Парламентът силно оряза задължителния финансов одит на фирмите
Работодателските организации най-сетне откриха поддръжка от народните представители в дългогодишното си гледище дребните компании да бъдат освободени от задължението всяка година да одитират финансовите си доклади. При второто четене на измененията в Закона за счетоводството в бюджетна комисия, по предложение на Делян Добрев от ГЕРБ, двойно бяха повишени праговете за балансова стойност на активите и приходите от продажби, под които самостоятелен финансов одит не се изисква.
Така аршин за наложителен одит стават 4 милиона лв. балансова стойност на активите при настоящи 2 милиона, а на чисти доходи от продажби - 8 милиона лв. при настоящи 4 милиона. Третият аршин - за междинен брой чиновници от 50 души, остава неизменен.
Години наред в Закона за счетоводството критериите за наложителен финансов одит бяха четирикратно по-ниски от праговете за категоризиране на дребните компании. За по-голямата част от тях наложителното показване на финансовите доклади за самостоятелен одит бе усложнение и сериозен спомагателен разход. Бизнесът обвиняваше законотворците и финансовото министерство в лобиране за инспекторите. Одиторската колегия от своя страна мощно се противопоставяше на стесняване на обсега на компаниите за одитиране, като обясняваше, че това ще е в ущърб на вложители, контрагенти, банки и страната, тъй като ще ги лиши от надеждна информация.
В законопроекта на Министерство на финансите в началото се оферираше леко завишение на въпросните прагове - с 25% поради инфлацията, която подвига финансовите индикатори на всички компании. Така разновидността, който бе гласуван на първо четене в пленарна зала, бе наложителен одит да се прави на компании с активи над 2.5 млн. лева и продажби над 5 милиона лв. годишно.
Интересно за какво при първото четене на измененията на Закона за счетоводството от ГЕРБ не чуха апелите на работодателските организации и не внесоха предлагането си за по-рязко повдигане на праговете за одит.
Самият Добрев изясни във вторник пред комисията, че от одиторски компании са му звънели по телефона и се държали " безочливо " в опит да си запазят бизнеса. От думите му се разбра, че това го амбицирало да затегне кранчето за одиторската колегия. " Колкото повече, толкоз по-добре. Освобождаваме компаниите от административни спънки " - по този начин депутатът от ГЕРБ изясни за какво предлага по-рязкото повдигане на праговете.
От ПП-ДБ оповестиха, че също имат предложение за понижаване на тази административна тежест за дребните компании, само че то е по-скромно от това на ГЕРБ. " Ние предлагаме балансовата стойност на активите да е 3 милиона лв., а на приходите от продажби - 6 милиона лв.. По-рязко повдигане на праговете за наложителен финансов одит може да има отрицателно въздействие. Искаме да избегнем компании от вида " Исторически парк " да лъжат вложителите ", уточни Венко Сабрутев от ПП-ДБ.
Финансовият министър Людмила Петкова уточни, че с гласуваните по-високи прагове за активи и доходи единствено 2850 дребни компании ще останат със обвързване да дават докладите си на самостоятелен одит. В момента броят им е към 6800. Преди няколко години от Асоциацията на индустриалния капитал бяха пресметнали, че сходна законодателна смяна ще спести 13 милиона лв. на бизнеса. Сега евентуално сумата е доста по-голяма.
В същото време в Закона за счетоводството още веднъж поради инфлацията се трансформират финансовите индикатори за установяване на микро, дребни, междинни и огромни предприятия. С 25% се завишават сегашните прагове за балансова стойност на активите и приходите от продажби. От МФ показват, че това настрана ще докара до значително понижаване на административната тежест за 3700 предприятия, които ще сменят категорията си от дребни на микропредприятия. и 350 междинни предприятия, които ще сменят категорията си на дребни предприятия, като огромна част от тях ще се възползват от облекчена форма за финансова отчетност.
Така аршин за наложителен одит стават 4 милиона лв. балансова стойност на активите при настоящи 2 милиона, а на чисти доходи от продажби - 8 милиона лв. при настоящи 4 милиона. Третият аршин - за междинен брой чиновници от 50 души, остава неизменен.
Години наред в Закона за счетоводството критериите за наложителен финансов одит бяха четирикратно по-ниски от праговете за категоризиране на дребните компании. За по-голямата част от тях наложителното показване на финансовите доклади за самостоятелен одит бе усложнение и сериозен спомагателен разход. Бизнесът обвиняваше законотворците и финансовото министерство в лобиране за инспекторите. Одиторската колегия от своя страна мощно се противопоставяше на стесняване на обсега на компаниите за одитиране, като обясняваше, че това ще е в ущърб на вложители, контрагенти, банки и страната, тъй като ще ги лиши от надеждна информация.
В законопроекта на Министерство на финансите в началото се оферираше леко завишение на въпросните прагове - с 25% поради инфлацията, която подвига финансовите индикатори на всички компании. Така разновидността, който бе гласуван на първо четене в пленарна зала, бе наложителен одит да се прави на компании с активи над 2.5 млн. лева и продажби над 5 милиона лв. годишно.
Интересно за какво при първото четене на измененията на Закона за счетоводството от ГЕРБ не чуха апелите на работодателските организации и не внесоха предлагането си за по-рязко повдигане на праговете за одит.
Самият Добрев изясни във вторник пред комисията, че от одиторски компании са му звънели по телефона и се държали " безочливо " в опит да си запазят бизнеса. От думите му се разбра, че това го амбицирало да затегне кранчето за одиторската колегия. " Колкото повече, толкоз по-добре. Освобождаваме компаниите от административни спънки " - по този начин депутатът от ГЕРБ изясни за какво предлага по-рязкото повдигане на праговете.
От ПП-ДБ оповестиха, че също имат предложение за понижаване на тази административна тежест за дребните компании, само че то е по-скромно от това на ГЕРБ. " Ние предлагаме балансовата стойност на активите да е 3 милиона лв., а на приходите от продажби - 6 милиона лв.. По-рязко повдигане на праговете за наложителен финансов одит може да има отрицателно въздействие. Искаме да избегнем компании от вида " Исторически парк " да лъжат вложителите ", уточни Венко Сабрутев от ПП-ДБ.
Финансовият министър Людмила Петкова уточни, че с гласуваните по-високи прагове за активи и доходи единствено 2850 дребни компании ще останат със обвързване да дават докладите си на самостоятелен одит. В момента броят им е към 6800. Преди няколко години от Асоциацията на индустриалния капитал бяха пресметнали, че сходна законодателна смяна ще спести 13 милиона лв. на бизнеса. Сега евентуално сумата е доста по-голяма.
В същото време в Закона за счетоводството още веднъж поради инфлацията се трансформират финансовите индикатори за установяване на микро, дребни, междинни и огромни предприятия. С 25% се завишават сегашните прагове за балансова стойност на активите и приходите от продажби. От МФ показват, че това настрана ще докара до значително понижаване на административната тежест за 3700 предприятия, които ще сменят категорията си от дребни на микропредприятия. и 350 междинни предприятия, които ще сменят категорията си на дребни предприятия, като огромна част от тях ще се възползват от облекчена форма за финансова отчетност.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ