Работя като социален асистент. Помагам на болните и се превръщам

Работя като обществен помощник. Помагам на болните и се трансформирам в дясната им ръка. Историята се случи преди години. Тогава обгрижвах жена на междинна възраст. Симона живееше сама. Чудех се за какво роднините й са я изоставили, само че не смеех да попитам. Тя не обичаше да приказва и на въпросите ми отвръщаше еднопосочно. Беше постоянно намусена и ядосана. Обикновено се обвързвам към хората, за които се грижа, само че нея не я харесах. Три месеца по-късно бях подготвена да се откажа да вървя при нея, когато положението й се утежни.
И тъкмо тогава се оказа, че тя има родственици. Една заран заварих в дома й млада жена, на възраст към 35, която се показа за нейна щерка. Каза, че ще води майка си в приют, с цел да може да получава денонощни грижи. Докато стягахме багажа, дъщерята на Симона ме помоли да наема някой да почисти жилището. Остави ми пари, адрес, на който да я потърся, и си потегли.

На другия ден преглеждах движимостите на някогашната ми пациентка. Подредих облеклата й и тъкмо да затворя дрешника, забелязах остаряла тетрадка. Обрах полепналия прахуляк и любопитно я отворих. За моя изненада беше дневник, в който Симона описваше възприятията си. Едва прочела първите редове, не можах да откъсна очи от избелелите листа. Колко доста болежка, ненавист, яд, само че и обич беше таила тя в душата си. Неотдавна разбрах, че към този момент не е сред живите, и ще споделя с вас историята от тетрадката.
„ За всичко е отговорна майка ми. Мразя я! Лиши ме от татко, а в този момент ми лиши и единствения мъж, който в миналото съм обичала. Години наред ме убеждаваше, че нямаме потребност от различен в живота си. Каква лъжкиня!

Никога няма да не помни оня момент, когато погледите ни с Яни се срещнаха. Гледах го и си мислех, че не съм виждала по-красиви очи. Поглъщат те, стигат до душата ти и флиртуват с нея. Тя ми сподели, че Яни е наследник на неин отдалечен родственик и краткотрайно ще остане вкъщи. Той не изглеждаше доста по-голям от мен, имахме едвам пет години разлика. По това време не се прибирах постоянно у дома, само че поради него се трансформирах. Харесвах го и желаех сред нас да се случи нещо. Той нахлуваше в сънищата ми, караше ме да рева от пристрастеност, а сърцето ми да изгаря от обич. Но каквото и да правех, Яни не ми обръщаше внимание. Отнасяше се към мен като към дете. Не след дълго разбрах за какво издига стена.
Веднъж се прибрах по-рано. Вкъщи цареше мъртвешка тишина. Помислих, че съм сама, когато дочух стонове от спалнята. Рязко отворих вратата и ги видях: Яни и майка ми.

Прехапах устни от яд. Същата вечер тя ми сподели, че не е наследник на отдалечен родственик, а неин ухажор. Страхувала се, че няма да приема разликата им, по тази причина ме излъгала. Споделяше ми възприятията си, без да подозира за вулкана в душата ми. Притесняваше се за възрастта им, а не знаеше, че в действителност аз обичам този мъж. Може би тогава я намразих толкоз диво, че си пожелах да почине, с цел да бъде той само мой. В яростта и ревността си взех решение, че ще обърна света, с цел да ги разделя. Убеждението, че с Яни сме сродни души, се трансформира във фиксидея, граничеща с полуда. Какво ли не направих, с цел да го впечатля, само че на вятъра. Колкото повече се влюбвах, толкоз повече намразвах дамата, която ми е дала живот. Скоро по-късно майка ми се разболя и влезе в болница.

Когато я изписаха, той провежда необикновено посрещане. Оттогава всеки ден следих по какъв начин се грижи за нея. Отрупваше я с цветя, а вечер излизаха на терасата, с цел да следят звездите. Един ден Яни влезе в стаята ми, седна на леглото, безмълвно ме погледна и някак сякаш апропо загатна: „ След две седмици ще се оженя за майка ти. Очаквам да приемеш решението ми. “ И тогава оня вулкан, който клокочеше в гърдите ми, избухна с цялостна мощ. Като обезумяла се развиках: „ Защо? Тя е остаряла и болна, а аз съм млада и здрава. “ Яни повдигна лицето ми и безшумно сподели: „ Защото я обичам! “
От дебелоглав и от сляпо предпочитание да ги нараня се омъжих за човек, който не обичах. Исках да ги заболи, само че заболя единствено мен. От брака си родих щерка. И тя като татко си не съумя да допре сърцето ми. Живеех с хора, които надълбоко в себе си наневиждах. Имах дом, но нямах същинско семейство.

Десет години по-късно майка ми още веднъж се разболя. Този път лекарите не можаха да й оказват помощ и краят й беше близо. Навестявах я постоянно и всякога ставах несъзнателен очевидец на нежните грижи на Яни. Тя изглеждаше толкоз жалка и безпомощна, а той продължаваше да е вманиачен по нея. Отново излизаха вечер на терасата, само че в този момент Яни я носеше на ръце.
Много скоро майка ми стана една от звездите, които по този начин обичаше. След погребението й отидох при брачна половинка й, прегърнах го, само че вместо да изкажа съболезнования, отроних: „ Най-накрая можем да бъдем дружно. “ Той ме погледна с невиждащ взор, без да каже нищо. Аз обаче имах проект. Още на другия ден си събрах багажа, зарязах фамилията си и се реалокирах в дома на майка ми. Т

е ми принадлежаха – вдовецът и жилището. И в случай че преди водих война единствено с майка си, в този момент бях подготвена да издера очите на всяка жена, която дръзнеше да заприказва Яни. През нощта влязох в стаята му разголена. Яни плачеше и ме изгони. Полудях. Тя беше в гроба, само че любовта му към нея все по този начин гореше.
На идващия ден Яни не се прибра. Това беше краят. Повече не го видях. Не след дълго и аз се разболях. Мисля, че с изключение на жилището, наследих и заболяването на майка си. Напразно чаках Яни да пристигна, да ме вдигне на ръце, с цел да видя звездите от балкона. “
Тук тетрадката свършваше. Не знаех да скърбя ли Симона, или да изпитвам пренебрежение. Има обич, за която Бог санкционира и нейната беше такава. Дръзка, неприемлива, опорочена.
Вероника
Инфо: Лична драма