Йотова: Всички български правителства след 2007 г. са работили за членството на страната в еврозоната
Работата по участието на България в еврозоната е била неизменен ангажимент на всички български държавни управления след 2007 година и на всички институции. Това съобщи вицепрезидентът Илияна Йотова на конференцията " България в еврозоната – преимущества и благоприятни условия ", проведена от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) и Изпълнителната организация за поощряване на дребните и междинните предприятия.
По думите на Йотова същинската работа и началото на финалната права в процеса на приемането ни в еврозоната е почнала през 2018 година. Вицепрезидентът особено благодари на управлението на Българската национална банка (БНБ) за сполучливата работа, която е свършила през миналите четири години. Българска народна банка е участник при взимането на над 200 значими решения във връзка с еврото, сподели Йотова и означи резултатната работа на служебното държавно управление в една извънредно комплицирана обстановка, представена от Българска телеграфна агенция.
Само преди три дни България подписа Меморандум за съгласие за произвеждане на евромонети с Европейската ковмися (ЕК) и еврогрупата, което е значима стъпка и разрешава на страната ни да стартира да сече и създава евромонети, щом получи утвърждение за участие в еврозоната, уточни Йотова. Това по думите ѝ е втората знакова стъпка след 2020 година, когато България беше призната в чакалнята на еврозоната и когато станахме част от Европейския банков съюз.
Вицепрезидентът добави, че тази година се навършват 20 години от най-мащабната парична обмяна в света. На 1 януари 2022 година евробанкнотите и монетите бяха въведени за население към 308 милиона души от 11 страни. Днес страните, приели еврото са към този момент 19, с население над 340 милиона души, които приказват на над 20 езика. Еврозоната е дом на 5 % от международното население, уточни Илияна Йотова.
По думите ѝ през последното десетилетие Европа се е сблъскала с няколко поредни и доста тежки рецесии с огромни обществени последици, последните от които бяха коронавирус пандемията и войната в Украйна. Всичко това сложи еврото на тестване. Общият паричен пазар също е пред тестване, не престават въпросителните и пред бъдещето на европейската стопанска система. Сътресенията са предстоящи и дават мотив на радикални партии да всяват страхове у жителите на Европейския съюз (EС), съобщи Йотова. Според нея обаче отрицателните оценки за еврото идват от невъзможността на Европейски Съюз да се оправя с рецесиите, по този начин както чакат европейските жители, а те желаят по-сериозната и резултатна интервенция на европейските и националните институции.
По думите на Йотова същинската работа и началото на финалната права в процеса на приемането ни в еврозоната е почнала през 2018 година. Вицепрезидентът особено благодари на управлението на Българската национална банка (БНБ) за сполучливата работа, която е свършила през миналите четири години. Българска народна банка е участник при взимането на над 200 значими решения във връзка с еврото, сподели Йотова и означи резултатната работа на служебното държавно управление в една извънредно комплицирана обстановка, представена от Българска телеграфна агенция.
Само преди три дни България подписа Меморандум за съгласие за произвеждане на евромонети с Европейската ковмися (ЕК) и еврогрупата, което е значима стъпка и разрешава на страната ни да стартира да сече и създава евромонети, щом получи утвърждение за участие в еврозоната, уточни Йотова. Това по думите ѝ е втората знакова стъпка след 2020 година, когато България беше призната в чакалнята на еврозоната и когато станахме част от Европейския банков съюз.
Вицепрезидентът добави, че тази година се навършват 20 години от най-мащабната парична обмяна в света. На 1 януари 2022 година евробанкнотите и монетите бяха въведени за население към 308 милиона души от 11 страни. Днес страните, приели еврото са към този момент 19, с население над 340 милиона души, които приказват на над 20 езика. Еврозоната е дом на 5 % от международното население, уточни Илияна Йотова.
По думите ѝ през последното десетилетие Европа се е сблъскала с няколко поредни и доста тежки рецесии с огромни обществени последици, последните от които бяха коронавирус пандемията и войната в Украйна. Всичко това сложи еврото на тестване. Общият паричен пазар също е пред тестване, не престават въпросителните и пред бъдещето на европейската стопанска система. Сътресенията са предстоящи и дават мотив на радикални партии да всяват страхове у жителите на Европейския съюз (EС), съобщи Йотова. Според нея обаче отрицателните оценки за еврото идват от невъзможността на Европейски Съюз да се оправя с рецесиите, по този начин както чакат европейските жители, а те желаят по-сериозната и резултатна интервенция на европейските и националните институции.
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ