Към момента нито законите, нито КПКОНПИ, нито прокуратурата могат да преборят корупцията у нас
Работата на правораздавателните органи в случаи на корупционни закононарушения се затруднява от размера и сложността на материята, както и от честите промени в законодателството.
Това се показва в годишния мониторингов отчет „ Антикорупционни институции: трендове и практики “ на Фондация „ Антикорупционен фонд “ (АКФ), направен с поддръжката на Фондация „ Конрад Аденауер “.
Докладът прави оценка активността на главните антикорупционни институции през 2018 година – съдилища, прокуратура и новосъздадената Комисия за противопоставяне на корупцията и за лишаване на нелегално добитото имущество (КПКОНПИ).
В документа е прегледана цялостната законодателна рамка и насъбраните практики по нейното използване през предходните години. В резултат на направения разбор и оценка се извеждат проблематични области на използване на законодателството. По-конкретно рецензиите засягат:
• Нормативни празноти по отношение на клиентелизъм, непотизъм и корупционно заобикаляне на режима на публичните поръчки, учредено на корист със служебно състояние и други нарушавания.
• Липса на разпореждания за ненаказване или облекчено наказване на лица, дали рушвет, в случай че те непринудено оповестят за закононарушението, както и при необикновен принос за откриване и наказване на тежки закононарушения.
• Практиката безпричинно да се изваждат от подсъдността на профилираните правосъдни звена корупционните закононарушения на управителни длъжностни лица от някои институции.
• Нискоефективни и разнопосочни практики по събиране на доказателства.
• Формализъм на наказателния развой, който не предизвиква проверяващите към разпоредителност и досетливост.
• Политизиране на правораздавателния развой в случаи, когато разследваният е политически зает.
• Слабости в ресурсната обезпеченост и междуинституционалното съдействие.
Проблем за българската процедура е и честото потребление на предварителни инспекции, които нерядко се правят от неопитни и професионално некомпетентни проверяващи, даже когато са налице учредения за формиране на досъдебно произвеждане.
Все още прокурорите не са задоволително дейни, когато става дума за проучване на имущественото положение на следствия и околните му и осъществяване на финансов разбор на активите.
Докладът обръща внимание и на практиките на медийно отразяване на корупционни каузи с огромен публичен интерес. В медиите се изнася забележителна информация, която на процедура прави следствията обществени и постоянно води до замесване на необятната общност в кухнята на строго професионални дейности. Препоръчва се основаването на публичен стандарт коя информация от и за корупционните следствия е от интерес за обществото.
Механизмите на основаване на новата антикорупционна комисия, която през 2018 година пое функционалностите на Комисия за лишаване на нелегално добито имущество (КОНПИ), Комисия за попречване и определяне на спор на ползи (КПУКИ), звено от Сметната палата, БОРКОР и профилирана дирекция на ДАНС, също са обект на разглеждане в отчета.
По отношение на работата на новата антикорупционна комисия АКФ регистрира значително разминаване сред високите публични упования за противопоставяне на корупцията и рекомендациите на Европейската комисия и тяхното законодателно въплъщаване . Анализът демонстрира следните проблеми:
• Приетият през 2018 година закон дефинира корупцията като форма на административно нарушаване или на безпричинно обогатяване, а не тежко закононарушение, което ерозира самия пиедестал на държавното ръководство.
• Антикорупционната комисия мъчно би могла да отговори на основаните упования заради неналичието на проверяващи пълномощия.
• Установената процедура за избор на ръководител и членове на Комисията – избор с нормално болшинство от Народното събрание – разрешава съответното ръководещо болшинство да има решителен глас при образуването на състава на органа.
• Механично се съчетават в границите на една институция прекомерно разнообразни по естеството си функционалности и действия – административно-наказващи, установителни, оперативно-издирвателни, аналитични и превантивни, което въздейства отрицателно върху успеваемостта на органа и основава опция КПКОНПИ да се употребява за политически стимулирани инспекции.
• Нов модел за определяне на спор на ползи, съчетаващ централизиран и децентрализиран метод, който е евентуално да докара до непоследователна и спорна процедура.
• Случаи на селективно и спорно използване на закона, които оставят подозрение за политически стимулирани инспекции.
Възлагането на новия орган на контролни и санкционни пълномощия, които значително засягат правната сфера на личността, изисква да са обезпечени гаранции за самостоятелност на институцията, както и вземане предвид с правилата на правовата страна, на разделянето на управляващите и конституционното право на отбрана и правото на благосъстоятелност.
Докладът прави редица рекомендации по отношение на структурата и функционалностите на антикорупционната комисия, както и по отношение на производствата по спор на ползи и по лишаване на нелегално добито имущество.
Според АКФ е належащо да се основат условия за независимостта на КПКОНПИ, в това число с разбиране на друг модел на избор на членовете, включващ наред с Народното събрание и други институции или организации от гражданския бранш, като се дадат по-високи гаранции за гласност на процедурата, политическа индиферентност и професионализъм.
Важно е да се разшири понятието за свързани лица, пренесено автоматизирано в новия закон, с цел да се понижат случаите на заобикаляне на закона и да се улесни доказването на спора на ползи.
В документа са изведени и рекомендации към виновните институции, измежду които:
• Да се плануват гаранции по отношение на независимостта на КПКОНПИ, в това число с разбиране на друг модел на избор на членовете, включващ наред с Народното събрание и други институции (президент) и организации (НПО) - като се дават по-високи гаранции за гласност на процедурата, политическа индиферентност и професионализъм.
• Да се премисли опцията за потребление от КПКОНПИ на СРС отвън задачите на наказателното произвеждане.
• Да се съобрази уредбата на гражданската конфискация с Конституцията и Европейската Конвенция за Правата на Човека, като се вкарат нужните процесуални начини за гарантиране и отбрана правото на благосъстоятелност.
• Да се ограничи опцията лицата, заемащи обществени длъжности, да получават блага и облаги във връзка със заемането на съответната служба и без непосредствена връзка с упражняването на съответни господарски пълномощия в частен интерес.
В отчета се подчертава и на отбраната за подателите на сигнали - АКФ приканва да отпадне условието за изтъкване на ЕГН в подадените сигнали, както и да се планува експлицитна опция за цивилен организации, осъществяващи активност по цивилен надзор върху институциите, да могат да подават сигнали за хипотетични корупционни закононарушения.
Това се показва в годишния мониторингов отчет „ Антикорупционни институции: трендове и практики “ на Фондация „ Антикорупционен фонд “ (АКФ), направен с поддръжката на Фондация „ Конрад Аденауер “.
Докладът прави оценка активността на главните антикорупционни институции през 2018 година – съдилища, прокуратура и новосъздадената Комисия за противопоставяне на корупцията и за лишаване на нелегално добитото имущество (КПКОНПИ).
В документа е прегледана цялостната законодателна рамка и насъбраните практики по нейното използване през предходните години. В резултат на направения разбор и оценка се извеждат проблематични области на използване на законодателството. По-конкретно рецензиите засягат:
• Нормативни празноти по отношение на клиентелизъм, непотизъм и корупционно заобикаляне на режима на публичните поръчки, учредено на корист със служебно състояние и други нарушавания.
• Липса на разпореждания за ненаказване или облекчено наказване на лица, дали рушвет, в случай че те непринудено оповестят за закононарушението, както и при необикновен принос за откриване и наказване на тежки закононарушения.
• Практиката безпричинно да се изваждат от подсъдността на профилираните правосъдни звена корупционните закононарушения на управителни длъжностни лица от някои институции.
• Нискоефективни и разнопосочни практики по събиране на доказателства.
• Формализъм на наказателния развой, който не предизвиква проверяващите към разпоредителност и досетливост.
• Политизиране на правораздавателния развой в случаи, когато разследваният е политически зает.
• Слабости в ресурсната обезпеченост и междуинституционалното съдействие.
Проблем за българската процедура е и честото потребление на предварителни инспекции, които нерядко се правят от неопитни и професионално некомпетентни проверяващи, даже когато са налице учредения за формиране на досъдебно произвеждане.
Все още прокурорите не са задоволително дейни, когато става дума за проучване на имущественото положение на следствия и околните му и осъществяване на финансов разбор на активите.
Докладът обръща внимание и на практиките на медийно отразяване на корупционни каузи с огромен публичен интерес. В медиите се изнася забележителна информация, която на процедура прави следствията обществени и постоянно води до замесване на необятната общност в кухнята на строго професионални дейности. Препоръчва се основаването на публичен стандарт коя информация от и за корупционните следствия е от интерес за обществото.
Механизмите на основаване на новата антикорупционна комисия, която през 2018 година пое функционалностите на Комисия за лишаване на нелегално добито имущество (КОНПИ), Комисия за попречване и определяне на спор на ползи (КПУКИ), звено от Сметната палата, БОРКОР и профилирана дирекция на ДАНС, също са обект на разглеждане в отчета.
По отношение на работата на новата антикорупционна комисия АКФ регистрира значително разминаване сред високите публични упования за противопоставяне на корупцията и рекомендациите на Европейската комисия и тяхното законодателно въплъщаване . Анализът демонстрира следните проблеми:
• Приетият през 2018 година закон дефинира корупцията като форма на административно нарушаване или на безпричинно обогатяване, а не тежко закононарушение, което ерозира самия пиедестал на държавното ръководство.
• Антикорупционната комисия мъчно би могла да отговори на основаните упования заради неналичието на проверяващи пълномощия.
• Установената процедура за избор на ръководител и членове на Комисията – избор с нормално болшинство от Народното събрание – разрешава съответното ръководещо болшинство да има решителен глас при образуването на състава на органа.
• Механично се съчетават в границите на една институция прекомерно разнообразни по естеството си функционалности и действия – административно-наказващи, установителни, оперативно-издирвателни, аналитични и превантивни, което въздейства отрицателно върху успеваемостта на органа и основава опция КПКОНПИ да се употребява за политически стимулирани инспекции.
• Нов модел за определяне на спор на ползи, съчетаващ централизиран и децентрализиран метод, който е евентуално да докара до непоследователна и спорна процедура.
• Случаи на селективно и спорно използване на закона, които оставят подозрение за политически стимулирани инспекции.
Възлагането на новия орган на контролни и санкционни пълномощия, които значително засягат правната сфера на личността, изисква да са обезпечени гаранции за самостоятелност на институцията, както и вземане предвид с правилата на правовата страна, на разделянето на управляващите и конституционното право на отбрана и правото на благосъстоятелност.
Докладът прави редица рекомендации по отношение на структурата и функционалностите на антикорупционната комисия, както и по отношение на производствата по спор на ползи и по лишаване на нелегално добито имущество.
Според АКФ е належащо да се основат условия за независимостта на КПКОНПИ, в това число с разбиране на друг модел на избор на членовете, включващ наред с Народното събрание и други институции или организации от гражданския бранш, като се дадат по-високи гаранции за гласност на процедурата, политическа индиферентност и професионализъм.
Важно е да се разшири понятието за свързани лица, пренесено автоматизирано в новия закон, с цел да се понижат случаите на заобикаляне на закона и да се улесни доказването на спора на ползи.
В документа са изведени и рекомендации към виновните институции, измежду които:
• Да се плануват гаранции по отношение на независимостта на КПКОНПИ, в това число с разбиране на друг модел на избор на членовете, включващ наред с Народното събрание и други институции (президент) и организации (НПО) - като се дават по-високи гаранции за гласност на процедурата, политическа индиферентност и професионализъм.
• Да се премисли опцията за потребление от КПКОНПИ на СРС отвън задачите на наказателното произвеждане.
• Да се съобрази уредбата на гражданската конфискация с Конституцията и Европейската Конвенция за Правата на Човека, като се вкарат нужните процесуални начини за гарантиране и отбрана правото на благосъстоятелност.
• Да се ограничи опцията лицата, заемащи обществени длъжности, да получават блага и облаги във връзка със заемането на съответната служба и без непосредствена връзка с упражняването на съответни господарски пълномощия в частен интерес.
В отчета се подчертава и на отбраната за подателите на сигнали - АКФ приканва да отпадне условието за изтъкване на ЕГН в подадените сигнали, както и да се планува експлицитна опция за цивилен организации, осъществяващи активност по цивилен надзор върху институциите, да могат да подават сигнали за хипотетични корупционни закононарушения.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ