Бизнесът с очаквания към новия финансов министър и с готовност за блокиране на НСТС, ако не бъдат чути
Работодателите със поръчка към новата власт. Искат по-работеща страна, по-малко административни тежести и изпълнителна власт, която да сложи във фокуса икономическия напредък и развиването, оттова повишението на приходите. Очакванията си в ефира на NOVA показа изпълнителният шеф на АИКБ Добрин Иванов.
" През последните 5 години се приема за обикновено реализирането на бюджетни дефицити и то в интервал на стопански напредък, което докара до неуправляемост на бюджетните разноски и до включването на едни автоматизирани механизми за индексирането им. Но стопанската система не работи по този начин. Тя не работи с автоматизми. Тя пораства, когато има по-голяма продуктивност, повече поръчки, повече работа, повече произвеждане. Това докара в действителност до големи бюджетни дефицити, които се финансират с задължения ", разяснява Иванов.
Според него е доста значима личността на новия финансов министър, а огромна промяна не може да бъде осъществена с магическа пръчка от през днешния ден за на следващия ден. " Разходите вървят, те са начислени, осъществили сме към този момент бюджетните дефицити, т.е. парите са изхарчени и те би трябвало да бъдат обезпечени от някъде. И в действителност, когато стопанската система не ги изкарва, би трябвало да бъдат обезпечени с дълг и дългови принадлежности. Увеличаването на дълга ще бъде застраховка, че тези реформи могат да бъдат финансирани, тъй като в противоположен случай стигаме до обстановка, в която страната не може да си заплаща сметките, не може да заплаща пенсии, заплати и осигурителни вноски ", сподели Добрин Иванов.
Според него тази година най-вероятно ще има бюджетен недостиг доста повече от 3%. " Този бюджетен недостиг би трябвало да бъде финансиран с дълг. Не може по различен метод ", разяснява изпълнителният шеф на АИКБ.
" Ако бюджетният недостиг е в размер на 3%, това са 6,5 милиарда евро годишно. Според нас той ще бъде доста повече - към сред 5 или 6%. Това значи, че са нужни към 13 милиарда евро за покриването на разликата сред приходите и разноските в план-сметката на страната, които няма по какъв различен метод да бъдат финансирани, с изключение на с държавен дълг ", сподели Иванов.
Той добави, че бизнесът още веднъж ще бойкотира Националния съвет за тристранно съдействие, в случай че се приложи подходът да се търсят увеличени доходи посредством увеличение на данъчно-осигурителната тежест за работещите българи и за бизнеса, с които увеличени доходи да се финансират обществените разходи и то най-много за заплати на обществената администрация.
" През последните 5 години се приема за обикновено реализирането на бюджетни дефицити и то в интервал на стопански напредък, което докара до неуправляемост на бюджетните разноски и до включването на едни автоматизирани механизми за индексирането им. Но стопанската система не работи по този начин. Тя не работи с автоматизми. Тя пораства, когато има по-голяма продуктивност, повече поръчки, повече работа, повече произвеждане. Това докара в действителност до големи бюджетни дефицити, които се финансират с задължения ", разяснява Иванов.
Според него е доста значима личността на новия финансов министър, а огромна промяна не може да бъде осъществена с магическа пръчка от през днешния ден за на следващия ден. " Разходите вървят, те са начислени, осъществили сме към този момент бюджетните дефицити, т.е. парите са изхарчени и те би трябвало да бъдат обезпечени от някъде. И в действителност, когато стопанската система не ги изкарва, би трябвало да бъдат обезпечени с дълг и дългови принадлежности. Увеличаването на дълга ще бъде застраховка, че тези реформи могат да бъдат финансирани, тъй като в противоположен случай стигаме до обстановка, в която страната не може да си заплаща сметките, не може да заплаща пенсии, заплати и осигурителни вноски ", сподели Добрин Иванов.
Според него тази година най-вероятно ще има бюджетен недостиг доста повече от 3%. " Този бюджетен недостиг би трябвало да бъде финансиран с дълг. Не може по различен метод ", разяснява изпълнителният шеф на АИКБ.
" Ако бюджетният недостиг е в размер на 3%, това са 6,5 милиарда евро годишно. Според нас той ще бъде доста повече - към сред 5 или 6%. Това значи, че са нужни към 13 милиарда евро за покриването на разликата сред приходите и разноските в план-сметката на страната, които няма по какъв различен метод да бъдат финансирани, с изключение на с държавен дълг ", сподели Иванов.
Той добави, че бизнесът още веднъж ще бойкотира Националния съвет за тристранно съдействие, в случай че се приложи подходът да се търсят увеличени доходи посредством увеличение на данъчно-осигурителната тежест за работещите българи и за бизнеса, с които увеличени доходи да се финансират обществените разходи и то най-много за заплати на обществената администрация.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ