Ще се променя ли 8-часовият работен ден?
Работодателите оферират промени в Кодекса на труда. Те желаят двойно нарастване на изключителния труд - от 150 на 300 часа. Всичко това на фона на добилата известност вест, че финландският министър председател желае да вкара 6-часов работен ден и 4-дневна работна седмица. Оказва се, че тази вест е подправена и във Финландия няма да има такива законодателни промени.
Няма задоволително служащи, по тази причина би трябвало повече ексклузивен труд. Това е логиката на някои работодатели, поради която те желаят двойно нарастване на опцията за изключителни часове на работа.
Добрин Иванов, изпълнителен шеф на Асоциацията на индустриалния капитал в България: Ако желаеме да имаме растеж на брутния вътрешен артикул, това не може да бъде осъществено посредством количествено увеличение на работещите, а само посредством повече работа.
Според синдикатите обаче такава смяна е по-скоро рискова.
Валери Апостолов, КТ " Подкрепа ": Понякога се стига до злоупотреби както с отчитането, по този начин и със заплащането на изключителния труд.
Ако изключителният труд бъде повишен, това би разрешило на работодателите да вкарат 9-часов работен ден. Това може и да не се хареса на множеството работещи, които в последните седмици завиждаха на новината, че във Финландия се готвят да понижат и работната седмица, и работния ден. Тази вест обаче се оказа неистина.
Тъй като сме привикнали да гледаме непознатия образец - данните демонстрират, че съвсем на всички места общоприетият работен ден е от 8 часа. Реално направените часове обаче тук-там са повече. Ако в България да вземем за пример един чиновник приблизително работи по 8 часа и 16 минути, норвежците работят с към час по-малко. В Турция пък - с час повече. На тези географски ширини разликите са дребни, само че на изток картината е друга. В Япония да вземем за пример макар, че работният ден е от 8 часа, е извънредно обидно чиновниците да си тръгнат на осмия час. Стандартно остават с 4 часа повече, а мениджърите на по-високи позиция - даже 8 часа повече.
Добрин Иванов, АИКБ: От 150 на 300 часа да се усили изключителният труд
От 150 на 300 часа да се усили изключителният труд - тази смяна оферират работодателите в Кодекса на труда. Синдикатите се опълчват на тази...
Някои българи обаче към този момент работят по не повече от 6 часа дневно.
Явор Стоев, чиновник в IT компания: Аз съм щастливо женен, татко на 3 момчета съм. Успявам да си отделя време на фамилията, което в наши дни е доста мъчно.
Фирмата няма проблеми с късия работен ден. Дори в противен случай.
Димитър Димитров, шеф на IT компания: Не поносим загуби, тъй като вследствие на това има доста стимулирани сътрудници. При нас няма текучество. Колегите са по-здрави, тъй като спортуват повече - не боледуват. Атмосферата в офиса е доста приятна.
За нарастване на работната седмица в този офис от дълго време е забравено. Дори отпуската е 2 месеца. И все пак работата върви.
Явор Стоев: Тя, работата, няма край. Човек може да работи по 12-13-14 часа, само че за избран интервал от време.
И до момента в който диалозите за увеличение на изключителния труд занапред предстоят, в тази компания не желаят да чуват за смяна. Казват, че не са им нужни по-дълго работещи чиновници. А просто по-щастливи.
Няма задоволително служащи, по тази причина би трябвало повече ексклузивен труд. Това е логиката на някои работодатели, поради която те желаят двойно нарастване на опцията за изключителни часове на работа.
Добрин Иванов, изпълнителен шеф на Асоциацията на индустриалния капитал в България: Ако желаеме да имаме растеж на брутния вътрешен артикул, това не може да бъде осъществено посредством количествено увеличение на работещите, а само посредством повече работа.
Според синдикатите обаче такава смяна е по-скоро рискова.
Валери Апостолов, КТ " Подкрепа ": Понякога се стига до злоупотреби както с отчитането, по този начин и със заплащането на изключителния труд.
Ако изключителният труд бъде повишен, това би разрешило на работодателите да вкарат 9-часов работен ден. Това може и да не се хареса на множеството работещи, които в последните седмици завиждаха на новината, че във Финландия се готвят да понижат и работната седмица, и работния ден. Тази вест обаче се оказа неистина.
Тъй като сме привикнали да гледаме непознатия образец - данните демонстрират, че съвсем на всички места общоприетият работен ден е от 8 часа. Реално направените часове обаче тук-там са повече. Ако в България да вземем за пример един чиновник приблизително работи по 8 часа и 16 минути, норвежците работят с към час по-малко. В Турция пък - с час повече. На тези географски ширини разликите са дребни, само че на изток картината е друга. В Япония да вземем за пример макар, че работният ден е от 8 часа, е извънредно обидно чиновниците да си тръгнат на осмия час. Стандартно остават с 4 часа повече, а мениджърите на по-високи позиция - даже 8 часа повече.
Добрин Иванов, АИКБ: От 150 на 300 часа да се усили изключителният труд От 150 на 300 часа да се усили изключителният труд - тази смяна оферират работодателите в Кодекса на труда. Синдикатите се опълчват на тази...
Някои българи обаче към този момент работят по не повече от 6 часа дневно.
Явор Стоев, чиновник в IT компания: Аз съм щастливо женен, татко на 3 момчета съм. Успявам да си отделя време на фамилията, което в наши дни е доста мъчно.
Фирмата няма проблеми с късия работен ден. Дори в противен случай.
Димитър Димитров, шеф на IT компания: Не поносим загуби, тъй като вследствие на това има доста стимулирани сътрудници. При нас няма текучество. Колегите са по-здрави, тъй като спортуват повече - не боледуват. Атмосферата в офиса е доста приятна.
За нарастване на работната седмица в този офис от дълго време е забравено. Дори отпуската е 2 месеца. И все пак работата върви.
Явор Стоев: Тя, работата, няма край. Човек може да работи по 12-13-14 часа, само че за избран интервал от време.
И до момента в който диалозите за увеличение на изключителния труд занапред предстоят, в тази компания не желаят да чуват за смяна. Казват, че не са им нужни по-дълго работещи чиновници. А просто по-щастливи.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ