Мисли от Рабиндранат Тагор
Рабиндранат Тагор (1861-1941) e индийски публицист, стихотворец, мъдрец, композитор, възпитател, художник, държавник. Той е единственият стихотворец в света, създател на химните на две страни - „ Джана Гана Мана “ - химн на Индия и „ Амар Сонар Бангла “ - химн на Бангладеш.
През 1913 година е почетен с Нобелова премия за литература. С това става първият неевропеец, почетен с сходно отличие. Наградата получава за стихосбирката си " ". Рабиндранат Тагор посещава Европа през 1926 година, като изнася и две беседи в София. Тогава поетът е посрещнат от десетхилядно голям брой. Трогнат той споделя: „ В този миг се усещам българин “.
След гибелта си на 7 август 1941 година писателят ни оставя огромно литературното завещание - 12 романа, над 100 описа, 50 стихосбирки, 30 поеми и към 2000 песни.
Реката на истината протича през каналите на заблужденията.
Водата в каната е транспарантна, водата в морето е тъмна.
Затворете вратата пред всички неточности и истината няма да може да излезе.
Песимизъм - форма на нравствен алкохолизъм.
Какъв е твоят език, море? — Езикът на безконечния въпрос. Какъв език е твоят отговор, небе? — Езикът на безконечното безмълвие.
Мнозинството хора могат да приказват положителни неща, само че прекомерно малко умеят да слушат, тъй като за това би трябвало мощ на мозъка.
Този, който прекалено много мисли за това да прави положително, той няма време да бъде добър.
Когато е звяр, човек е по-лош и от звяра.
Когато при някоя вяра поражда претенцията да принуди цялото човечество да одобри нейната теория, тя става робия.
Човек се барикадира от самия себе си.
Лъжата в никакъв случай не може да израсне в истина, израства в действие.
Всичко безпределно свършва.
Този, който ползва своята мощ, потвърждава своята уязвимост.
Щастието е в това да отдадеш сърцето си на различен.
Ум, в който всичко е разумно, е сходен на чеп, в който всичко се движи напред.
Звездите не се боят, че ще ги сбъркат със светулки.Продължава: 
Из " Гитанджали " на Рабиндранат Тагор
През 1913 година е почетен с Нобелова премия за литература. С това става първият неевропеец, почетен с сходно отличие. Наградата получава за стихосбирката си " ". Рабиндранат Тагор посещава Европа през 1926 година, като изнася и две беседи в София. Тогава поетът е посрещнат от десетхилядно голям брой. Трогнат той споделя: „ В този миг се усещам българин “.
След гибелта си на 7 август 1941 година писателят ни оставя огромно литературното завещание - 12 романа, над 100 описа, 50 стихосбирки, 30 поеми и към 2000 песни.
Реката на истината протича през каналите на заблужденията. Водата в каната е транспарантна, водата в морето е тъмна. Затворете вратата пред всички неточности и истината няма да може да излезе. Песимизъм - форма на нравствен алкохолизъм. Какъв е твоят език, море? — Езикът на безконечния въпрос. Какъв език е твоят отговор, небе? — Езикът на безконечното безмълвие. Мнозинството хора могат да приказват положителни неща, само че прекомерно малко умеят да слушат, тъй като за това би трябвало мощ на мозъка. Този, който прекалено много мисли за това да прави положително, той няма време да бъде добър. Когато е звяр, човек е по-лош и от звяра. Когато при някоя вяра поражда претенцията да принуди цялото човечество да одобри нейната теория, тя става робия. Човек се барикадира от самия себе си. Лъжата в никакъв случай не може да израсне в истина, израства в действие. Всичко безпределно свършва. Този, който ползва своята мощ, потвърждава своята уязвимост. Щастието е в това да отдадеш сърцето си на различен. Ум, в който всичко е разумно, е сходен на чеп, в който всичко се движи напред. Звездите не се боят, че ще ги сбъркат със светулки.Продължава: Из " Гитанджали " на Рабиндранат Тагор Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ