Работим по-кратко
Работните часове на чиновниците в Европа понижават от ден на ден, демонстрира статистиката.
През последните 10 години междинното време, прекарано в работа на седмица, е намаляло с един час в Европейски Съюз. В съвсем половината от 34-те европейски страни спадът е даже по-голям - с повече от един час сред 2014 и 2024 година, съобщи Профит
Седмичното работно време също се разграничава доста в другите елементи на континента, добавя Euronews.
По данни на Евростат през 2024 година действителното седмично работно време на заетите на цялостно и ненапълно работно време на възраст от 20 до 64 години варира от 32,1 часа в Нидерландия до 39,8 часа в Гърция. Когато се включат страните кандидатки за участие в Европейски Съюз, членовете на ЕАСТ и Обединеното кралство, най-високата стойност е в Турция, където междинното седмично работно време надвишава 43 часа.
„ Шефе, единствено не ме занимавай в петък. И в понеделник “: Кое е най-хубавото време за предоставяне на противоположна връзка
В страните от Южна и Източна Европа са склонни да работят по-дълго, като изключително високи са стойностите в страните кандидатки за участие в Европейски Съюз.
След Турция, която е отпред с 43,1 часа, се подреждат Сърбия (41,3 часа) и Босна и Херцеговина (41,1 часа). Черна гора не е показала данни за 2024 година, макар че през 2020 година работното ѝ време е достигнало 42,8 часа.
Следващите страни в класацията също принадлежат към този район: Гърция (39,8) и България (39). Северна Македония, която разполага с данни, обхващащи единствено интервала до 2020 година, също записва общ седмичен работен ден от 39 часа.
Като цяло в тези страни има по-ниски заплати, по-висока неофициална претовареност и по-малко работа на ненапълно работно време.
Държавите от Западна и Северна Европа имат по-кратка работна седмица.
Страни като Нидерландия (32,1), Норвегия (33,7) и Австрия и Дания (33,9) регистрират доста по-малко седмични работни часове. Тези райони се характеризират със мощна отбрана на труда, по-висока продуктивност и необятно потребление на ненапълно работно време и гъвкави схеми на работа.
Сред най-големите европейски стопански системи Обединеното кралство и Испания (и двете с 36,4 часа) и Италия (36,1 часа) регистрират най-високо приблизително работно време, като всички са над междинното за Европейски Съюз.
Данните за Обединеното кралство обаче датират от 2019 година, тъй че действителната стойност може да е по-ниска през днешния ден, като се има поради общата наклонност за понижаване на работното време.
При сравняване на седмичното работно време през 2014 година и 2024 година единствено в четири от 34-те страни се следи нарастване. В три нарастването е минимално: Литва и Кипър (и в двата случая с 12 минути) и Малта (6 минути). Изключение прави Сърбия със доста нарастване от 1,7 часа - 1 час и 42 минути.
Седмичното работно време е непроменено във Франция, до момента в който понижението е с по-малко от половин час в Италия, Швеция и Латвия.
Начело на класацията е Исландия (3,5 часа), следвана от Турция (3,8 часа). Белгия и Люксембург също означават обилни понижения с по 2,5 часа седмично.
В други седем страни седмичното работно време понижава с 1,5 часа или повече. Сред тях са Дания и Австрия (и двете по 1,9), Германия (1,8), Естония (1,7), Чехия (1,6) и Португалия и Хърватия (1,5).
В документ, неотдавна оповестен от Европейската комисия, се проучват трендовете в работното време в шест страни от Европейски Съюз в интервала 1992-2022 година
Авторът на разбора Серхио Торехон Перес и сътрудниците му откриват, че:
• Намаляването на работното време е обвързвано на първо място с все по-широкото разпространяване на ексцентричните форми на работа, най-много на ненапълно работно време.
• Работата на ненапълно работно време се е нараснала най-много заради обстоятелството, че работят повече дами и множеството работни места са в областта на услугите.
• Заетите на цялостно работно време работят повече или по-малко същото количество часове, както през 80-те години.
• Самостоятелно заетите лица работят по-малко с течение на времето, тъй като от ден на ден са на ненапълно време. Въпреки това не престават да работят приблизително най-дълго.
В документ, оповестен от Европейската централна банка, е оценено работното време в еврозоната от 1995 година до 2020 година
Васко Ботелхо и сътрудниците му акцентират, че намаляването на часовете е дълготрайна наклонност.
Една от аргументите е, че софтуерният прогрес през последните 150 години е трансформирал естеството на труда. Други основни фактори са възходящият дял на заетостта на ненапълно работно време и увеличението на присъединяване на дамите в работната мощ, което също е тясно обвързвано с повишаването на работата на ненапълно работно време.
Според отчета на ЕЦБ намаляването на работното време се дължи както на фактори, свързани с търсенето, по този начин и с предлагането.
Повечето чиновници на ненапълно време непринудено избират режима, като избират да работят по-малко. В общата извадка към 10% оповестяват, че биха предпочели да работят повече часове, в сравнение с сега.
Друг работен документ на МВФ открива, че намаляването на действителните работни часове съответствува с намаляването на мечтаните работни часове в Европа.
„ Увеличаването на приходите и благосъстоянието евентуално е главната мощ, която стои зад намаляването на мечтаните и действително отработените часове “. С други думи, откривателите допускат, че хората изпитват по-малко финансово увлечение да поставят повече работни часове.
