През 2016 г. всеки десети работещ в България вече е бил беден
Работещите небогати в България са се нараснали близо два пъти през 2016 година до 11.6% от популацията. За съпоставяне през миналата година заетите, които са били под линията на бедността българи са били 7.7%. Това демонстрират данните от Индикатора за беднотия и обществено включване на Националния статистически институт (НСИ) за 2016 година
При работещите на ненапълно работно време рискът за изпадане в беднотия е повече от 4 пъти по-висок от този при работещите на цялостно работно време, показва Национален статистически институт. Същевременно рискът от беднотия измежду работещите дами е по-нисък с 3.5 процентни пункта от риска при мъжете. Степента на получено обучение оказва значително въздействие върху риска от беднотия при работещите. Очаквано, най--висок е относителният дял на работещите небогати с начално и без обучение - 68.8%. С повишаване на просветителното ниво този дял понижава почти 2 пъти за хората с главно обучение и над 4 пъти за тези със приблизително. Работещите небогати с висше обучение са 5.4 на 100.
Линията на беднотия за предходната година е 308.17 лева приблизително месечно на човек от домакинство.
Под прага на беднотия са били 1 638 700 българи, или 22.9%
от популацията. В съпоставяне с миналата година размерът на линията на беднотия понижава с 5.4% (през 2015 година линията на беднотия е била 325.8 лева), а в същото време относителният дял на бедните население с 0.9 процентни пункта.
Национален статистически институт отбелязва, че в случай че в приходите на семействата се включат приходите от пенсии, само че се изключат останалите обществени прехвърляния (обезщетения, обществени и фамилни помощи и добавки), нивото на беднотия се покачва от 22.9 до 27.9%, или с 5 процентни пункта. Съответно при изключване на пенсиите и останалите обществени прехвърляния нивото на беднотия нараства до 45.5%, или с 22.5 процентни пункта.
Относителният дял на бедните е най-голям измежду безработните (54.6%), като
рискът от беднотия при безработните мъже е по-висок
с 6.7 процентни пункта спрямо безработните дами.
Според вида домакинство, най-голям е делът на бедните измежду едночленните семейства с лице над 65 години, самотните родители с деца, както и семействата с три и повече деца.
Най-голямо повишаване на риска от беднотия през предходната година се следи при семействата с един родител със подвластни деца - с 12.2 процентни пункта спрямо 2015 година до 47.4%. Относителният дял на бедните е най-нисък в семейства с двама възрастни и едно дете – 12.4%, и в семейства с двама възрастни под 65 години – 16%.
При работещите на ненапълно работно време рискът за изпадане в беднотия е повече от 4 пъти по-висок от този при работещите на цялостно работно време, показва Национален статистически институт. Същевременно рискът от беднотия измежду работещите дами е по-нисък с 3.5 процентни пункта от риска при мъжете. Степента на получено обучение оказва значително въздействие върху риска от беднотия при работещите. Очаквано, най--висок е относителният дял на работещите небогати с начално и без обучение - 68.8%. С повишаване на просветителното ниво този дял понижава почти 2 пъти за хората с главно обучение и над 4 пъти за тези със приблизително. Работещите небогати с висше обучение са 5.4 на 100.
Линията на беднотия за предходната година е 308.17 лева приблизително месечно на човек от домакинство.
Под прага на беднотия са били 1 638 700 българи, или 22.9%
от популацията. В съпоставяне с миналата година размерът на линията на беднотия понижава с 5.4% (през 2015 година линията на беднотия е била 325.8 лева), а в същото време относителният дял на бедните население с 0.9 процентни пункта.
Национален статистически институт отбелязва, че в случай че в приходите на семействата се включат приходите от пенсии, само че се изключат останалите обществени прехвърляния (обезщетения, обществени и фамилни помощи и добавки), нивото на беднотия се покачва от 22.9 до 27.9%, или с 5 процентни пункта. Съответно при изключване на пенсиите и останалите обществени прехвърляния нивото на беднотия нараства до 45.5%, или с 22.5 процентни пункта.
Относителният дял на бедните е най-голям измежду безработните (54.6%), като
рискът от беднотия при безработните мъже е по-висок
с 6.7 процентни пункта спрямо безработните дами.
Според вида домакинство, най-голям е делът на бедните измежду едночленните семейства с лице над 65 години, самотните родители с деца, както и семействата с три и повече деца.
Най-голямо повишаване на риска от беднотия през предходната година се следи при семействата с един родител със подвластни деца - с 12.2 процентни пункта спрямо 2015 година до 47.4%. Относителният дял на бедните е най-нисък в семейства с двама възрастни и едно дете – 12.4%, и в семейства с двама възрастни под 65 години – 16%.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ