Работя в Испания от около 15 години. Мисля, че разбирате

Работя в Испания от към 15 години. Мисля, че разбирате за какво доста дами желаят да заминат в чужбина – там заплатите са доста по-високи. Имах шанса да попадна в положително семейство, където работата не беше доста тежка и с времето привикнах. И овладях езика съвършено.

Всяко лято ми даваха отпуск, с цел да мога да се прибера в родния си град. Прекарах месец и повече тук, видях децата и внуците си.

Имам огромна щерка Руслана и по-малък наследник Росен.

Руслана постоянно е била усърдна: приключила е учебно заведение със златен орден, а университет – с отличие. Сега работи като счетоводител в строителна компания. Съпругът й също е предприемач, отвори личен автосервиз и ремонтира коли. Преди не им беше елементарно, само че аз им помогнах да си купят апартамент и да го ремонтират. И в този момент от време на време давам пари на внуците си, имам трима.

Но с Росен обстановката беше друга. Той в никакъв случай не е приключил университет и получава краткотрайни приходи. Или работи като таксиметров водач, или работи като охранител в склад. Имаше прелестна брачна половинка, която му роди щерка Ангелина. Но фамилният им живот не се получи и те бързо се разведоха. Знам, че това е значително по виновност на Роман – той не ценеше нито жена си, нито детето си.

Сега той има друга другарка, само че това не ме интересува. Продължавам да поддържам връзка с някогашната си снаха, от време на време адресирам дарове за Ангелина – сладкиши, облекла. И незабавно споделих на сина ми, че няма да заплащам прехрана вместо него. Когато адресирам пратки, умерено мога да влагам 50 евро в него – въпреки всичко е за внучката ми!

Преди две седмици се прибрах вкъщи. Най-малкият ни внук щеше да стартира първи клас и с Руслана взехме решение да го подготвим за учебно заведение. Купихме нова раница, спортен екип, тетрадки и албуми, комплект маркери и моливи. Не беше на ниска цена, а към момента не бяхме поръчали бюро!

На идващия ден взехме решение да честваме. Поканих някогашната си снаха дружно с Ангелина също да дойдат. Руслана го одобри умерено, макар че имаше доста работа в кухнята.

Оказа се, че внукът ми и Ангелина са на една възраст, само с месец разлика. Попитах снахата по какъв начин се приготвят за учебно заведение.

– Добре. Кумовете ни купиха раница, чакаме задатък, с цел да купим останалото от пазара.

– От пазара?

– Да, там е по-евтино. Гледах цените по магазините – смут. Добре, че ни трябват единствено пола и жилетка.

Стана ми малко жалост. Тя отглежда сама Ангелина и се грижи за болната си майка с диабет, а заплатата й малко наад минималната.

Искам всичките ми внуци да наподобяват обичайно, по тази причина след празника се качих при снахата и тихомълком сложих 300 евро в джоба й.

– Ето, за добра форма на Анджелина.

– Не, не ти би трябвало.

– Това е за моята внучка. Кажи й, че баба й е направила изненада.

Но Руслана видя това. Вечерта ме очакваше сериозен диалог.

– Мамо, това е странна жена! Защо й даваш толкоз пари?

– Това е за моята внучка.

– Мамо, тя от дълго време не е част от нашето семейство. Все още й помагаш в този момент, когато имаш лични внуци.

В този миг не устоях и изнесох лекция на Руслана:

– Ангелина е моя внучка, също като твоите момчета. Тя нямаше шанс с татко си и може би по някакъв метод аз съм отговорна, че не научих Росен по-добре. Не се бъркай в парите ми! Ако искаш да си толкоз, стягай си багажа и ела с мен на работа!

Руслана е афектирана и не се обажда, макар че внуците ми от време на време ме посещават.

Но по този начин да бъде. Сигурно просто съжалява за парите ми. И ще продължа да оказвам помощ на някогашната си снаха, тъй като Ангелина има същите права като децата на Руслана. Обичам всичките си внуци еднообразно и не разбирам тези баби, които не помнят за внуците си след бракоразвод.

Мислите ли, че действам вярно?