внезапно се оказват дружно и се оказват толкоз единни и оказват толкоз монолитна опозиция? Как стана това? Отдолу! Хората! Европейците! Европейската междинна клас, европейската общност натисна водачите си да се обединят.
Разбирате каква е цялата поанта на моята книга. Мисля, че ние би трябвало да сме подготвени. Тези, които претендираме да сме демократи, гражданска общественост. Ние би трябвало да произведем всичко това, в това число и водачи.
Аз не съм се родил водач, никога. Аз си бях един специалист. Добър финансист, доста добър бях, да знаете! Щях да изживея един превъзходен живот, в случай че не бях влезнал в политиката. Щях да бъда на доста положителни места, щях да видя целия свят. Но не е там работата, нали? Не зависеше от мен.
Когато хората изискат, когато всички изискат да вървят в една посока, те си намират водача, извеждат го, подаряват го със своето доверие и той потегля напред. Това е моята философия за водач.
Така че да не се озърта българското общество и тази негова авангардна част, тази гражданска общественост дано да направи това изпитание, дано се огледа и ще откри, ще овласти с доверието си хора, които да я поведат “.
Във времето, когато всичко се забързва, тази книга е за " постепенно четене ". Четете я постепенно - предложи проф. Веселин Методиев, министър на образованието и науката в държавното управление на Костов, на аудиторията, преди на трибуната да излезе Костов.
Снимки: БГНЕС/Благой Кирилов
След представянето думата имаха хората в аудиторията за въпроси и отговори. Как протече този диалог вижте.
Това написа министър-председателят на България в интервала 1997-2001 година Иван Костов във встъпителните думи към читателя на новата си книга „ Политиката от близко “, отдадена на брачната половинка му Елена, „ която изстрада моето присъединяване в политиката “.
Съпругата на Иван Костов Елена.
„ Реших да кажа какво аз съм видял, какво аз съм схванал в политиката, надявайки се, че по този начин ще стане по-живо, по-автентично. Давам си ясно сметка, че хората ценят доста повече претърпяното, в сравнение с наученото от книгите “, показа Костов пред аудиторията, изпълнила Зала 3 на НДК нощес за представянето на " Политиката от близко ".
Пандемията от COVID-19 го спряла, „ блокира ме във всяко отношение “ и било належащо доста хора да му оказват помощ и окуражат, с цел да приключи и даде за щемпел 20-годишния ръкопис.
„ Това не е втората книга на „ Свидетелства за прехода “ (първата книга на Иван Костов, бел. ред.). Това е моето политическо наследство. Аз по този начин завършвам сметката с политиката, оставяйки това, което мисля, че би трябвало да оставя. Надявам се да е потребно на колкото се може повече хора. “
След излизането на първата му книга някогашният министър председател се колебаел дали да се заеме с писането на продължението ѝ, или да довърши отлежаващия ръкопис.
„ Прецених, че единствено един Господ знае какъв брой време имам. По-добре да завърша това, а за другото – в случай че остане време “, споделя 72-годишният някогашен министър-председател.
Книгата му съдържа „ непрестанен спор “ – и с хората от посткомунистическата общественост, и с разнообразни крайни тези.
„ Непрекъснато съм се опитвал да задавам въпроси, да намирам отговори и да споделям моята позиция с подготвеност да оценя и непознатата като човек, който е теоретичен да цени обективността и непознатото мнение, с цел да си сформира същинска визия за нещата “, споделя Костов с вярата, че книгата му ще провокира спор измежду демократичната общественост, „ от която имам достойнството да произхождам и да съм представлявал “, както и в цялото общество.
Съпредседателят на " Демократична България " Христо Иванов на представянето на книгата на Иван Костов Политиката от вътрешната страна.
Кога ще се сплотим по този начин, че да поведем другите
„ Всички имат потребност от спор в България. Само дебатите, общуването, чуването са в положение да запълнят тези огромни пропуски, които се образуваха в българското общество “, добавя той. Но наблюденията му сочат, че „ българските политици вещаят, не дискутират “, а когато застават един против различен, не се получава полемика, а „ надвикване “. А би трябвало да дебатират „ с една доста по-добра просвета на говорене и на чуването ", която по думите му " не ни доближава ".
„ Ние доста елементарно отхвърляме непознатото мнение, доста рядко се вслушваме в другия и съгласно мен поради това не сме сплотени “, установи Костов, съгласно който „ огромният въпрос е по кое време ще се сплотим по този начин, че авангардната част на демократичната общественост да е в положение да поведе другите “. А „ в случай че тази общественост се трансформира в авангард и излъчи своите мощни послания към обществото, доста бързо ще се решат другите проблеми. “
Техният свят си е отишъл
„ Изследвал съм в тази книга посткомунистическата общественост. Много добре я познавам, тъй като непрестанно съм бил против нея и всичките ѝ стрели са били ориентирани против мен, против моите сътрудници. Знам от кое място се стреля, знам с какви претекстове се прави.
Знам ги какъв брой мощно са губещи сега. Те губят. Исторически губят. Объркани са, по тази причина са нападателни. Страхливи са, от всичко ги е боязън. Светът им си е отишъл. Те се пробват да се връщат в сенките на това минало и няма по какъв начин да го населяват. Те би трябвало да бъдат уверени, че пътят, по който вървим, е верният “, сподели Костов при представянето на книгата си и направи отпратка към „ незаконната война, която стартира Путин в Украйна “:
„ Това отслабва още по-силно освен тази посткомунистическа общественост, а и нейният хайлайф, който също познавам доста добре, тъй като ми е бил същински съперник и на него дължа всички неща, които е претърпяло моето семейство, хората към мен, тези – в доста връзки – същински издевателства. Всички тези хора губят сега. “
Как се става водач
„ Ние би трябвало да съберем сили, с цел да поведем обществото, тъй като то няма водачи. Вярно е, че няма водачи “, сподели Костов и уточни пътя, по който се става подобен:
„ Нали Европа нямаше водачи? Нали Европа беше в непрекъснати боричкания между тях и несъгласия? Нали най-силният водач в Европа беше Путин? Какво стана след 24 февруари (началото на войната в Украйна – бел. ред.)? Как по този начин тия водачи, дето ги нямаше в Европа, дето бяха толкоз слаби, внезапно се оказват дружно и се оказват толкоз единни и оказват толкоз монолитна опозиция? Как стана това? Отдолу! Хората! Европейците! Европейската междинна клас, европейската общност натисна водачите си да се обединят.
Разбирате каква е цялата поанта на моята книга. Мисля, че ние би трябвало да сме подготвени. Тези, които претендираме да сме демократи, гражданска общественост. Ние би трябвало да произведем всичко това, в това число и водачи.
Аз не съм се родил водач, никога. Аз си бях един специалист. Добър финансист, доста добър бях, да знаете! Щях да изживея един превъзходен живот, в случай че не бях влезнал в политиката. Щях да бъда на доста положителни места, щях да видя целия свят. Но не е там работата, нали? Не зависеше от мен.
Когато хората изискат, когато всички изискат да вървят в една посока, те си намират водача, извеждат го, подаряват го със своето доверие и той потегля напред. Това е моята философия за водач.
Така че да не се озърта българското общество и тази негова авангардна част, тази гражданска общественост дано да направи това изпитание, дано се огледа и ще откри, ще овласти с доверието си хора, които да я поведат “.
Във времето, когато всичко се забързва, тази книга е за " постепенно четене ". Четете я постепенно - предложи проф. Веселин Методиев, министър на образованието и науката в държавното управление на Костов, на аудиторията, преди на трибуната да излезе Костов.
Снимки: БГНЕС/Благой Кирилов
След представянето думата имаха хората в аудиторията за въпроси и отговори. Как протече този диалог вижте.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ