Изборът на четиво подсказва какво мъчи тийнейджъра
Работата по книгата, с цел да доближи тя до българските читатели, лиши 3 година, споделя Валентина Стоева. Тя е ръководител на фондация „ Детски книги “. Повече от 10 година работата <210> е обвързвана с поощряване на четенето. Координатор е и на единствената национална премия „ Бисерче вълшебно “, в която единствено деца гласоподават за книгите. Именно тя показа наръчника под тепетата по време на фестивала „ Пловдив чете “.
„ Технологиите през днешния ден са конкуренция на книгите и децата доста по-лесно протягат ръка към тях. С книгите, за разлика от екрана, удоволствието идва по-късно във времето, то е доста мощно, само че би трябвало детето да има самообладание. Ние обаче живеем в стресова обстановка и се търси неотложно задоволство и цифровите технологии икономисват това самообладание - споделя Стоева. - В книгата си Алисън Дейвид показва четенето като разумно обвързвано с стадия на детското развиване. Бебетата имат нужда да пипат книгите. По този метод предметът книга влиза в живота на детето. Когато детето стане на възраст от 2 до 6 година, книгите би трябвало да са с картинки. Често обаче родителите намират тези книги за безсмислени. Това са книги, в които текстът и илюстрациите са свързани. Ако възрастен прочете текста, няма да разбере нищо, само че когато гледат илюстрациите, децата научават новата информация - изяснява Стоева. - Друг стадий е, когато децата тръгнат на учебно заведение. Тогава те имат потребност от препоръки. Четящите родители вършат неточност в този стадий - когато детето се научи да чете единствено, стопират да му четат. Пренебрегва се фактът, че до трети клас децата се учат да автоматизират процеса четене. Едва по-късно се следи осмисляне на това, което са прочели. В интервала на израстването на детето книгите може да се окажат единственият метод, по който да се доближи до него. Дори изборът на книга тогава демонстрира какви проблеми има то “, споделя Валентина Стоева.
„ Технологиите през днешния ден са конкуренция на книгите и децата доста по-лесно протягат ръка към тях. С книгите, за разлика от екрана, удоволствието идва по-късно във времето, то е доста мощно, само че би трябвало детето да има самообладание. Ние обаче живеем в стресова обстановка и се търси неотложно задоволство и цифровите технологии икономисват това самообладание - споделя Стоева. - В книгата си Алисън Дейвид показва четенето като разумно обвързвано с стадия на детското развиване. Бебетата имат нужда да пипат книгите. По този метод предметът книга влиза в живота на детето. Когато детето стане на възраст от 2 до 6 година, книгите би трябвало да са с картинки. Често обаче родителите намират тези книги за безсмислени. Това са книги, в които текстът и илюстрациите са свързани. Ако възрастен прочете текста, няма да разбере нищо, само че когато гледат илюстрациите, децата научават новата информация - изяснява Стоева. - Друг стадий е, когато децата тръгнат на учебно заведение. Тогава те имат потребност от препоръки. Четящите родители вършат неточност в този стадий - когато детето се научи да чете единствено, стопират да му четат. Пренебрегва се фактът, че до трети клас децата се учат да автоматизират процеса четене. Едва по-късно се следи осмисляне на това, което са прочели. В интервала на израстването на детето книгите може да се окажат единственият метод, по който да се доближи до него. Дори изборът на книга тогава демонстрира какви проблеми има то “, споделя Валентина Стоева.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ




