Къде сме ние: Защо и как намаляват работната седмица в Европ...
Работниците в Европа последователно работят по-малко часове, съобщи Евронюз. През последните 10 години междинното време, прекарано на работа седмично, е намаляло с един час в Европейски Съюз. В съвсем половината от 34-те европейски страни спадът е още по-голям — повече от един час сред 2014 и 2024 година Седмичните работни часове също варират доста в другите елементи на континента.
В кои европейски страни хората прекарват най-вече време на работа? Как се е трансформирало действителното работно време в района? И какви са вероятните аргументи за този спад?
Според Евростат през 2024 година действителното седмично работно време за цялостно и ненапълно работно време на служащите на възраст от 20 до 64 години на главната им работа варира от 32,1 часа в Нидерландия до 39,8 часа в Гърция. Когато се включат страните кандидатки за участие в Европейски Съюз, страните членки на ЕАСТ и Обединеното кралство, най-високата стойност е записана в Турция (43,1), където междинното седмично работно време надвишава 43 часа.
Географски трендове: Южна и Източна Европа са отпред в класацията
Хората в страните от Южна и Източна Европа са склонни да работят по-дълго, като изключително високи са цифрите в страните кандидатки за участие в Европейски Съюз. След Турция, която оглавява класацията с 43,1 часа, следват Сърбия (41,3) и Босна и Херцеговина (41,1). Черна гора не е предоставила данни за 2024 година, макар че през 2020 година работното време е било 42,8 часа.
Следващите страни в класацията също принадлежат към същия район: Гърция (39,8) и България (39). Северна Македония, която разполага с данни единствено до 2020 година, също регистрира общо седмично работно време от 39 часа.
Тези страни като цяло имат по-ниски заплати, по-висока неофициална претовареност и по-малко работа на ненапълно работно време.
Страните от Западна и Северна Европа като цяло имат по-къса работна седмица. Страни като Нидерландия (32,1), Норвегия (33,7) и Австрия и Дания (33,9) регистрират доста по-малко седмични работни часове. Тези райони се характеризират със мощна отбрана на трудовата претовареност, по-висока продуктивност и необятно публикувано потребление на ненапълно работно време и гъвкави форми на претовареност.
Сред най-големите стопански системи в Европа Обединеното кралство и Испания (и двете с 36,4 часа) и Италия (36,1 часа) регистрират най-високата междинна дълготрайност на работната седмица, като всички те са над междинната за Европейски Съюз. Данните за Обединеното кралство обаче са от 2019 година, тъй че действителната цифра може да е по-ниска през днешния ден, като се има поради общата наклонност към понижаване на работното време.
Как се промени продължителността на работната седмица през последните 10 години?
При съпоставяне на седмичното работно време през 2014 година и 2024 година единствено четири от 34 страни означават нарастване. В три от тези страни нарастването е минимално: Литва и Кипър (и двете с 12 минути) и Малта (6 минути). Сърбия е изключение с доста нарастване от 1,7 часа — 1 час и 42 минути.
Седмичното работно време остана непроменено във Франция, а понижението беше по-малко от половин час в Италия, Швеция и Латвия.
Намаление с над един час в съвсем половината от страните
В 16 от 34 страни седмичното работно време понижа с повече от един час, като в някои случаи надвиши два часа.
Исландия (3,5 часа) следваше от близко Турция (3,8 часа) отпред. Белгия и Люксембург също означиха забележителен спад, като седмичното работно време се редуцира с по 2,5 часа.
В още седем страни седмичното работно време се редуцира с 1,5 часа или повече. Сред тях са Дания и Австрия (и двете с 1,9 часа), Германия (1,8 часа), Естония (1,7 часа), Чехия (1,6 часа) и Португалия и Хърватия (1,5 часа).
Причини за спада в работното време
Учени и специалисти изследват аргументите за намаляването на седмичното работно време и оферират разнообразни пояснения. В скорошен работен документ, оповестен от Европейската комисия, се проучват трендовете в работното време в шест страни от Европейски Съюз сред 1992 и 2022 година Серхио Торехон Перес и неговите сътрудници откриха, че:
Намаляването на работното време е обвързвано най-вече с възходящото разпространяване на ексцентрични форми на претовареност, основно работа на ненапълно работно време.
Частичната претовареност е повишена основно заради увеличението на броя на работещите дами и заради по-голямата част на работните места в бранша на услугите.
Пълноработните служащи работят почти същото количество часове, както през 80-те години.
Самостоятелно заетите лица работят по-малко часове с течение на времето, защото от ден на ден от тях работят на ненапълно работно време. Въпреки това те към момента работят най-дълго приблизително.
Увеличение на частичната претовареност и присъединяване на дамите в работната мощ
В документ, оповестен от Европейската централна банка, се проучва работното време в еврозоната от 1995 година до 2020 година Васко Ботело и неговите сътрудници акцентират, че намаляването на броя на часовете, отработени на един служащ, е дълготрайна наклонност.
Една от аргументите е, че софтуерният прогрес през последните 150 години промени характера на работата.
Те откриха, че други основни фактори са възходящият дял на заетостта на ненапълно работно време и увеличението на присъединяване на дамите в работната мощ, което също е тясно обвързвано с растежа на работата на ненапълно работно време.
Работата на ненапълно работно време е значително доброволна
Според отчета на ЕЦБ, намаляването на работното време се дължи както на фактори от страна на търсенето, по този начин и на фактори от страна на предлагането. Повечето служащи на ненапълно работно време избират тази форма на претовареност непринудено, предпочитайки да работят по-малко часове от служащите на цялостно работно време. В цялата извадка към 10 % от служащите са показали, че биха предпочели да работят повече часове, в сравнение с работят сега.
Друг работен документ на МВФ, направен от Дива Астинова и нейни сътрудници, също откри, че намаляването на действителното работно време подхожда на намаляването на мечтаното работно време в Европа.
„ Повишените приходи и благосъстояние евентуално са главната мощ, стояща зад намаляването на мечтаното и действителното работно време “, допускат те.
С други думи, откривателите оферират, че хората не изпитват толкоз мощна финансова нужда да работят повече часов
В кои европейски страни хората прекарват най-вече време на работа? Как се е трансформирало действителното работно време в района? И какви са вероятните аргументи за този спад?
Според Евростат през 2024 година действителното седмично работно време за цялостно и ненапълно работно време на служащите на възраст от 20 до 64 години на главната им работа варира от 32,1 часа в Нидерландия до 39,8 часа в Гърция. Когато се включат страните кандидатки за участие в Европейски Съюз, страните членки на ЕАСТ и Обединеното кралство, най-високата стойност е записана в Турция (43,1), където междинното седмично работно време надвишава 43 часа.
Географски трендове: Южна и Източна Европа са отпред в класацията
Хората в страните от Южна и Източна Европа са склонни да работят по-дълго, като изключително високи са цифрите в страните кандидатки за участие в Европейски Съюз. След Турция, която оглавява класацията с 43,1 часа, следват Сърбия (41,3) и Босна и Херцеговина (41,1). Черна гора не е предоставила данни за 2024 година, макар че през 2020 година работното време е било 42,8 часа.
Следващите страни в класацията също принадлежат към същия район: Гърция (39,8) и България (39). Северна Македония, която разполага с данни единствено до 2020 година, също регистрира общо седмично работно време от 39 часа.
Тези страни като цяло имат по-ниски заплати, по-висока неофициална претовареност и по-малко работа на ненапълно работно време.
Страните от Западна и Северна Европа като цяло имат по-къса работна седмица. Страни като Нидерландия (32,1), Норвегия (33,7) и Австрия и Дания (33,9) регистрират доста по-малко седмични работни часове. Тези райони се характеризират със мощна отбрана на трудовата претовареност, по-висока продуктивност и необятно публикувано потребление на ненапълно работно време и гъвкави форми на претовареност.
Сред най-големите стопански системи в Европа Обединеното кралство и Испания (и двете с 36,4 часа) и Италия (36,1 часа) регистрират най-високата междинна дълготрайност на работната седмица, като всички те са над междинната за Европейски Съюз. Данните за Обединеното кралство обаче са от 2019 година, тъй че действителната цифра може да е по-ниска през днешния ден, като се има поради общата наклонност към понижаване на работното време.
Как се промени продължителността на работната седмица през последните 10 години?
При съпоставяне на седмичното работно време през 2014 година и 2024 година единствено четири от 34 страни означават нарастване. В три от тези страни нарастването е минимално: Литва и Кипър (и двете с 12 минути) и Малта (6 минути). Сърбия е изключение с доста нарастване от 1,7 часа — 1 час и 42 минути.
Седмичното работно време остана непроменено във Франция, а понижението беше по-малко от половин час в Италия, Швеция и Латвия.
Намаление с над един час в съвсем половината от страните
В 16 от 34 страни седмичното работно време понижа с повече от един час, като в някои случаи надвиши два часа.
Исландия (3,5 часа) следваше от близко Турция (3,8 часа) отпред. Белгия и Люксембург също означиха забележителен спад, като седмичното работно време се редуцира с по 2,5 часа.
В още седем страни седмичното работно време се редуцира с 1,5 часа или повече. Сред тях са Дания и Австрия (и двете с 1,9 часа), Германия (1,8 часа), Естония (1,7 часа), Чехия (1,6 часа) и Португалия и Хърватия (1,5 часа).
Причини за спада в работното време
Учени и специалисти изследват аргументите за намаляването на седмичното работно време и оферират разнообразни пояснения. В скорошен работен документ, оповестен от Европейската комисия, се проучват трендовете в работното време в шест страни от Европейски Съюз сред 1992 и 2022 година Серхио Торехон Перес и неговите сътрудници откриха, че:
Намаляването на работното време е обвързвано най-вече с възходящото разпространяване на ексцентрични форми на претовареност, основно работа на ненапълно работно време.
Частичната претовареност е повишена основно заради увеличението на броя на работещите дами и заради по-голямата част на работните места в бранша на услугите.
Пълноработните служащи работят почти същото количество часове, както през 80-те години.
Самостоятелно заетите лица работят по-малко часове с течение на времето, защото от ден на ден от тях работят на ненапълно работно време. Въпреки това те към момента работят най-дълго приблизително.
Увеличение на частичната претовареност и присъединяване на дамите в работната мощ
В документ, оповестен от Европейската централна банка, се проучва работното време в еврозоната от 1995 година до 2020 година Васко Ботело и неговите сътрудници акцентират, че намаляването на броя на часовете, отработени на един служащ, е дълготрайна наклонност.
Една от аргументите е, че софтуерният прогрес през последните 150 години промени характера на работата.
Те откриха, че други основни фактори са възходящият дял на заетостта на ненапълно работно време и увеличението на присъединяване на дамите в работната мощ, което също е тясно обвързвано с растежа на работата на ненапълно работно време.
Работата на ненапълно работно време е значително доброволна
Според отчета на ЕЦБ, намаляването на работното време се дължи както на фактори от страна на търсенето, по този начин и на фактори от страна на предлагането. Повечето служащи на ненапълно работно време избират тази форма на претовареност непринудено, предпочитайки да работят по-малко часове от служащите на цялостно работно време. В цялата извадка към 10 % от служащите са показали, че биха предпочели да работят повече часове, в сравнение с работят сега.
Друг работен документ на МВФ, направен от Дива Астинова и нейни сътрудници, също откри, че намаляването на действителното работно време подхожда на намаляването на мечтаното работно време в Европа.
„ Повишените приходи и благосъстояние евентуално са главната мощ, стояща зад намаляването на мечтаното и действителното работно време “, допускат те.
С други думи, откривателите оферират, че хората не изпитват толкоз мощна финансова нужда да работят повече часов
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ