&format=webp)
Германия работи повече, но по-малко: Парадоксите на една трудова криза
Работният ден в Германия като „ увеселителен парк “:
За да съживи отслабващата стопанска система на Германия, новият канцлер Фридрих Мерц би трябвало да се оправи с един абсурден феномен: заетостта е на рекордно високо равнище, само че самостоятелно германците в никакъв случай не са работили по-малко.
До 2035 година 4,8 млн. по-възрастни немски служащи – 9% от работната мощ – ще могат да се пенсионират, а обединението на Мерц би трябвало да убеди по-младите генерации да жертват повече от свободното си време, с цел да поддържат най-голямата стопанска система в Европа.
През идващите години Германия ще бъде измежду първите и най-важни проби за това какъв брой бързо застаряващите западни стопански системи могат да се оправят с пенсионната рецесия.
Икономистите предизвестяват, че централният детайл от тактиката за напредък на Мерц, проект за разноски в размер на 1 трилион евро, финансиран с дълг, може да направи решаването на алтернативата с работното време още по-належащо.
„ Самите пари не строят пътища и мостове – за това са ни нужни спомагателни служащи “, споделя Клеменс Фуест, шеф на икономическия мозъчен концерн Ifo, пред Financial Times.
Динамиката на пазара на труда в Германия е неповторима в развитите страни, само че страната надалеч не е нация от лентяи, упорства Бернд Фитценбергер, шеф на икономическия мозъчен концерн IAB.
Броят на заетите лица и на отработените часове в немската стопанска система доближават нов връх през 2024 година, частично с помощта на имиграцията, като задграничните служащи през последното десетилетие съвсем са се удвоили до 6,3 млн.
Четирима от всеки пет души в трудоспособна възраст имат работа – един от най-високите нива на претовареност измежду богатите страни.
„ Като цяло германците работят повече от всеки път “, прибавя Фитценбергер.
Въпреки това междинният брой работни часове на чиновник е понижен до рекордно ниско равнище предходната година, в случай че не се включва 2020 година, когато е разгара на пандемията. Според данни на Организацията за икономическо сътрудничество и раз Германия има най-краткия приблизително работен ден измежду богатите стопански системи.
С напускането на поколението на бейби бумърите от пазара на труда през идващото десетилетие, късите работни седмици заплашват да влошат дефицита на работна ръка, който към този момент визира някои браншове като опазването на здравето, образованието и елементи от машиностроенето.
„ Дългосрочните вероятности са много мрачни “, предизвестява Мартин Вердинг, член на Съвета на икономическите специалисти на немското държавно управление, който предвижда, че забавеното предложение на работна ръка в страната през идващите десетилетия може да унищожи до 0,6% от така и така слабия ѝ капацитет за годишен напредък.
На 69 години Мерц е вторият най-възрастен канцлер на Германия при започване на мандата си след Конрад Аденауер, който беше на 73 години, когато е определен за първи път през 1949 година Макар че той може да бъде образец за по-дълго и по-усилено работене, няма да е елементарно да убеди останалата част от страната да последва образеца му.
Следвоенните трудови връзки в Германия са завършени от дълга акция на профсъюзите за петдневна работна седмица през 50-те и 60-те години, като се употребява прочут прочувствен афиш, на който е изобразено дете, което споделя: „ Samstags gehört Vati mir “ („ В събота баща е мой “).
През 80-те години профсъюзите провеждат една от най-дългите стачки в историята, с която се пробват да съкратят работната седмица от 40 на 35 часа за пълноработните чиновници. Днес безбройните групови трудови контракти в страната плануват междинна дълготрайност на работната седмица от 37,8 часа.
През 1993 година тогавашният канцлер Хелмут Кол провокира бурна реакция, казвайки, че Германия стартира да наподобява на „ групов увеселителен парк “ заради късата работна седмица и необятно публикуваното ранно пенсиониране – от този момент междинното работно време на чиновниците е спаднало с 13,5%.
Решението на държавното управление на Ангела Меркел от 2007 година да усили пенсионната възраст с две години до 67 години остава извънредно непопулярно измежду немските гласоподаватели и към момента преследва социалдемократите, които го поддържаха, написа FT.
Коалицията сред центристката Християндемократическа партия на Мерц и социалдемократите се ангажира в контракта си, който дефинира политическата стратегия до идващите избори, да вкара тласъци, които да убедят германците да усилят работното си време и да отсрочат пенсионирането.
Икономистите приветстват обстоятелството, че новото държавно управление признава възходящия проблем с намаляващото предложение на работна ръка в Германия. Но „ концепциите към момента са прекомерно неразбираеми и дяволът се крие в детайлите “, споделя Андреас Пайл, професор по стопанска система в Мюнхенския университет и старши икономист в Ifo.
Новите тласъци евентуално ще бъдат „ неефективни, доста скъпи или бюрократичен призрачен сън “, прибавя той.
Един от най-големите източници за увеличение на предлагането на работна ръка е голямата войска от отчасти заети служащи в Германия. Според статистическата работа на страната, делът на отчасти заетите чиновници се е удвоил до 30% от работната мощ от началото на 90-те години на предишния век, като главно това се дължи на дамите.
Себастиан Дулиен, шеф на икономическия мозъчен концерн IMK, акцентира, че взривът на непълното работно време изкривява статистиката за отработените часове на един служащ. Хората, които в този момент работят на ненапълно работно време, „ в предишното въобще не са били част от работната мощ “ и по тази причина намаляват междинната стойност.
С 40,2 часа на седмица, пълноработните чиновници в Германия през днешния ден работят приблизително единствено с един час по-малко на седмица, в сравнение с през 1991 година Но когато се включи голямото нарастване на непълноработните чиновници, които не са били наети в предишното, междинният брой отработени часове на чиновник е малко над 34 часа на седмица – с 7% под междинния за Европейски Съюз и с 16% по-малко в сравнение с в Гърция.
Проучвания демонстрират, че доста от чиновниците на ненапълно работно време в Германия биха желали да усилят труда си, само че се сблъскват с голям брой проблеми, измежду които най-сериозен е нередовното обезпечаване на грижи за децата. Особено в огромните градове грижите за деца на цялостно работно време са незадоволителни, ненадеждни и скъпи.
Стефани Поггемолер, основателка на основаната в Мюнхен група за коучинг „ Работа и семейство “, споделя, че неналичието на добра грижа за децата е „ един от най-често срещаните проблеми “, които пречат на майките да се върнат на цялостно работно време, и „ дамите постоянно са оставени на личните си сили “.
Коалицията на Мерц може да употребява и други лостове, само че нито един от тях не би бил известен.
Дори елементарна концепция като премахването на един формален празник не получи особена поддръжка. Според оценка на Ifo, такава мярка би могла да генерира спомагателни 8 милиарда евро Брутният вътрешен продукт годишно.
По-нататъшно увеличение на законната пенсионна възраст и по-високи пенсионни отчисления за ранно пенсионираните също би било „ доста дейно “, показва Вердинг от Съвета на икономическите специалисти.
„ Но всички такива хрумвания са политическо минно поле. “
За да съживи отслабващата стопанска система на Германия, новият канцлер Фридрих Мерц би трябвало да се оправи с един абсурден феномен: заетостта е на рекордно високо равнище, само че самостоятелно германците в никакъв случай не са работили по-малко.
До 2035 година 4,8 млн. по-възрастни немски служащи – 9% от работната мощ – ще могат да се пенсионират, а обединението на Мерц би трябвало да убеди по-младите генерации да жертват повече от свободното си време, с цел да поддържат най-голямата стопанска система в Европа.
През идващите години Германия ще бъде измежду първите и най-важни проби за това какъв брой бързо застаряващите западни стопански системи могат да се оправят с пенсионната рецесия.
Икономистите предизвестяват, че централният детайл от тактиката за напредък на Мерц, проект за разноски в размер на 1 трилион евро, финансиран с дълг, може да направи решаването на алтернативата с работното време още по-належащо.
„ Самите пари не строят пътища и мостове – за това са ни нужни спомагателни служащи “, споделя Клеменс Фуест, шеф на икономическия мозъчен концерн Ifo, пред Financial Times.
Динамиката на пазара на труда в Германия е неповторима в развитите страни, само че страната надалеч не е нация от лентяи, упорства Бернд Фитценбергер, шеф на икономическия мозъчен концерн IAB.
Броят на заетите лица и на отработените часове в немската стопанска система доближават нов връх през 2024 година, частично с помощта на имиграцията, като задграничните служащи през последното десетилетие съвсем са се удвоили до 6,3 млн.
Четирима от всеки пет души в трудоспособна възраст имат работа – един от най-високите нива на претовареност измежду богатите страни.
„ Като цяло германците работят повече от всеки път “, прибавя Фитценбергер.
Въпреки това междинният брой работни часове на чиновник е понижен до рекордно ниско равнище предходната година, в случай че не се включва 2020 година, когато е разгара на пандемията. Според данни на Организацията за икономическо сътрудничество и раз Германия има най-краткия приблизително работен ден измежду богатите стопански системи.
С напускането на поколението на бейби бумърите от пазара на труда през идващото десетилетие, късите работни седмици заплашват да влошат дефицита на работна ръка, който към този момент визира някои браншове като опазването на здравето, образованието и елементи от машиностроенето.
„ Дългосрочните вероятности са много мрачни “, предизвестява Мартин Вердинг, член на Съвета на икономическите специалисти на немското държавно управление, който предвижда, че забавеното предложение на работна ръка в страната през идващите десетилетия може да унищожи до 0,6% от така и така слабия ѝ капацитет за годишен напредък.
На 69 години Мерц е вторият най-възрастен канцлер на Германия при започване на мандата си след Конрад Аденауер, който беше на 73 години, когато е определен за първи път през 1949 година Макар че той може да бъде образец за по-дълго и по-усилено работене, няма да е елементарно да убеди останалата част от страната да последва образеца му.
Следвоенните трудови връзки в Германия са завършени от дълга акция на профсъюзите за петдневна работна седмица през 50-те и 60-те години, като се употребява прочут прочувствен афиш, на който е изобразено дете, което споделя: „ Samstags gehört Vati mir “ („ В събота баща е мой “).
През 80-те години профсъюзите провеждат една от най-дългите стачки в историята, с която се пробват да съкратят работната седмица от 40 на 35 часа за пълноработните чиновници. Днес безбройните групови трудови контракти в страната плануват междинна дълготрайност на работната седмица от 37,8 часа.
През 1993 година тогавашният канцлер Хелмут Кол провокира бурна реакция, казвайки, че Германия стартира да наподобява на „ групов увеселителен парк “ заради късата работна седмица и необятно публикуваното ранно пенсиониране – от този момент междинното работно време на чиновниците е спаднало с 13,5%.
Решението на държавното управление на Ангела Меркел от 2007 година да усили пенсионната възраст с две години до 67 години остава извънредно непопулярно измежду немските гласоподаватели и към момента преследва социалдемократите, които го поддържаха, написа FT.
Коалицията сред центристката Християндемократическа партия на Мерц и социалдемократите се ангажира в контракта си, който дефинира политическата стратегия до идващите избори, да вкара тласъци, които да убедят германците да усилят работното си време и да отсрочат пенсионирането.
Икономистите приветстват обстоятелството, че новото държавно управление признава възходящия проблем с намаляващото предложение на работна ръка в Германия. Но „ концепциите към момента са прекомерно неразбираеми и дяволът се крие в детайлите “, споделя Андреас Пайл, професор по стопанска система в Мюнхенския университет и старши икономист в Ifo.
Новите тласъци евентуално ще бъдат „ неефективни, доста скъпи или бюрократичен призрачен сън “, прибавя той.
Един от най-големите източници за увеличение на предлагането на работна ръка е голямата войска от отчасти заети служащи в Германия. Според статистическата работа на страната, делът на отчасти заетите чиновници се е удвоил до 30% от работната мощ от началото на 90-те години на предишния век, като главно това се дължи на дамите.
Себастиан Дулиен, шеф на икономическия мозъчен концерн IMK, акцентира, че взривът на непълното работно време изкривява статистиката за отработените часове на един служащ. Хората, които в този момент работят на ненапълно работно време, „ в предишното въобще не са били част от работната мощ “ и по тази причина намаляват междинната стойност.
С 40,2 часа на седмица, пълноработните чиновници в Германия през днешния ден работят приблизително единствено с един час по-малко на седмица, в сравнение с през 1991 година Но когато се включи голямото нарастване на непълноработните чиновници, които не са били наети в предишното, междинният брой отработени часове на чиновник е малко над 34 часа на седмица – с 7% под междинния за Европейски Съюз и с 16% по-малко в сравнение с в Гърция.
Проучвания демонстрират, че доста от чиновниците на ненапълно работно време в Германия биха желали да усилят труда си, само че се сблъскват с голям брой проблеми, измежду които най-сериозен е нередовното обезпечаване на грижи за децата. Особено в огромните градове грижите за деца на цялостно работно време са незадоволителни, ненадеждни и скъпи.
Стефани Поггемолер, основателка на основаната в Мюнхен група за коучинг „ Работа и семейство “, споделя, че неналичието на добра грижа за децата е „ един от най-често срещаните проблеми “, които пречат на майките да се върнат на цялостно работно време, и „ дамите постоянно са оставени на личните си сили “.
Коалицията на Мерц може да употребява и други лостове, само че нито един от тях не би бил известен.
Дори елементарна концепция като премахването на един формален празник не получи особена поддръжка. Според оценка на Ifo, такава мярка би могла да генерира спомагателни 8 милиарда евро Брутният вътрешен продукт годишно.
По-нататъшно увеличение на законната пенсионна възраст и по-високи пенсионни отчисления за ранно пенсионираните също би било „ доста дейно “, показва Вердинг от Съвета на икономическите специалисти.
„ Но всички такива хрумвания са политическо минно поле. “
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ