Работници от чужбина в България вече не са „крепостни“ и могат да сменят своя шеф
Работниците от трети страни към този момент няма да бъдат принудени да напущат България неотложно. Това важи в случаите, когато работодателят ги уволни или те сами изоставен компанията. Работници от трети страни към този момент няма да губят право на престояване при промяна на работодателя в България. Тази значима смяна в Закона за чужденците в Република България е пусната за публично разискване. Вносител на новите текстове е вътрешното министерство. Основният претекст за измененията е въвеждането на нова инструкция на Европейския съюз.
Досегашните процедури при импорт на фрагменти бяха извънредно тромави и рестриктивни. Ако непознат чиновник останеше без работа, полицията имаше право да отнеме неговото позволение. Това водеше до автоматизирано условие лицето да напусне рамките на страната. Според европейските институции този модел превръщаше хората в „ закрепостени “ към един съответен шеф. Новият евродокумент изисква страните да обезпечат повече еластичност за непознатите жители. Те ще имат право да желаят удължение на първичното позволение, без да напущат страната членка.
Сегашните правила създаваха съществени компликации за бизнеса в сферите на туризма и земеделието. Например интензивният летен сезон по Черноморието продължава тъкмо 90 дни. Персоналът обаче би трябвало да бъде разполагаем още при започване на май за подготовка. Когато пристигна август, първичните разрешителни постоянно изтичат. Досега чиновниците трябваше да се прибират в родината си, с цел да аплайват отначало. Тази условност към този момент отпада, което ще облекчи доста хотелиерите и ресторантьорите.
Динамиката на пазара на труда демонстрира голяма потребност от фрагменти. Над 24 000 чужденци са получили достъп до българския трудов пазар през първите пет месеца на 2025 година От тях близо 12 000 души са наети като сезонни служащи. Данните сочат, че България към този момент е надминала общия брой издадени позволения за цялата предишна година. Това изяснява за какво идват повече непознати служащи и по какъв начин те се трансформират в основен фактор за стопанската система. Основните страни на генезис за тези фрагменти са Узбекистан, Киргизстан, Непал, Индия и Бангладеш.
Държавата подхваща и спомагателни стъпки за улеснение на процесите. Министерството на превоза вкарва ограничения за цифровизиране на разрешенията и редуциране на периодите за визи. Новите правила разрешават до 50% от личния състав в избрани браншове да бъде формиран от чужденци. Министърът на труда Борислав Гуцанов предвижда, че броят на тези служащи може да надвиши 50 000 до края на 2025 година В същото време се ускоряват инспекциите от страна на Главната ревизия по труда за съблюдаване на законодателството.
Въпреки облекченията, законопроектът планува и някои затягания на режима. Това е подбудено от обстоятелството, че България към този момент е пълновръстен член на Шенгенското съглашение. Първоначалното кандидатстване за позволение за работа остава наложително единствено отвън територията на страната. Чужденец не може да пристигна с туристическа виза и по-късно да изиска работна такава. Документите би трябвало да се подават в страната, където лицето обитава непрекъснато. Процедурите нормално се предизвикват от работодателя посредством отдел „ Миграция “ на Министерство на вътрешните работи и Агенцията по заетостта.
