Ниски пенсии върнаха на работа поне 180 хиляди български пенсионери
Работещите възрастни хора у нас като цяло са към 340 000. Над половината от тях са се върнали на работа или изобщо не са напускали работното си място, откакто са получили решение от Национален осигурителен институт, че са към този момент публично пенсионери, единствено и само по финансова причина – парите просто не им стигат.
Останалите са траяли да работят, водейки се от други претекстове – част от тях поради обич към специалността, друга част – тъй като са желали да продължат да бъдат дейни и интегрирани в обществото.
Официалните данни на Евростат сочат, че почти един от шестима пенсионери в България продължава да работи. Изследване на европейската статистическа работа, направено през 2023 година, демонстрира, че делът на работещите пенсионери у нас е 16,7 на 100.
Това прави над 300 000 възрастни хора, които макар пенсионирането си са избрали да останат на работното си място. Няма обаче публична статистика, която да демонстрира какъв брой други възрастни хора си докарват нещо в допълнение към пенсията, работейки на хонорар или извършващи услуги с персонален труд, без да се водят на трудов контракт някъде.
По индикатора за дял на работещите пенсионери страната ни внезапно контрастира със прилежащите Румъния и Гърция. Там делът на хората, получаващи пенсия за стаж и възраст, само че продължаващи да вървят на работа, е единствено 1,7 и 4,2 %.
Иначе България не се отличава доста от средноевропейското равнище. Като цяло в Европейски Съюз делът на работещите пенсионери е 13 %. Общият индикатор обаче се подвига доста от данните за скандинавските и балтийските страни.
В тези страни съвсем всеки втори възрастен човек е избрал да продължи да върви на работа. Само че главната повода при тях, за разлика от България, не е финансова. Повечето поданици там просто желаят да не престават да са дейни или обичат прекалено много специалността си.
Това важи с цялостна мощ за над 60% от работещите пенсионери в Норвегия. Датчаните, нидерландците и италианците също прекалено много обичат работата си, с цел да я изоставен след пенсиониране.
В тези страни любовта към специалността е стимулирала сред 52 и 61% от възрастните хора да останат на работното си място. Докато привързаността към специалността е водещ претекст единствено за 22% от работещите пенсионери в България.
За българите главната причина, която ги кара да не престават да работят, е финансова. На над половината от родните работещи пенсионери (53,6%) не им стига пенсията, с цел да могат да свързват двата края. Затова те са решили да продължат трудовия си живот.
По този индикатор сме на второ място в Европейски Съюз, изпреварва ни с малко единствено Румъния. В северната ни съседка 54,3% от работещите пенсионери са принудени да работят заради финансови аргументи. Там обаче делът на трудоустроените възрастни хора е пренебрежимо невисок.
Да остане интегриран в обществото също е претекст за един пенсионер да работи. 8,9 на 100 от родните дейни възрастни хора показват такава причина за решението си.
Мъжете у нас са по-склонни да останат на работа след пенсиониране. 77,6 на 100 от представителите на мощния пол са спрели да работят незабавно щом са получили решение от Национален осигурителен институт, че могат да излязат в подобаващ отдих. Но 18,5 на 100 са траяли да работят. Други 3,8 на 100 пък по някаква причина не са били заети на никое място.
При дамите картината е малко по-различна. 80,1 на 100 са спрели да работят, а 15,4% са траяли да упражняват специалността си. 4,5 % не са били заети.
Оказва се, че половината работещи пенсионери в Европа не престават да работят при същия шеф и при непроменени условия. Другата половина от тях сменят компанията или минават на по-кратко работно време. Някои пък, които са работили на две места, стопират да работят на едното и не престават единствено на другото.
Работещите пенсионери, които резервират трудовия си контракт, получават и различен бонус с изключение на заплатата. Допълнителният стаж се зачита, което води и до по-висока пенсия. Преизчислението към този момент се прави служебно от Национален осигурителен институт всяка година.
Служебното преизчисляване на пенсиите започва като изключителна мярка по време на коронавирусната пандемия през март 2020 година, а година по-късно мярката стана непрекъснато настояща. През 2023 година служебно бяха преизчислени пенсиите на близо 336 000 работещи пенсионери. За предходната година броят им е 350 000.
За една трета от работещите възрастни обаче в допълнение направените месеци не оказват никакво въздействие върху получаваната пенсия.
При по-голямата част от тях това се дължи на събитието, че действителният размер на пенсията и след преизчисляването е останал под минималния размер, който се изплаща за съответния тип пенсии. Но има обособени случаи, когато спомагателната сума е забележителна.
През предходната година да вземем за пример работещ пенсионер съумя да си вдигне пенсията с цели 300 лв..
Останалите са траяли да работят, водейки се от други претекстове – част от тях поради обич към специалността, друга част – тъй като са желали да продължат да бъдат дейни и интегрирани в обществото.
Официалните данни на Евростат сочат, че почти един от шестима пенсионери в България продължава да работи. Изследване на европейската статистическа работа, направено през 2023 година, демонстрира, че делът на работещите пенсионери у нас е 16,7 на 100.
Това прави над 300 000 възрастни хора, които макар пенсионирането си са избрали да останат на работното си място. Няма обаче публична статистика, която да демонстрира какъв брой други възрастни хора си докарват нещо в допълнение към пенсията, работейки на хонорар или извършващи услуги с персонален труд, без да се водят на трудов контракт някъде.
По индикатора за дял на работещите пенсионери страната ни внезапно контрастира със прилежащите Румъния и Гърция. Там делът на хората, получаващи пенсия за стаж и възраст, само че продължаващи да вървят на работа, е единствено 1,7 и 4,2 %.
Иначе България не се отличава доста от средноевропейското равнище. Като цяло в Европейски Съюз делът на работещите пенсионери е 13 %. Общият индикатор обаче се подвига доста от данните за скандинавските и балтийските страни.
В тези страни съвсем всеки втори възрастен човек е избрал да продължи да върви на работа. Само че главната повода при тях, за разлика от България, не е финансова. Повечето поданици там просто желаят да не престават да са дейни или обичат прекалено много специалността си.
Това важи с цялостна мощ за над 60% от работещите пенсионери в Норвегия. Датчаните, нидерландците и италианците също прекалено много обичат работата си, с цел да я изоставен след пенсиониране.
В тези страни любовта към специалността е стимулирала сред 52 и 61% от възрастните хора да останат на работното си място. Докато привързаността към специалността е водещ претекст единствено за 22% от работещите пенсионери в България.
За българите главната причина, която ги кара да не престават да работят, е финансова. На над половината от родните работещи пенсионери (53,6%) не им стига пенсията, с цел да могат да свързват двата края. Затова те са решили да продължат трудовия си живот.
По този индикатор сме на второ място в Европейски Съюз, изпреварва ни с малко единствено Румъния. В северната ни съседка 54,3% от работещите пенсионери са принудени да работят заради финансови аргументи. Там обаче делът на трудоустроените възрастни хора е пренебрежимо невисок.
Да остане интегриран в обществото също е претекст за един пенсионер да работи. 8,9 на 100 от родните дейни възрастни хора показват такава причина за решението си.
Мъжете у нас са по-склонни да останат на работа след пенсиониране. 77,6 на 100 от представителите на мощния пол са спрели да работят незабавно щом са получили решение от Национален осигурителен институт, че могат да излязат в подобаващ отдих. Но 18,5 на 100 са траяли да работят. Други 3,8 на 100 пък по някаква причина не са били заети на никое място.
При дамите картината е малко по-различна. 80,1 на 100 са спрели да работят, а 15,4% са траяли да упражняват специалността си. 4,5 % не са били заети.
Оказва се, че половината работещи пенсионери в Европа не престават да работят при същия шеф и при непроменени условия. Другата половина от тях сменят компанията или минават на по-кратко работно време. Някои пък, които са работили на две места, стопират да работят на едното и не престават единствено на другото.
Работещите пенсионери, които резервират трудовия си контракт, получават и различен бонус с изключение на заплатата. Допълнителният стаж се зачита, което води и до по-висока пенсия. Преизчислението към този момент се прави служебно от Национален осигурителен институт всяка година.
Служебното преизчисляване на пенсиите започва като изключителна мярка по време на коронавирусната пандемия през март 2020 година, а година по-късно мярката стана непрекъснато настояща. През 2023 година служебно бяха преизчислени пенсиите на близо 336 000 работещи пенсионери. За предходната година броят им е 350 000.
За една трета от работещите възрастни обаче в допълнение направените месеци не оказват никакво въздействие върху получаваната пенсия.
При по-голямата част от тях това се дължи на събитието, че действителният размер на пенсията и след преизчисляването е останал под минималния размер, който се изплаща за съответния тип пенсии. Но има обособени случаи, когато спомагателната сума е забележителна.
През предходната година да вземем за пример работещ пенсионер съумя да си вдигне пенсията с цели 300 лв..
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ