Работя в чужбина от около седем години. Последните три години

Работя в чужбина от към седем години. Последните три години съм непрекъснато в Италия, където работя като икономка. Собствениците заплащат положителни пари и аз адресирам съвсем всичко, което печеля, на щерка ми Ирина. Имам и огромен наследник Павел и в този момент ще обясня за какво вниманието ми е ориентирано повече към щерка ми.

Павел се ожени за Наталия преди няколко години. Тя е положително момиче: спестовно, учтиво, постоянно приятна за диалог. Те живеят в къщата на родителите на Наталия. Тази къща е двуетажна, само че не е ремонтирана от доста години. Стари мебели, петна по тавана, остарели подове – всичко това изглеждаше доста депресиращо. Павел ремонтира кухнята, спалнята и банята, купи нови уреди и актуализира всички водопроводни съоръжения. Но има един проблем: Павел не е притежател, което значи, че той няма законни права върху този парцел. Намеквах му повече от един път, че би трябвало да приказва с родителите на Наталия и най-малко отчасти да трансферират къщата и на негово име.

– Мамо, нямам потребност от това. Основното е, че Наталия ме обича и поддържа “, сподели синът.

Реших да не се въвличам повече в връзките им, само че го предизвестих: в случай че го изгонят, не би трябвало да разчита на моята помощ, защото го предизвестих за вероятните последици.

Когато Ирина се омъжи, обстановката беше напълно друга. Свекърите й сами предложили да си поделят разноските по сватбата и покупката на апартамент. Купихме апартамент в добър регион и до момента в който работех в Италия, те помогнаха с ремонта. Дори когато купих съоръжение за новия апартамент, сватът ми върна половината пари, като сподели, че ще бъде почтено.

Сега Ирина роди първото си дете и аз й оказвам помощ финансово. Свекърва ми също постоянно идва и оказва помощ с детето и нямаме никакви спорове. Всичко протича спокойно и умерено.

Но проблемите започнаха с Павел. Той реши, че се отнасям незаслужено с него. Наскоро синът ми искаше да направи ремонт в двора – да направи беседка и да сложи люлка. Това е много скъпо наслаждение и той се обърна към мен за помощ.

– Мамо, можеш ли да ни подпомогнеш с хиляда евро, че към този момент изнемогваме.

– Не!

– Какво имаш поради под „ не “, мамо? Питам те като човек!

– Сине, ти притежател ли си в този дом? Твоя благосъстоятелност има ли?

– Не, само че каква е разликата?

– Огромна разлика. Няма да влагам пари в непозната къща. Ще инвестирате пари в ремонт, а по-късно може да те изгонят.

Скарахме се крепко и Павел затвори. Мисля, че постъпих вярно. Няма да разходвам парите си за непозната благосъстоятелност. Неведнъж съм предложила на Павел да стартира да икономисва за личния си апартамент и ще му оказа помощ с това, само че той към момента държи на тази странна къща.

Сигурна съм, че един ден Павел ще разбере, че съм постъпил вярно. Никой не е ваксиниран от житейски обстановки и е значимо да мислим за бъдещето.

Как мислите, вярно ли съм постъпила?