Искаме ли още от тази свобода?
Работата от разстояние към този момент се утвърди като метода на работа и най-вероятно, когато пандемията завърши, доста компании ще обмислят разновидности този метод за работа да остане под някаква форма. Нещо повече, няколко огромни компании вече обявиха, че чиновниците им, които желаят да работят от у дома, ще могат да го вършат и откакто COVID-19 отмине, написа. Несъмнено работата от разстояние има редица преимущества за служащия, като опция за по-свободно образуване на работното време, само че дали в действителност то ни дава повече независимост?
Предимства и недостатъци
На пръв взор може да наподобява малко спорно, само че нарасналата еластичност в работния ни ден може да ни даде по-малка еластичност в самата работа. Как работата от вкъщи въздейства на качеството й? Времето, което преди се използваше за пътешестване до работното място или сред срещите, към този момент може да се употребява и за други неща, което от своя страна може да докара до по-висока продуктивност. Освен това работата у дома (без деца) обезпечава по-малко разпръскване и може да ни направи по-ефективни. Работодателите от своя страна виждат опция за понижаване на разноските за поддръжка и наемане на офиси.
Как отдалечената работа въздейства върху взаимните старания и качеството на труда, както в дребни екипи, по този начин и в по-големи работни общности? Това е въпросът, който си зададоха група откриватели и на които те се пробваха да отговорят в публикация в научното списание " Journal of Praxis in Higher Education ". Докато работата от у дома обезпечава по-голяма еластичност за работната обстановка, тя може да обезпечи по-малка еластичност за осъществяване на различен тип действия като срещи с сътрудници и сътрудничество.
Повече успокоение против неналичието на обществени контакти
Този въпрос за гъвкавостта е значително обвързван с доста по-голяма потребност от обмисляне и ясна връзка в дигитален режим. Срещите би трябвало да бъдат планувани доста по-подробно, а цифровата форма затруднява отклоняването от проекта. В рамките на проучването някои хора са станали по-продуктивни, до момента в който други не. Освен това по този метод се губи способността да се улавят сигналите, когато всички сме дружно в заседателната зала. Един от изводите на откривателите е, че не може да се чака работните практики да останат същите, защото с смяната на изискванията се трансформират и самите практики на работа.
В изследване с два паралелни плана бяха събрани данни от студенти и научен личен състав по време на задържането вкъщи поради пандемията. Данните включват 1600 студенти и 16 преподаватели в курс, наименуван " Експерти в екипна работа ". Студентите предоставиха противоположна връзка посредством въпросници, писмени отчети от проби и задълбочени изявленията. Преподавателите представляваха разнообразни факултети и катедри и също бяха интервюирани задълбочено.
Предварителните резултати демонстрират огромни разлики в последствията, които новите обстановки на работа и учене са имали за обособените човеци и групи. Някои са отчели като потребен обстоятелството, че имат повече успокоение и еластичност в всекидневието си, докато други се чувствали по-самотни и по-малко стимулирани от неналичието на обществен и физически контакт с сътрудниците си. Оказва се, че някои хора стават по-ефективни в новата работна среда, тъй като се разсейват по-малко и дават приоритет на работата си. За други обаче новата конюнктура ги карала да са по-неефективни и едва стимулирани.
Няколко от членовете на университетския състав също имаха доста по-натоварен график заради домашното образование на децата си. Следователно и гъвкавостта за осъществяване на задача е понижена и може да повлияе на качеството на осъществяваната работа.
В последна сметка работата от у дома може да предложи изгоди за мнозина, само че не е преференциална за всички. Повече хора евентуално ще изберат да работят от у дома, даже когато пандемията утихне, само че опцията да се срещнем физически е към момента значима, освен за всеки от нас, с цел да отговорим на обществените си потребности, само че и за работодателя и за качеството на работата.
Източник:
Превод и редакция: Нели Тодорова
Предимства и недостатъци
На пръв взор може да наподобява малко спорно, само че нарасналата еластичност в работния ни ден може да ни даде по-малка еластичност в самата работа. Как работата от вкъщи въздейства на качеството й? Времето, което преди се използваше за пътешестване до работното място или сред срещите, към този момент може да се употребява и за други неща, което от своя страна може да докара до по-висока продуктивност. Освен това работата у дома (без деца) обезпечава по-малко разпръскване и може да ни направи по-ефективни. Работодателите от своя страна виждат опция за понижаване на разноските за поддръжка и наемане на офиси.
Как отдалечената работа въздейства върху взаимните старания и качеството на труда, както в дребни екипи, по този начин и в по-големи работни общности? Това е въпросът, който си зададоха група откриватели и на които те се пробваха да отговорят в публикация в научното списание " Journal of Praxis in Higher Education ". Докато работата от у дома обезпечава по-голяма еластичност за работната обстановка, тя може да обезпечи по-малка еластичност за осъществяване на различен тип действия като срещи с сътрудници и сътрудничество.
Повече успокоение против неналичието на обществени контакти
Този въпрос за гъвкавостта е значително обвързван с доста по-голяма потребност от обмисляне и ясна връзка в дигитален режим. Срещите би трябвало да бъдат планувани доста по-подробно, а цифровата форма затруднява отклоняването от проекта. В рамките на проучването някои хора са станали по-продуктивни, до момента в който други не. Освен това по този метод се губи способността да се улавят сигналите, когато всички сме дружно в заседателната зала. Един от изводите на откривателите е, че не може да се чака работните практики да останат същите, защото с смяната на изискванията се трансформират и самите практики на работа.
В изследване с два паралелни плана бяха събрани данни от студенти и научен личен състав по време на задържането вкъщи поради пандемията. Данните включват 1600 студенти и 16 преподаватели в курс, наименуван " Експерти в екипна работа ". Студентите предоставиха противоположна връзка посредством въпросници, писмени отчети от проби и задълбочени изявленията. Преподавателите представляваха разнообразни факултети и катедри и също бяха интервюирани задълбочено.
Предварителните резултати демонстрират огромни разлики в последствията, които новите обстановки на работа и учене са имали за обособените човеци и групи. Някои са отчели като потребен обстоятелството, че имат повече успокоение и еластичност в всекидневието си, докато други се чувствали по-самотни и по-малко стимулирани от неналичието на обществен и физически контакт с сътрудниците си. Оказва се, че някои хора стават по-ефективни в новата работна среда, тъй като се разсейват по-малко и дават приоритет на работата си. За други обаче новата конюнктура ги карала да са по-неефективни и едва стимулирани.
Няколко от членовете на университетския състав също имаха доста по-натоварен график заради домашното образование на децата си. Следователно и гъвкавостта за осъществяване на задача е понижена и може да повлияе на качеството на осъществяваната работа.
В последна сметка работата от у дома може да предложи изгоди за мнозина, само че не е преференциална за всички. Повече хора евентуално ще изберат да работят от у дома, даже когато пандемията утихне, само че опцията да се срещнем физически е към момента значима, освен за всеки от нас, с цел да отговорим на обществените си потребности, само че и за работодателя и за качеството на работата.
Източник:
Превод и редакция: Нели Тодорова
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ